Второ избиване на преподобните отци в Синай и Раита

Изминали много години след като пострадали преподобните Синайски отци и в дните на Нил Постник варварите отново нападнали Синайската планина. Това били номадски племена, скитащи в пустинята, простираща се от Червено море до Иордан, между Арабия и Египет, и живеели не в градове и къщи, а в шатри. Преминавайки от място на място, те установявали становете си за по-продължително време там, където намирали прясна вода и пасища за добитъка си. Не се препитавали от някакъв занаят, търговия или земеделие, а от лов на животни и най-вече - от разбойничество. Въоръжени с мечове, лъкове и копия, те се занимавали само с това, да нападат чужди селища и да ограбват пътниците.
 
Преподобните отци, избрали си заради Бога уединения живот в Синайската пустиня, живеели в пещери и скалисти клисури, в малки килии около водните извори или пък при църквата. Те се хранели с диворастящи плодове, корени и плодовете на финиковите дървета. Рядко някой от тях вкусвал хляб, защото прекарвали живота си в голямо въздържание и строг пост: едни от тях се хранели през ден, два или три, а имало и такива, които подкрепяли с храна немощната си плът само веднъж седмично. Животът им бил подобен на ангелския. Сякаш забравяйки за тялото си, те се грижили за душата и мислели само за това, как да угодят на Господа. Те Му служели усърдно и пламенно и Го славословели ден и нощ. Непрестанно пребивавайки в молитва и псалмопение, през неделния ден всички се събирали в църквата и след като прекарвали нощта в молитва, на сутринта се причастявали с Божествените тайни, а после отново се разотивали в килиите си, за да пребивават в безмълвие.
 
Един от тях бил и преподобният Нил Постник. По-рано той бил епарх в Цариград, живеел в честно съпружество и имал две деца. После, като се посъветвал с жена си, оставил света. Съпругата и дъщеря му отишли в Египет и приели монашески образ в един от женските манастири. А блаженият Нил със сина си Теодул се заселил в Синайската планина. Тук той станал очевидец на причиненото от варварите бедствие и впоследствие описал страданието на светите отци. Преподобният Нил имал обичай да посещава отците, които живеели наоколо. Веднъж той слязъл заедно със сина си от планината, отишъл при отците и ги заварил на обща трапеза. Изведнъж техният презвитер, блаженият Теодул, казал:
 
- Кой знае дали ще ни се удаде още веднъж преди смъртта да се съберем всички на тази трапеза?
 
Той казал така, предвиждайки духом близкото бедствие. На другия ден след утренята неочаквано святото място било нападнато от варвари. Подобно на бесни кучета те окръжили обителта и с диви викове се опитвали да уплашат намиращите се вътре. После се хвърлили към килерите, където имало малко храна за постниците, пазели се и сушени плодове за зимата за прехрана на монасите в тежките им трудове. Преди всичко варварите разграбили храната, а после се устремили към църквата, в която се събрали отците, извели всички навън, свалили вехтите им дрехи и поставили старците в преклонна възраст голи в една редица, за да ги убиват по-лесно. Те заповядали пръв блаженият Теодул, презвитерът на светото място, който предишната вечер предсказал смъртта, да преклони глава пред меча и двама свирепи варвари застанали от двете му страни. Той без страх склонил глава и само тихо промълвил:
 
- Благословен Господ!
 
Двамата варвари един след друг го посекли - едната рана била от гръбнака до челюстта, а другата - от рамото до гърдите, и праведникът паднал на земята. После убили и един друг старец, който живеел заедно с презвитера. При презвитера служело едно момче - варварите му заповядали да събере разсипаните плодове, като давали вид, че искат да го пощадят, за да им стане слуга. Когато той се навел и започнал да събира плодовете, един от варварите незабелязано извадил меча си, нанесъл на момчето жесток удар и го убил.
 
Когато започнали да избиват и други отци, някои от варварите, очевидно по Божие внушение, дали знак на останалите да бягат. Онези, които имали повече телесни сили, наистина побягнали през долината към непристъпната планина. И блаженият Нил събрал сили, побягнал и по такъв начин се избавил от смъртта. Синът му Теодул останал в ръцете на варварите. Тъй като момъкът бил много красив на лице, те не го убили, а го вързали и го взели със себе си, за да го принесат в жертва на утринната зора, която почитали вместо Бога. Те не познавали истинския Бог, но не се покланяли и на идолите и не почитали никой от езическите богове. Те служели само на утринната зора и винаги принасяли в жертва най-добрата си плячка от най-красивите пленени юноши. За тази цел те пощадили и сина на преподобния Нил.
 
Като разграбили и съседните манастири и избили много свети отци, варварите си тръгнали.
 
