СТАР ЗАВЕТПЪРВА КНИГА МАКАВЕЙСКА
Глава 12
Като видя Ионатан, че времето му благоприятствува, избра мъже и ги прати в Рим да възобновят и закрепят приятелството с римляните;
2. и до спартанците и в други места прати писма за същото.
3. Дойдоха ония в Рим, влязоха в съвета и казаха: “първосвещеник Ионатан и иудейският народ ни прати да възобновим приятелството с вас и съюза, както преди”.
4. И дадоха им писма до местните началници, щото те да ги изпроводят до Иудейската земя с мир.
5. Ето препис от писмото, което Ионатан писа до спартанците:
6. “първосвещеник Ионатан и народните старейшини и свещениците и останалият народ иудейски до братята спартанци - поздрав.
7. Преди много време още Дарий (Арей), който царува у вас, беше пратил писма до първосвещеник Ония, че вие сте наши братя, както показва преписът.
8. Ония прие с чест пратения мъж и получи писмата, в които ясно се говореше за съюз и за приятелство.
9. Ние пък, макар да нямаме нужда от тях, като имаме за утешение свещените книги, които са в нашите ръце, -
10. решихме да пратим до вас, за да възобновим братство и приятелство и да не се делим от вас, защото много време се измина, откак вие пращахте до нас.
11. Ние непрестанно във всяко време както в празници, тъй и в другите установени дни - си спомняме за вас при нашите жертвоприношения и молитви, както трябва и е прилично да си спомняме за братя.
12. Ние се радваме за вашата слава;
13. нас пък обикалят много беди и чести войни, защото воюваха против нас околните царе.
14. Но ние не искахме да безпокоим вас и другите съюзници и наши приятели в тия войни,
15. защото имаме небесна помощ, която ни помага; ние се избавихме от нашите врагове, и нашите врагове са усмирени.
16. Сега избрахме Нуминия, Антиохов син, и Антипатра, Иасонов син, и ги пратихме при римляните, за да възобновим с тях приятелството и предишния съюз.
17. Поръчахме им да дойдат и при вас, да ви поздравят и да ви връчат писма от нас, та да се възобнови и с вас нашето братство.
18. И вие добре ще направите да ни отговорите на тях”.
19. Ето и препис от писмата, които прати Дарий (Арей):
20. “Спартанският цар до първосвещеник Ония - поздрав.
21. Намери се в писанието за спартанците и за иудеите, че те са братя и са от Авраамовия род.
22. Сега, след като узнахме това, вие добре ще сторите да ни пишете за вашето благосъстояние.
23. Ние пък ви известяваме: вашият добитък и вашият имот са наши, а което ние имаме, то е ваше. И заповядахме да се извести вам това”.
24. Ионатан чу, че военачалниците на Димитрия се върнали да воюват против него с по-голяма войска, отколкото преди,
25. и излезе от Иерусалим, срещна ги в Аматитската страна и не им даде време да влязат в неговата страна.
26. Той прати в стана им съгледвачи, които се върнаха и му известиха, че се готвят да нападнат връз тях тая нощ.
27. Затуй, щом зайде слънце, Ионатан заповяда на своите да бодърствуват, да бъдат въоръжени и да се готвят за сражение цяла нощ; и постави около стана предна стража.
28. Неприятелите чуха, че Ионатан със своите се е приготвил за сражение, уплашиха се и се ужасиха в сърцето си и, като запалиха огньове в стана си, избягаха.
29. Ионатан пък и тия, що бяха с него, не узнаха това до сутринта, защото виждаха, че горят огньове.
30. И се спусна Ионатан след тях, но не ги настигна, защото бяха вече минали река Елевтера.
31. Тогава Ионатан се обърна против арабите, наричани заведеи, разби ги и взе плячката им.
32. После се върна, дойде в Дамаск и премина по цялата оная страна.
33. А Симон излезе и премина до Аскалон и до близките крепости; след това се върна в Иопия и я завладя,
34. защото чу, че (иопяните) искат да предадат крепостта на войските на Димитрия, - и тури там стража, за да я пази.
35. Ионатан се върна и свика най-старите от народа и се съветва с тях, за да построят крепости в Иудея,
36. да издигнат иерусалимските стени и да построят висока преграда между крепостта и града, за да я отделя от града - тъй че крепостта да бъде отделно, и да няма в нея ни купуване, ни продаване.
