- Каквото правиш и през друг ден, когато е пост. Ще им предложиш постно ядене. Твоят дом, възлюбени, трябва да има своите принципи. Не може някой да ги престъпва за незначителни неща. И ако гостите идват в дома ти само за да си хапнат добре, по-добре да не идват.

 

- Но ако им предложа постна храна, няма да ме разберат правилно.

 

- По-добре да не те разберат правилно човеците, отколкото да съгрешиш пред Бога, пред Когото ще даваш отговор в Съдния ден, защото не си Го изповядал пред човеците и защото си накарал и тях да нарушат поста. Християнинът трябва да изповядва вярата си винаги и навсякъде, ако и това да му струва ирония, подигравки или дори смърт.

 

Наистина, да останеш твърд във вярата си в днешно време е трудно. Но така ще имаш въздаяние от Бога. Живеем практически в една материалистическа епоха, но е необходимо голямо внимание, за да не бъдем увлечени от духа на времето. Веднъж живеем тук в света. Изпитите пред Бога полагаме тук. Но без труд и презрения не се придобива Царството Небесно. "И ще бъдете мразени от всички, заради Моето име" (Марк. 13:13) - Господ не е ли рекъл тъй?

 

Християнинът, който е разбрал цената на поста, го пази, независимо от всички трудности и враждебни обстоятелства.

 

Никога няма да забравя следното събитие: През 1941 г., както е известно, Гърция се бореше в титанична борба с две могъщи тоталитарни държави - Германия и Италия. В Тепелени в Северен Епир ставаха най-свирепите битки. Точно срещу Тепелени, на височина 1720 метра, имаше една позиция, прочутият и страшен Донти (Зъб). Беше дълго време заснежено и отвсякъде го атакуваха. Който войник отидеше до Донти, нямаше надежда да се върне обратно. Евзоните (елитен отряд от гръцката армия) бяха принудени през нощта да отблъскват 2-3 атаки на врага. Помня, беше Велики Четвъртък. Един боец, който воюваше цялата зима на Донти, ми каза, докато отстъпвахме:

 

- Ако се спасих, го дължа на поста. Пазих цялата св. Четиридесетница горе на Донти. Там ни носеха месо, консерви и сирене. Аз ядях само войнишки хляб, който беше толкова сух, че не можеха да го повредят дори италианските мини и по 100 грама стафиди, които ни даваха сутрин. Така изкарах цялата св. Четиридесетница. Слава Богу!

 

Това беше пост. Не го наруши войникът, въпреки толкова трудности там на позицията, където го брулеха всички природни стихии: студ, сняг, влага и непрестанните битки, които водил.

 

Но днес множество християни нарушават поста заради най-малката пречка, а когато имат всички условия, стараят се да намерят оправдания, за да го нарушат. Воля е необходима, възлюбени и ревност, и преди всичко - страх Божий.