Нил Постник гледал от върха на планината как отвеждат в плен сина му и жестоката смърт на преподобните отци. Той безутешно ридаел и говорел:
 
- О, блажени, трижди блажени отци! Къде са сега трудовете на вашето въздържание? Къде са непрекъснатите скърби? Получихте ли венец за многото си подвизи? Това ли е наградата за дългогодишното монашество? Нима напразно преминавахте отредения ви път? Справедливо ли е да понасяте бедствие заради добродетелите си? Защото Божият Промисъл ви остави без помощ, когато ви убиваха, истината не защити вашата невинност, нечиста ръка успя да се въоръжи против светите тела и нещастието може да се похвали, че е победило? Как къпината не се разгоря с древния си огън и не изгори беззакониците? Как земята не отвори уста и не ги погълна, както Корей и единомишлениците му? Как не прогърмяха както някога от Синай страшни тръбни звуци, гръмове и светкавици, за да уплашат нечестивите? Забави се възмездието на Всемогъщия: нито убийците Той порази свише, нито жертвите избави с всесилна ръка, та да познаят варварите чрез чудеса непобедимата сила Божия. Безпомощно, подобно на безсловесни жертви, паднаха светите отци сред къпината на същата онази планина, където бе даден законът. Къде беше тогава силата, която потопи в морето египтяните и им приготви гроб на морското дъно, силата, която удари като каменна градушка враговете на израилтяните и дарува победа на своя народ без кръв и труд? Къде скри помощта си Всевишният, Който загради устата на лъвовете, за да не причинят вреда на Даниил, и угаси огъня за вавилонските момци, за да покаже благочестието им? Защо скри добродетелта на тези Свои раби и ги остави беззащитни, като че изобщо не са заслужили Неговата помощ?
 
Блаженият говорел така от сърдечна болка и голяма скръб. Душата, поразена от тежки страдания, понякога е склонна да говори много без размишление, защото Божията помощ нерядко оставя праведниците във властта на мъчителите за страдания и невинна смърт, и това е така, за да се яви добродетелта им пречистена, подобно на злато в горнило, вярата им да засияе като светилник и те да се сподобят с още по-голяма награда на небесата. Несъмнено и тези преподобни, заедно с избитите преди това отци, са причислени към лика на светите мъченици и днес се прославят в Христовото Царство.
 
Когато настъпила вечерта, преподобният Нил и останалите, спасили се заедно с него, се осмелили да слязат от планината, за да погребат телата на избитите светци. Намерили преподобния презвитер Теодул едва дишащ. Те седели край него цяла нощ и плакали. А старецът им казал:
 
- Не се смущавайте, като гледате застигналото ни бедствие, защото сатаната има обичай да моли Бог да даде в неговата ръка онези, които се стремят да угодят на Господа. Така той измолил позволение да порази с бедствия Иов и погубил дори децата му. Но Подвигоположникът Господ знае защо предава във властта на врага Своите подвижници. Той прави това, за да даде на търпеливите страдалци най-голямата награда. Ако на Иов Господ въздал двойно повече от това, което имал преди, то онези, които Го обичат и заради Него страдат, ги очаква несравнимо повече - онова, което “око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало”.
 
Като казал това, старецът се простил с братята, починал и бил погребан заедно с другите убити отци още преди изгрев слънце. По това време в обителта дошъл един юноша, който избягал от варварите. Това бил роб на велможата Магедон, който по това време бил в тези места по държавни дела. Варварите хванали велможата и сина му някъде по пътя. Те ги ограбили и убили първо сина пред очите на баща му, а после умъртвили и него самия. Юношата, който бил негов роб, се спасил с бягство и се явил в разгромената обител, треперейки от страх, като че варварите го гонели и всеки момент можели да го настигнат. Свети Нил започнал да го разпитва как е успял да избяга, а той разказал:
 
- Бях вързан заедно със сина ти. Вчера варварите започнаха да говорят и да се съвещават помежду си, както тайно ми разказа един от пленниците, който знаеше езика им. Те казаха, че на сутринта ще принесат в жертва на утринната зора нас двамата - мене и твоя син, че вече са направили и жертвеник от камъни и са сложили дърва на него. Аз предадох това на сина ти и казах, че ако не се спасим с бягство, вече няма да видим изгрева. А той от страх да не ни хванат остана и каза: “Ако така е угодно на Бога, не е възможно да избегнем смъртта и да се скрием, дори в най-непристъпни и тайни места.” Късно през нощта, като видях, че вечерта варварите се опиха много с вино и спят дълбоко, аз се освободих от въжетата и се измъкнах пълзешком, подобно на змия, далеч от пределите на стана им. После се изправих и стремително побягнах, гонен от страха, и се носех, като че имах крила. Страхувах се, че като забележат бягството ми, ще ме преследват и ще ме настигнат. Дори и сега не мога да се освободя от страха и трепета: жестоките мъчения, на които те подлагаха пред очите ми другите, са още живи в ума ми и сякаш отново виждам всичко с очите си.
 
