Житие на преподобния Исаакий, затворник Печерски

Невъзможно е за човек да избегне изкушенията и ако изкусителят е дръзнал да пристъпи в пустинята към Самия Господ, още по-смело дръзва да изкушава и Господните раби. Но както очистеното в огън злато блести като слънце, така и човек, победил нападенията на хвърления във вечен огън враг, ще просияе пред Бога с добрите си дела като яркото дневно светило. Тази истина ясно се открила в живота на преподобния наш отец Исаакий, Печерски затворник.
В света този преподобен отец бил богат търговец от Торопец. Той решил да приеме монашество, раздал на нуждаещите се и на манастирите цялото си имущество, дошъл в пещерата при преподобния Антоний и го замолил да го приеме сред братята. Преподобният предузнал, че този мъж ще се подвизава в добродетели и ще се уподоби на ангелите, затова изпълнил желанието му. Когато станал монах, Исаакий възлюбил суровия живот: той не само облякъл власеница, но заповядал да му купят и един козел и да одерат кожата му, още сурова и мокра я облякъл върху власеницата и я носел, а тя изсъхнала върху тялото му. Преподобният се затворил в тясна пещера, голяма едва четири лакти, и там със сълзи се молел на Бога. За храна му служела само една просфора, и то през ден, а жаждата си утолявал с малко вода. Храната и водата му носел преподобният Антоний и му я подавал през толкова тясно прозорче, колкото да пъхне ръката си. Освен това преподобният Исаакий никога не лягал на одър, а отдъхвал в кратък сън седнал. Така в големи подвизи той живял седем години, без да излиза от тясната си килия.
Една вечер, както обикновено, той възнасял коленопреклонни молитви и до полунощ пеел псалми. Когато се уморил, угасил свещта и седнал на мястото си. Внезапно пещерата се озарила от ярка светлина и към преподобния в образа на прекрасни юноши се приближили два беса със сияещи лица. Те казали на подвижника:
- Исаакий! Ние сме ангели - ето, при тебе идва Христос с небесните сили.
Той станал и видял множество бесове. Лицата им греели като слънце, а един от тях сияел повече от другите и лицето му изпускало лъчи. Бесовете пак му казали:
- Исаакий! Това е Христос, падни пред Него и Му се поклони.
Подвижникът не усетил бесовската хитрост, забравил да се осени с кръстното знамение и се поклонил на беса, сякаш на Христа.
Тогава нечистите вдигнали голям шум и завикали:
- Сега си наш!
Сложили го да седне и сами седнали около него, а цялата килия и пещерната улица около нея се изпълнила с бесове. Тогава мнимият Христос казал:
- Вземете свирала, гусли и тимпани и свирете, а Исаакий нека танцува.
Бесовете веднага започнали да свирят на свирала, тимпани и гусли, хванали преподобния и започнали да скачат и да играят с него. Дълго го въртели и го уморили, а после го захвърлили едва жив. Като го поругали така, изчезнали.
На сутринта, когато станало време за храна, преподобният Антоний, както обикновено, се приближил до прозорчето и казал:
- Благослови, отче Исаакие!
Но не получил отговор. Изумен, той помислил, че блаженият се е преставил и пратил да повикат от манастира преподобния Теодосий и братята. Те разкопали входа и изнесли Исаакий, като си мислели, че е умрял. Сложили го пред пещерата, но забелязали, че той е още жив. Тогава игуменът, преподобният Теодосий, казал:
- Наистина, станалото с него е бесовско дело.
Сложили свети Исаакий върху одър и самият свети Антоний започнал да се грижи за него. По това време Киевският княз Изяслав се завърнал от Полша. Князът се гневял на преподобния Антоний заради Полоцкия княз Всеслав, който известно време заемал киевския престол. Тогава Черниговският княз Святослав пратил през нощта хора да доведат свети Антоний при него. Когато отишъл в Чернигов, преподобният харесал Болдинския хълм, изкопал там пещера и се заселил на мястото, където сега се намира манастирът. Когато научил, че свети Антоний отишъл в Чернигов, преподобният игумен Теодосий взел Исаакий, пренесъл го в килията си и се грижел за него. А светият бил разслабен с ум и тяло, така че не можел нито да стои, нито да седи, нито дори да се обърне, лежал само на една страна и в тялото му се появили червеи. Преподобният Теодосий със собствените си ръце го умивал и очиствал и му служел така цели две години, докато Исаакий бил болен. Удивително е, че през тези две години светият не вкусвал нито хляб, нито вода, нито каквато и да било друга храна, но въпреки това останал жив, лежейки на одъра си глух и ням. Преподобният Теодосий се молел над него ден и нощ и на третата година светият проговорил. Тогава той поискал да го изправят на крака и като дете се учел да ходи. Той не се стремял да отиде в църквата и го водели там насила, но после започнал сам да идва в храма. След време започнал да посещава и трапезата, където го слагали да седне отделно от братята. Слагали пред него хляб, но той не го докосвал. Братята опитали да сложат хляба в ръцете му, но преподобният Теодосий казал:
