Ето, всичко това окото ми видя, ухото ми чу и забележи за себе си.
2. Колкото знаете вие, зная и аз: не съм по-долу от вас.
3. Но аз към Вседържителя бих искал да говоря, желал бих с Бога да се препирам.
4. А вие сте ковачи на лъжи; всички вие сте безполезни лекари.
5. О, да бяхте само мълчали! Това би ви се сметнало за мъдрост.
6. Изслушайте моите разсъждения и вникнете във възражението на устата ми.
7. Трябваше ли да говорите заради Бога неправда и заради Него да говорите лъжа?
8. Трябваше ли да бъдете лицеприятни към Него и за Бога тъй да се препирате?
9. Добре ли ще бъде, кога Той ви изпитва? Ще Го измамите ли, както измамват човек?
10. Той ще ви строго накаже, ако и скришно лицемерите.
11. Нима величието Му не ви плаши, и страх от Него не ви обзема?
12. Вашите напомняния приличат на пепел; вашите огради са огради глинени.
13. Млъкнете пред мен, и аз ще говоря, каквото и да ме постигне.
14. За какво ми е да си хапя тялото със зъби и да си турям душата в ръка?
15. Ето, Той ме убива, но аз ще се надявам: желал бих само да удържа пътищата си пред лицето Му.
16. И това ми е вече за оправдание, понеже лицемер не ще се яви пред лицето Му.
17. Изслушайте внимателно думите ми и обясненията ми с ушите си.
18. Ето, започнах съдба; зная, че ще бъда прав.
19. Кой е в сила да ми надвие? Защото тогава ще млъкна и ще изпусна дух.
20. Само две неща не прави с мене, и тогава аз не ще се укривам от Твоето лице;
21. отмахни от мене ръката Си, и Твоят ужас да ме не разтърсва.
22. Тогава викай, и аз ще отговарям; или аз ще говоря, а Ти ми отговаряй.
23. Колко са пороците и греховете ми? Покажи ми беззаконието ми и греха ми.
24. За какво скриваш лицето Си и ме считаш Твой враг?
25. Не мачкаш ли Ти откъснат лист, и не гониш ли суха сламчица?
26. Защото Ти пишеш против мене горчила и ми вменяваш греховете на младостта ми,
27. туряш в клада нозете ми и дебнеш всичките ми пътища, - тичаш по дирите на нозете ми,
28. подир мене, който тлея като гнилеж, като дреха, сядена от молец.