В седмата година опрощавай.
2. Опрощаването пък се състои в това: всеки, който е дал назаем на ближния си, да опрости дълга и да го не дири от ближния си, или от брата си, понеже е прогласено опрощаване заради Господа (твоя Бог);
3. от чужденец дири, а каквото имаш твое у брата си, опрости му го,
4. за да няма у тебе сиромах; защото Господ ще те благослови в оная земя, която Господ, Бог твой, ти дава като дял, за да я получиш в наследство,
5. стига само да слушаш гласа на Господа, твоя Бог, и грижливо да изпълняваш всички тия заповеди, които днес ти заповядвам;
6. защото Господ, Бог твой, ще те благослови, както ти е говорил, и ти ще даваш назаем на много народи, а сам няма да вземаш назаем; и ще владееш над много народи, а над тебе няма да владеят.
7. Ако пък имаш някой брат сиромах в едно от твоите жилища, в земята си, която Господ, Бог твой, ти дава, не ожесточавай сърцето си и не стискай ръката си пред твоя брат сиромах,
8. но отвори му ръката си и дай му назаем, колкото му трябва, според нуждата му;
9. пази се, да не влезе в сърцето ти беззаконна мисъл: “наближава седмата година, година на опрощаването”, и да не би окото ти да стане от това немилостиво спрямо твоя брат сиромах, и ти да му откажеш; защото той ще викне против тебе пред Господа, и ще падне върху ти (голям) грях;
10. дай му (и заеми му, колкото иска, и колкото му трябва), и кога му даваш, да ти се не свива сърцето, понеже Господ, Бог твой, ще те благослови за това във всичките ти работи и във всичко, що извършват ръцете ти;
11. защото сиромаси ще има винаги в земята (ти); затова ти и заповядвам: отваряй ръката си за твоя брат, за твоя беден и твоя сиромах в земята ти.
12. Ако ти се продаде твоят брат, евреин, или еврейка, той трябва шест години да ти бъде роб, а на седмата година го отпусни на свобода;
13. кога пък го отпущаш на свобода, не отпущай го с празни ръце,
14. но го дари с нещо от стадата си, от гумното си и от лина си: дай му, с каквото те е благословил Господ, Бог твой;
15. помни, че (и) ти беше роб в Египетската земя, и Господ, Бог твой, те избави, ето защо ти и заповядвам днес това.
16. Каже ли ти пък: “не искам да си изляза от тебе, понеже обичам тебе и дома ти”, защото му е добре у тебе,
17. вземи шило и му промуши ухото на вратата; и той ще ти бъде роб навеки. Тъй постъпвай и с робинята си.
18. Да ти се не види тежко, задето си длъжен да го отпуснеш на свобода, понеже той ти е изработил през шестте години двойно повече, отколкото платен наемник, и Господ, Бог твой, ще те благослови във всичко, каквото и да правиш.
19. Всяко мъжко първородно, което се роди от едрия ти и дребния добитък, посвещавай на Господа, твоя Бог: не работи с първородния си вол и не стрижи първородно от дребния си добитък;
20. това изяждай ти и челядта ти пред Господа, твоя Бог, всяка година, на мястото, което избере Господ (Бог твой);
21. ако пък то бъде с недостатък, хромо или сляпо, (или) с друг някой недостатък, не го принасяй в жертва на Господа, твоя Бог,
22. но в жилищата си го яж; нечист и чист (може да яде), както ще яде сърна и елен;
23. само кръвта му не яж: изливай я на земята като вода.