И тъй, казвам: нима Бог отхвърли Своя народ? Съвсем не. Защото и аз съм израилтянин, от семе Авраамово, от коляно Вениаминово.
2. Бог не отхвърли Своя народ, който бе предузнал. Или не знаете, какво казва Писанието за Илия, как той се оплаква Богу от Израиля, думайки:
3. “Господи, избиха Ти пророците и разкопаха Ти жертвениците; аз останах сам, и искат да ми вземат душата”.
4. А какво му казва Божият отговор? “Оставих Си седем хиляди мъже, които не приклониха колене пред Ваала”.
5. Тъй, прочее, и в сегашно време, по избор на благодатта, запази се остатък.
6. Но, ако е по благодат, не е вече по дела; защото, инак, благодатта не би била вече благодат. Ако пък е по дела, то това не е вече благодат; защото, инак, делото не би било вече дело.
7. Но какво? Израил не получи онова, що търсеше; избраните пък получиха, а другите се ожесточиха,
8. както е писано: “Бог им даде дух на безчувствие, очи - да не виждат и уши - да не чуват, дори до днешен ден”.
9. И Давид казва: “трапезата им да бъде тям примка, клопка, препънка и отплата;
10. да потъмнеят очите им, за да не виждат, и гръбнака им превий завинаги”.
11. Прочее, казвам: нима се препънаха, за да паднат безвъзвратно? Съвсем не. Но чрез тяхното падане дойде спасението за езичниците, за да се възбуди в тях ревност.
12. Ако пък падането им е богатство за света, и лишението им е богатство за езичниците, то колко повече ще бъде обръщането на всички тях!
13. На вас, езичниците, казвам: доколкото съм апостол на езичниците, аз прославям службата си,
14. та дано някак възбудя ревност у сродниците си по плът и спася някои от тях.
15. Защото, ако тяхното отхвърляне е помирение за света, то какво ще бъде приемането им, ако не възкресение от мъртви?
16. Ако начатъкът е свет, свето е и тестото; и ако коренът е свет, свети са и клоните.
17. Ако пък някои от клоните са се отчеснали, а ти, бидейки дива маслина, си се присадил на тяхно място и си станал съучастник на корена и на маслинения сок,
18. то не се хвали пред клоните. Ако пък се хвалиш, знай, че не ти държиш корена, а коренът - тебе.
19. Но ще речеш: отчеснаха се клоните, за да се аз присадя.
20. Добре. Те поради неверие се отчеснаха, а ти чрез вяра се държиш: не мисли високо за себе си, а имай страх.
21. Защото, ако Бог не е пощадил природните клони, гледай да не би и тебе да не пощади.
22. Виж, прочее, Божията благост и строгост: строгост към отпадналите, а благост към тебе, ако останеш в благостта; инак, и ти ще бъдеш отсечен.
23. Но те, ако не пребъдат в неверие, ще бъдат присадени, защото Бог е мощен пак да ги присади.
24. Защото, ако ти си отсечен от естествена дива маслина, и против естеството си присаден на питомна маслина, то колко по-лесно тия, естествените, ще бъдат присадени на своята маслина.
25. Не искам, братя, да не знаете тая тайна (за да не възмечтаете много за себе си), че ожесточението у Израиля стана частично, докле да влезе цялото множество езичници,
26. и по такъв начин целият Израил ще се спаси, както е писано: “ще дойде от Сион Избавителят и ще отстрани нечестието от Иакова”.
27. “И това е тям завет от Мене, когато отнема греховете им”.
28. Що се отнася до благовестието, те са врагове поради вас; но в избора те са обични Богу поради отците.
29. Защото Божиите дарове и призванието са неотменни.
30. Както и вие някога си бяхте непокорни Богу, а сега сте помилувани, поради тяхното непокорство,
31. така и те сега са непокорни, поради вашето помилуване, та и сами те да бъдат помилувани.
32. Защото Бог затвори всички в непокорство, та всички да помилува.
33. О, каква бездна богатство, премъдрост и знание у Бога! Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими Неговите пътища!
34. Защото, кой е познал ума на Господа? Или кой Му е бил съветник?
35. Или кой е дал Нему нещо отнапред, та и Той да му възвърне?
36. Защото всичко е от Него, чрез Него и у Него. Нему слава вовеки, амин.