И ето, по словото Господне, дойде един Божий човек из Иудея във Ветил в онова време, когато Иеровоам стоеше пред жертвеника, за да прикади.
2. И произнесе към жертвеника слово Господне, думайки: жертвенико, жертвенико! Тъй казва Господ: ето, на Давидовия дом ще се роди син по име Осия; той ще принесе върху тебе в жертва оброчищните свещеници, които кадят върху тебе, и ще изгори върху тебе човешки кости.
3. И в оня ден той показа личба, думайки: ето личба, че Господ е казал това: ето, тоя жертвеник ще се срути, и пепелта, що е на него, ще се разпилее.
4. Когато цар Иеровоам чу словото на Божия човек, произнесено към жертвеника във Ветил, простря си ръката от жертвеника и каза: хванете го. Тогава ръката му, що бе прострял към него, се сдърви и не можа да я дръпне към себе си.
5. И жертвеникът се срути, и пепелта от жертвеника се разпиля, според личбата, дадена от Божия човек чрез словото Господне.
6. И цар Иеровоам каза на Божия човек: умилостиви лицето на Господа, твоя Бог, и помоли се за мене, та ръката ми да може да се дръпне към мене. И Божият човек умилостиви лицето Господне и ръката на царя се дръпна към него и стана както по-преди.
7. Тогава царят каза на Божия човек: дойди с мене у дома, подкрепи се с ядене, и ще ти дам подарък.
8. Но Божият човек отговори на царя: да ми даваш и половината от дома си, няма да дойда с тебе, няма да ям хляб и няма да пия вода в това място,
9. защото тъй ми е заповядано чрез словото Господне: не яж там хляб, не пий вода и не се връщай по пътя, по който си вървял.
10. И той тръгна по друг път и се не върна по оня път, по който бе дошъл във Ветил.
11. Във Ветил живееше един пророк-старец. Синовете му дойдоха и му разказаха всичко, що бе направил оня ден Божият човек във Ветил; те разказаха на баща си и думите, които той бе говорил на царя.
12. И баща им ги попита: по кой път си отиде? И синовете му показаха, по кой път тръгна Божият човек, който дохожда от Иудея.
13. И той каза на синовете си: оседлайте ми осела. Те му оседлаха осела, и той го възседна.
14. И тръгна след Божия човек, и го намери да седи под един дъб, и му каза: ти ли си Божият човек, който дохожда от Иудея? Оня отговори: аз съм.
15. И му каза: дойди при мене у дома и си похапни хляб.
16. Оня отговори: не мога да се върна с тебе и да дойда у тебе; няма да ям хляб и няма да пия вода у тебе на това място,
17. защото чрез словото Господне ми е казано: не яж хляб и не пий вода там, и се не връщай по пътя, по който си вървял.
18. Той му каза: и аз съм такъв пророк като теб, и Ангел ми говори чрез слово Господне и каза: върни го у дома си; нека похапне хляб и пийне вода. - Той го излъга.
19. И оня се върна с него, похапна хляб в къщата му и се напи с вода.
20. Когато те още седяха на трапезата, биде слово Господне към пророка, който го бе върнал.
21. И той изговори към Божия човек, който беше дошъл от Иудея, и рече: тъй казва Господ: задето се не покори на устата Господни и не спази заповедта, която бе ти дал Господ, Бог твой,
22. а се върна, яде хляб и пи вода на онова място, за което Той бе ти казал: “не яж хляб и не пий вода”, тялото ти няма да влезе в гробницата на бащите ти.
23. След като оня яде хляб и се напи с вода, той оседла осела за пророка, когото бе върнал.
24. И оня си замина. На пътя го срещна лъв и го умъртви. Тялото му лежеше захвърлено на пътя; оселът пък стоеше до него, а лъвът стоеше до тялото.
25. И ето, минувачи видяха тялото, захвърлено на пътя, и лъвът да стои до тялото; и отидоха, та разказаха в града, в който живееше пророкът-старец.
26. Като чу това пророкът, който го беше върнал от път, каза: това е оня човек Божий, който не послуша устата Господня; Господ го предаде на лъв, който го смачка и го умъртви, по словото Господне, що му бе казано.
27. И рече на синовете си: оседлайте ми осела. И го оседлаха.
28. Той отиде и намери тялото му захвърлено на пътя; а оселът и лъвът стояха до тялото; лъвът не беше изял тялото и не беше смачкал осела.
29. И пророкът дигна тялото на човека Божий, тури го на осела и го занесе назад. И пророкът-старец тръгна за града си, за да го оплаче и погребе.
30. И положи тялото му в своята гробница и плака за него: горко, брате мой!
31. След като го погреба, той каза на синовете си: кога умра, погребете ме в гробницата, в която е погребан Божият човек, до неговите кости положете моите кости,
32. защото ще се сбъдне словото, което по заповед Господня той произнесе за жертвеника във Ветил и за всички капища по оброчищата в самарийските градове.
33. И след това събитие Иеровоам се не отби от лошия си път, а продължаваше да поставя оброчищни свещеници от народа: който пожелаваше, него посвещаваше, и той ставаше оброчищен свещеник.
34. Това водеше Иеровоамовия дом към грях, към погибел и към изтребването му от земното лице.