Без Бога човек не е хазяин на самия себе си. Ако не подчини своя ум – става неволен слуга на всичките му настроения. Необузданият ум напълно зависи от света и това го потапя в бездната на скърбите.

 

Защо се разочароваме в света? Поради това, че ние зависим от този свят. Независимостта от света и съединението с Бога – именно това е спасението.

 

Мислите са също област на света, който лежи в зло. (1Йоан 5-19). Затова,  за да се съединим с Бога се отричаме не само от света, но и от всичките негови мисли. Прекъсвайки напълно светските мисли, ние прекъсваме нашето пристрастяване и привързаност към света – източникът на нашите разочарования. Ако светът е плътско мъдруване, то свободата от този свят се състои в отсичане на плътското мъдруване заради живота в Светия Дух, в който няма разочарования.

 

Ако не мислим за света, то той няма с какво да ти въздейства. Ако ти си свободен от помисли, то ти си свободен от света и от греха. Ключът към духовния живот е да имаш добри помисли за всичко, да виждаш всички добри. И това е много  просто! Искаш ли да виждаш светът прекрасен и добър? – Не бъди зависим от него в нищо.

 

Ако искаш да виждаш душата си винаги свободна – привържи я към Христа. Този, който от нищо не се нуждае, всичко му се доставя. Този, който нищо не иска, получава всичко. “Ония, на които не беше известено за Него ще видят, и ония, които не бяха чули, ще узнаят.” (Рим. 15:21). Но нека бъде не Моята воля, а Твоята. (Лук. 22:42).

 

Съвършеното отсъствие на гордост и пребиваването в благодатта – това е пълната победа над света, защото всеки роден от Бога побеждава света. Тази е вашата победа, вашата вяра.