- Оставете хляба пред него, но не му го давайте в ръцете, за да яде сам.
Цяла седмица игуменът не позволявал на братята да сложат хляба в ръцете на Исаакий, а той гледал другите и полека се научил да яде. Така преподобният Теодосий го избавил от дяволските козни и прелъстяване.
Когато Теодосий се преставил и след него игумен станал преподобният Стефан, Исаакий отново започнал да води суров подвижнически живот и казал на изкусителя:
- Дяволе, ти ме прелъсти, когато живях в уединение в своята пещера, но сега вече няма да се затворя, а ще се постарая с Божията помощ да те победя, като се трудя в манастира.
Той отново облякъл власеница, сложил отгоре дебела и груба дреха и започнал да помага на готвачите, работел за братята, ходел на утреня преди всички и неподвижно стоял на мястото си в църквата. И през зимата стоял на служба в скъсани обувки въпреки силния студ, така че краката му често пъти залепвали за камъка, но той дори не престъпвал, докато не завършела службата. После отивал в магерницата, запалвал огъня и приготвял дърва, преди да дойдат останалите монаси, които изпълнявали това послушание. Веднъж един от тях, който също се наричал Исаакий, подигравателно казал на блажения:
- Исаакий! Ето там седи един гарван, иди и го хвани.
Смиреният монах се поклонил до земята, отишъл и донесъл гарвана при братята. Те се удивили и разказали за случката на игумена и останалите монаси. Оттогава всички започнали да го уважават. Но блаженият не желаел човешка слава, приел юродство и започнал да оскърбява ту игумена, ту братята, ту миряните и за това мнозина дори го биели. Когато станал юродив, той отново се заселил на предишното място - в пещерата на преподобния Антоний, който вече починал. Блаженият събирал деца и ги обличал в монашески дрехи. Заради това понасял наказание от тогавашния игумен блажения Никон, а понякога и побои от родителите на децата, но претърпявал всичко с радост - и боя, и голотата, и студа.
Една нощ блаженият Исаакий запалил пещта в пещерата. Пещта била разнебитена и когато огънят се разгорял, пламъкът започнал да се издига нагоре през пукнатините. Той нямал с какво да ги покрие, застанал с босите си нозе върху пламъка и стоял дотогава, докато огънят не се превърнал в жарава. Тогава слязъл, без да изпитва никаква вреда за себе си. И много други удивителни неща вършел блаженият Исаакий. Той получил такава власт над бесовете, че не се страхувал от техните заплахи и привидения, а те често му досаждали и казвали:
- Ти си наш, Исаакий, защото се поклони на нашия княз.
Той отвръщал:
- Не се страхувам от вашия бесовски княз Веелзевул, защото е бог на мухите. Не се страхувам и от вас, неговите раби. Ако преди ме прелъстихте, защото не познавах вашите козни и лукавство, сега със силата на моя Господ Иисус Христос и молитвите на преподобните отци Антоний и Теодосий ще ви победя.
При това той се осенявал с кръстно знамение и ги прогонвал. Понякога бесовете се стараели да уплашат блажения, идвали като огромна тълпа с мотики и лопати през нощта при него, и казвали:
- Ще срутим пещерата и ще те погребем под развалините.
А други му говорели:
- Излез, Исаакий, защото искат да те затрупат в пещерата!
Но блаженият отговарял:
- Ако бяхте хора, щяхте да дойдете през деня, но вие сте синове на тъмнината и ходите по тъмно.
И при всички привидения се осенявал с кръстно знамение, а бесовете веднага изчезвали. Понякога те се явявали в образа на мечки, лъвове и други страшни животни или пък допълзявали като змии, жаби, мишки и всевъзможни гадини, но не успявали да постигнат нищо. Накрая казали:
- Исаакий, ти ни победи!
А той отвърнал:
- И вие някога ме победихте, като се явихте в образ на Иисуса Христа и ангелите, без да сте достойни за него. Сега се явявате в истинския си вид, като зверове, змии и гадини, каквито сте наистина.
Оттогава бесовете не могли да причинят на светеца никаква вреда. По неговото собствено свидетелство в пещерата той се борел с тях три години. След това заживял още по-сурово, показвал още по-голямо въздържание и все по-усилено постел и се подвизавал. Сред такива подвизи той тежко се разболял и дошла кончината му. Монасите го пренесли в манастира, където той боледувал осем дни, а после се изповядал и преминал при Господа. Игуменът Иоан и братята приготвили тялото на преподобния и го погребали в пещерите, където почивали и други свети отци. Така този добър воин Христов, отначало победен от дявола, после сам надмогнал врага и се сподобил с Царството Небесно. По неговите свети молитви да се сподобим и ние да победим враговете на нашата душа и да царуваме с победителя на ада - Иисуса, Царя на славата, на Когото подобава всяка слава, чест и поклонение заедно с Неговия безначален Отец и с Пресветия Благ и Животворящ Дух сега, винаги и в безконечните векове. Амин.

Всички жития за месец Февруари »

Свети отци на православието

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