И юношата разказал за убийството на много свети отци:
 
- На едно широко място - казал той, - където имаше извор, варварите спряха за почивка. И ето че видяха една малка пещера в планината. Те се хвърлиха натам и изведоха един почтен на вид старец, довлякоха го долу и го убиха с камъни. После хванаха и убиха с камъни и един млад монах - слаб и с бледо лице. По-късно на едно гъсто обрасло с дървета място видяха пещера, в която се спасяваше един пустинник. Той беше млад на години, но стар по голямата мъдрост на своята душа. Когато те поискаха да излезе и да им даде дрехите си, той рече: “Жилището, където прекарвах живота си, нека стане и мой гроб - тук ме убийте. Но няма да сваля дрехите си, за да не виждам голотата си, която не поглеждах досега. Свалете ги сами, когато ме убиете, защото тогава ще съм мъртъв и нищо няма да зная за себе си.”
 
Варварите му заповядаха да им посочи тайните манастири в онази пустиня, като му обещаваха заради това да пощадят живота му. Но той каза: “Макар и да зная местата, където живеят светите мъже, няма да ви ги кажа, защото не искам да стана предател на Божиите раби.”
 
Мъжеството и смелостта на пустинника разяриха нечестивите, те влязоха в пещерата и го посякоха на парчета. После тръгнаха нататък в пустинята и срещнаха трима отци, нахвърлиха се върху тях и ги убиха с мечовете си. След това видяха отдалеч два манастира, близо един от друг. Разделиха се на два отряда и тръгнаха натам, но какво са направили в обителите и кого от отците са избили, не зная, защото видях отдалеч само това, че един монах успя да избяга, а варварите го преследваха и стреляха със стрели по него. Когато той падна без сили, го убиха с мечове и копия. На следващата нощ аз избягах, както ви казах по-рано. Какво е станало със сина ти, знае само Бог. Аз го оставих жив, но без надежда за живот, защото с пукването на зората той трябваше да умре като нейна жертва.
 
Като изслушал разказа му, преподобният Нил безутешно плакал за смъртта на сина си. Най-много го наскърбявало това, че е трябвало да бъде пренесен в жертва от нечестивците. Преподобният викал към Бога с такива думи:
 
- Господи мой, Боже на отците! Заради родилата Те Пречиста Божия Майка, заради Твоята благост не допускай синът ми да загине от ръка на варварин!
 
И Бог по Своя промисъл съхранил Теодул невредим. Варварите дълбоко спели до изгрев слънце. Като се събудили и видели, че утринната звезда вече се е скрила и единият пленник е избягал, те не извършили обичайното си жертвоприношение, а повели другия юноша към своята страна. Междувременно жителите на Фаран пратили свои пратеници при агарянския княз Аман с оплакване от разбойниците му. Те казвали, че в нарушение на мирния договор неговите хора нападат монасите и им причиняват страшни злини. По това време блаженият Нил отишъл с останалите живи отци в пустинята, за да намерят телата на убитите и да ги погребат. Оказало се, че във Ветрамва е убит Прокъл, в Гета - Ипатий, Исаак е загинал в манастира Салаил, Макарий и Марко са убити в съседната пустиня, Вениамин - зад Елим, Евсевий в Тола, Илия в Аза. Те намерили Илия едва дишащ, отнесли го и го сложили в килията, а после отишли да погребат другите. Когато се завърнали, го намерили умрял край съда с вода: измъчван от жажда поради многото си рани, щом само вкусил вода, той веднага паднал мъртъв. Като погребали всички, които могли да намерят, те отишли във Фаран, за да научат какви известия ще донесат пратениците от агарянския княз. Когато влезли в града, едновременно с тях пристигнали и пратениците с мирно послание от княза. В него той обещавал веднага да накаже със смъртно наказание разбойниците, осмелили се да извършат такива злодейства. На фаранските жители той заповядал без страх да дойдат при него и да вземат без откуп всички свои пленници, които намерят живи. Жителите на Фаран се събрали и отишли при княза. Заедно с тях се отправил блаженият Нил, за да научи нещо за сина си - дали е жив, или вече е загинал от ръката на варварите. Той научил, че Теодул е жив, бил продаден в град Емеса, а епископът на града го откупил и го направил свой клирик. За всичко това преподобният Нил Постник разказва в своето слово. Преподобният отишъл в Емеса и намерил сина си здрав и невредим и утешен, благодарил на Бога. Епископът го посрещнал с любов, убедил го да приеме презвитерски сан и после отпратил с почести и двамата. Те отишли на старото си място, в Синайската планина, и живели там дълги години, усърдно служейки на своя Владика, нашия Господ Иисус Христос, а после се сподобили да застанат пред Него на небесата заедно с лика на преподобните отци, славейки Бога вовеки. Амин.
 
Кондак:
 
Избягахте от мирската мълва и се преставихте в тихо пристанище, увенчани с мъченически кърви и постнически трудове. Затова и се вселихте заедно с мъчениците и преподобните.

Всички жития за месец Януари »

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