37. Когато се събраха да строят града, част от стената при потока на изток се срути; и поправиха срутената част, която се нарича Хафената.
38. А Симон построи Адида в Сефила и укрепи портите и ключалките.
39. В туй време Трифон се домогваше да стане цар на Азия, да тури на себе си корона и да дигне ръка против цар Антиоха,
40. но се страхуваше да не би да му попречи Ионатан и да му отвори война; затова диреше случай да хване и убие Ионатана и, като се дигна, отиде във Ветсан.
41. Ионатан излезе срещу му с четирийсет хиляди отбор мъже, готови за бой, и дойде във Ветсан.
42. Когато Трифон видя, че Ионатан иде с многобройна войска, побоя се да дигне връз него ръка,
43. и прие го с чест и го представи на всичките си приятели, даде му подаръци и заповяда на войските си да му се покоряват като на самия него.
44. После каза на Ионатана: “защо отрудняваш целия тоя народ, когато не ни предстои война?
45. Прочее, разпусни ги сега по домовете им, а за себе избери малко мъже, които да бъдат с тебе, та да идем заедно в Птолемаида; аз ще ти предам нея и другите крепости, останалите войски и всички бирници, и после ще се върна, защото за туй аз дойдох тук”.
46. Ионатан му повярва и направи тъй, както му оня рече, и разпусна войските, които си отидоха в Иудейската земя;
47. със себе си пък остави три хиляди мъже, от които две хиляди остави в Галилея, а хилядата тръгнаха с него.
48. Но щом влезе Ионатан в Птолемаида, птолемаидчани затвориха портите и го хванаха, и всички, които бяха влезли с него, убиха с меч.
49. Тогава Трифон прати войска и конница в Галилея и на голямата равнина, за да изтребят всички, които бяха с Ионатана.
50. Но ония, като чуха, че Ионатан е хванат и погина заедно с тия, що бяха с него, ободриха се един друг и излязоха в гъст строй, готови да се бият.
51. Преследващите, като видяха, че работата се касае до живота им, върнаха се назад,
52. а ония всички благополучно пристигнаха в Иудейската земя; оплакваха Ионатана, както и тия, що бяха с него, и бяха под голям страх: цял Израил горко плака.
53. Тогава всички околни народи искаха да ги изтребят, защото говореха: “сега те нямат началник и поборник; нека сега воюваме против тях и да изтребим измежду людете тяхната памет”.
2. и до спартанците и в други места прати писма за същото.
3. Дойдоха ония в Рим, влязоха в съвета и казаха: “първосвещеник Ионатан и иудейският народ ни прати да възобновим приятелството с вас и съюза, както преди”.
4. И дадоха им писма до местните началници, щото те да ги изпроводят до Иудейската земя с мир.
5. Ето препис от писмото, което Ионатан писа до спартанците:
6. “първосвещеник Ионатан и народните старейшини и свещениците и останалият народ иудейски до братята спартанци - поздрав.
7. Преди много време още Дарий (Арей), който царува у вас, беше пратил писма до първосвещеник Ония, че вие сте наши братя, както показва преписът.
8. Ония прие с чест пратения мъж и получи писмата, в които ясно се говореше за съюз и за приятелство.
9. Ние пък, макар да нямаме нужда от тях, като имаме за утешение свещените книги, които са в нашите ръце, -
10. решихме да пратим до вас, за да възобновим братство и приятелство и да не се делим от вас, защото много време се измина, откак вие пращахте до нас.
11. Ние непрестанно във всяко време както в празници, тъй и в другите установени дни - си спомняме за вас при нашите жертвоприношения и молитви, както трябва и е прилично да си спомняме за братя.
12. Ние се радваме за вашата слава;
13. нас пък обикалят много беди и чести войни, защото воюваха против нас околните царе.
14. Но ние не искахме да безпокоим вас и другите съюзници и наши приятели в тия войни,
15. защото имаме небесна помощ, която ни помага; ние се избавихме от нашите врагове, и нашите врагове са усмирени.
16. Сега избрахме Нуминия, Антиохов син, и Антипатра, Иасонов син, и ги пратихме при римляните, за да възобновим с тях приятелството и предишния съюз.
17. Поръчахме им да дойдат и при вас, да ви поздравят и да ви връчат писма от нас, та да се възобнови и с вас нашето братство.
18. И вие добре ще направите да ни отговорите на тях”.
19. Ето и препис от писмата, които прати Дарий (Арей):
20. “Спартанският цар до първосвещеник Ония - поздрав.
