Дотегна на душата ми моят живот; ще се предам на тъгата си; ще говоря с горчивина на душата си.
2. Ще река Богу: не ме обвинявай; яви ми, защо се бориш с мене?
3. Добре ли Ти е да угнетяваш, да презираш делото на ръцете Си, а кроежа на нечестивците да осветляваш?
4. Нима имаш плътски очи, и гледаш, както гледа човек?
5. Нима Твоите дни са като дните на човек, или Твоите години са като дни на мъж,
6. та търсиш порок в мене и дириш грях в мене,
7. ако и да знаеш, че не съм беззаконник, и че няма кой да ме избави от ръката Ти?
8. Твоите ръце са се трудили над мене и са ме образували цял околовръст, - и Ти ме погубваш?
9. Спомни, че си ме изработил като глина, та на прах ли ще ме обърнеш?
10. Не Ти ли ме изля като мляко, и ме сгъсти като отвара,
11. с кожа и плът ме облече, с кости и жили ме стегна,
12. живот и милост ми дарува, и Твоята грижа пазеше духа ми?
13. Но и това Ти криеше в сърцето Си, - зная, че това беше у Тебе, -
14. че, ако съгреша, Ти ще забележиш и не ще оставиш греха ми без наказание.
15. Ако съм виновен, горко ми! Ако съм и прав, не ще посмея да дигна глава. Преситен съм на унижение; погледни бедствието ми:
16. то се увеличава. Ти тичаш подире ми като лъв, и отново ме нападаш и чудно действуваш върху мене.
17. Изваждаш нови Твои свидетели против мен; усилваш гнева Си против мене; и бедите, една след друга, се опълчват против мене.
18. И защо ме извади от утробата? Да бях умрял, когато ничие око не беше ме още видяло;
19. о, да бях пренесен от утробата в гроба, като да ме не е имало!
20. Не са ли малки дните ми? Остави, отстъпи от мене, за да се ободря малко,
21. преди да отида, - та да се не върна вече, - в страната на тъмата и смъртната сянка,
22. в страната на мрака, какъвто е мракът на смъртната сянка, дето няма уредба, дето е тъмно, както самата тъма.