21. Намери се в писанието за спартанците и за иудеите, че те са братя и са от Авраамовия род.
22. Сега, след като узнахме това, вие добре ще сторите да ни пишете за вашето благосъстояние.
23. Ние пък ви известяваме: вашият добитък и вашият имот са наши, а което ние имаме, то е ваше. И заповядахме да се извести вам това”.
24. Ионатан чу, че военачалниците на Димитрия се върнали да воюват против него с по-голяма войска, отколкото преди,
25. и излезе от Иерусалим, срещна ги в Аматитската страна и не им даде време да влязат в неговата страна.
26. Той прати в стана им съгледвачи, които се върнаха и му известиха, че се готвят да нападнат връз тях тая нощ.
27. Затуй, щом зайде слънце, Ионатан заповяда на своите да бодърствуват, да бъдат въоръжени и да се готвят за сражение цяла нощ; и постави около стана предна стража.
28. Неприятелите чуха, че Ионатан със своите се е приготвил за сражение, уплашиха се и се ужасиха в сърцето си и, като запалиха огньове в стана си, избягаха.
29. Ионатан пък и тия, що бяха с него, не узнаха това до сутринта, защото виждаха, че горят огньове.
30. И се спусна Ионатан след тях, но не ги настигна, защото бяха вече минали река Елевтера.
31. Тогава Ионатан се обърна против арабите, наричани заведеи, разби ги и взе плячката им.
32. После се върна, дойде в Дамаск и премина по цялата оная страна.
33. А Симон излезе и премина до Аскалон и до близките крепости; след това се върна в Иопия и я завладя,
34. защото чу, че (иопяните) искат да предадат крепостта на войските на Димитрия, - и тури там стража, за да я пази.
35. Ионатан се върна и свика най-старите от народа и се съветва с тях, за да построят крепости в Иудея,
36. да издигнат иерусалимските стени и да построят висока преграда между крепостта и града, за да я отделя от града - тъй че крепостта да бъде отделно, и да няма в нея ни купуване, ни продаване.
37. Когато се събраха да строят града, част от стената при потока на изток се срути; и поправиха срутената част, която се нарича Хафената.
38. А Симон построи Адида в Сефила и укрепи портите и ключалките.
39. В туй време Трифон се домогваше да стане цар на Азия, да тури на себе си корона и да дигне ръка против цар Антиоха,
40. но се страхуваше да не би да му попречи Ионатан и да му отвори война; затова диреше случай да хване и убие Ионатана и, като се дигна, отиде във Ветсан.
41. Ионатан излезе срещу му с четирийсет хиляди отбор мъже, готови за бой, и дойде във Ветсан.
42. Когато Трифон видя, че Ионатан иде с многобройна войска, побоя се да дигне връз него ръка,
43. и прие го с чест и го представи на всичките си приятели, даде му подаръци и заповяда на войските си да му се покоряват като на самия него.
44. После каза на Ионатана: “защо отрудняваш целия тоя народ, когато не ни предстои война?
45. Прочее, разпусни ги сега по домовете им, а за себе избери малко мъже, които да бъдат с тебе, та да идем заедно в Птолемаида; аз ще ти предам нея и другите крепости, останалите войски и всички бирници, и после ще се върна, защото за туй аз дойдох тук”.
46. Ионатан му повярва и направи тъй, както му оня рече, и разпусна войските, които си отидоха в Иудейската земя;
47. със себе си пък остави три хиляди мъже, от които две хиляди остави в Галилея, а хилядата тръгнаха с него.
48. Но щом влезе Ионатан в Птолемаида, птолемаидчани затвориха портите и го хванаха, и всички, които бяха влезли с него, убиха с меч.
49. Тогава Трифон прати войска и конница в Галилея и на голямата равнина, за да изтребят всички, които бяха с Ионатана.
50. Но ония, като чуха, че Ионатан е хванат и погина заедно с тия, що бяха с него, ободриха се един друг и излязоха в гъст строй, готови да се бият.
51. Преследващите, като видяха, че работата се касае до живота им, върнаха се назад,
52. а ония всички благополучно пристигнаха в Иудейската земя; оплакваха Ионатана, както и тия, що бяха с него, и бяха под голям страх: цял Израил горко плака.
53. Тогава всички околни народи искаха да ги изтребят, защото говореха: “сега те нямат началник и поборник; нека сега воюваме против тях и да изтребим измежду людете тяхната памет”.
