СТАР ЗАВЕТВТОРА КНИГА МОИСЕЕВА ИЗХОД
Глава 16
И потеглиха от Елим, и цялото общество Израилеви синове дойдоха в пустиня Син, която се намира между Елим и Синай, в петнайсетия ден на втория месец, след като бяха излезли от Египетската земя.
2. И заропта цялото общество Израилеви синове срещу Моисея и Аарона в пустинята,
3. и рекоха им Израилевите синове: о, да бяхме умрели от ръката Господня в Египетската земя, когато седяхме при котлите с месо, когато ядяхме хляб до насита! защото вие ни доведохте в тая пустиня, за да уморите от глад цялото това множество.
4. И рече Господ на Моисея: ето, ще направя да вали хляб от небето, и нека народът излиза всеки ден и събира, колкото му е потребно за през деня, за да го изпитам, ще постъпва ли по Моя закон, или не;
5. а в шестия ден нека приготвят онова, което донесат, и то ще бъде двойно повече от онова, което събират през другите дни.
6. Тогава Моисей и Аарон рекоха на цялото общество Израилеви синове: довечера ще познаете, че Господ ви е извел от Египетската земя,
7. и утре ще видите славата на Господа, защото Той чу вашия ропот против Господа; а ние какво сме, та роптаете против нас?
8. И каза Моисей: ще познаете, когато Господ вечер ви даде месо за храна, а сутрин хляб до насита; защото Господ чу ропота ви, който вдигнахте против Него; а ние какво сме? Вашият ропот не е против нас, а против Господа.
9. И рече Моисей на Аарона: кажи на цялото общество Израилеви синове: застанете пред лицето на Господа, защото Той чу ропота ви.
10. И когато Аарон говореше на цялото общество Израилеви синове, те се озърнаха към пустинята, и ето, славата Господня се яви в облак.
11. И Господ каза на Моисея, думайки:
12. Аз чух ропота на Израилевите синове; кажи им: вечер ще ядете месо, а сутрин ще се насищате с хляб и ще познаете, че Аз съм Господ, Бог ваш.
13. Вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана, а на сутринта бе паднала роса около стана.
14. Росата се вдигна, и ето, по лицето на пустинята нещо дребно, зърнесто, ситно като скреж по земята.
15. Като видяха Израилевите синове, думаха един другиму: какво е това? Защото не знаеха, що е то. И Моисей им каза: това е хлябът, който ви даде Господ за храна;
16. ето какво заповяда Господ: събирайте от него, всеки по колкото може да изяде; събирайте по гомтр на човек, според кой колкото души има в шатрата си.
17. Тъй направиха Израилевите синове: събраха, кой много, кой малко.
18. И измериха с гомтра, и който беше събрал много, нямаше излишък, и който - малко, нямаше недостиг: всеки събра, колкото можеше да изяде.
19. И рече им Моисей: никой да не оставя от това доутре.
20. Но те не послушаха Моисея, и някои оставиха от това до сутринта, и то червяса, и се вмириса. И Моисей им се разсърди.
21. И те го събираха сутрин рано, всеки колкото може да изяде; а кога припечеше слънце, то се топеше.
22. А в шестия ден събраха двойно от тоя хляб, - по два гомтра за всекиго. И всички началници на народа дойдоха, та обадиха на Моисея.
23. И (Моисей) им каза: ето що каза Господ: утре почивка, света събота Господня; каквото трябва да се пече, печете, и каквото трябва да се вари, варете днес, а каквото остане, скътайте и запазете доутре.
24. И скътаха това до сутринта, както (им) заповяда Моисей, и то не се вмириса, и червеи нямаше в него.
25. И рече Моисей: яжте го днес, защото днес е събота Господня: днес няма да го намерите на полето;
26. шест дена го събирайте, а седмият ден е събота: в тоя ден няма да го има.
27. Но някои от народа излязоха в седмия ден да събират, ала не намериха.
28. И каза Господ на Моисея: докога ще се противите да пазите заповедите Ми и законите Ми?
29. Вижте, Господ ви е дал събота, затова и дава в шестия ден хляб за два дена: нека всеки си стои (у дома си), в седмия ден никой да не излиза от мястото си.
30. И в седмия ден народът си почиваше.
31. Израилевият дом нарече тоя хляб с име: мана. Тя беше като кориандрово семе, бяла, а на вкус като медена питка.
32. И рече Моисей: ето що заповяда Господ: напълнете (с мана) един гомтр, за да се запази в родовете ви, та да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох от Египетската земя.
33. И каза Моисей на Аарона: вземи един (златен) съд и тури в него пълен гомтр мана, и го постави пред Господа, за да се пази в родовете ви.
34. И постави го Аарон пред ковчега на свидетелството, за да се пази, както бе заповядал Господ на Моисея.
35. Израилевите синове ядоха мана четирийсет години, докле дойдоха в населена земя; те ядоха мана, докле стигнаха до границите на Ханаанската земя.
36. А гомтрът е десета част от ефа.
2. И заропта цялото общество Израилеви синове срещу Моисея и Аарона в пустинята,
3. и рекоха им Израилевите синове: о, да бяхме умрели от ръката Господня в Египетската земя, когато седяхме при котлите с месо, когато ядяхме хляб до насита! защото вие ни доведохте в тая пустиня, за да уморите от глад цялото това множество.
4. И рече Господ на Моисея: ето, ще направя да вали хляб от небето, и нека народът излиза всеки ден и събира, колкото му е потребно за през деня, за да го изпитам, ще постъпва ли по Моя закон, или не;
5. а в шестия ден нека приготвят онова, което донесат, и то ще бъде двойно повече от онова, което събират през другите дни.
6. Тогава Моисей и Аарон рекоха на цялото общество Израилеви синове: довечера ще познаете, че Господ ви е извел от Египетската земя,
7. и утре ще видите славата на Господа, защото Той чу вашия ропот против Господа; а ние какво сме, та роптаете против нас?
8. И каза Моисей: ще познаете, когато Господ вечер ви даде месо за храна, а сутрин хляб до насита; защото Господ чу ропота ви, който вдигнахте против Него; а ние какво сме? Вашият ропот не е против нас, а против Господа.
9. И рече Моисей на Аарона: кажи на цялото общество Израилеви синове: застанете пред лицето на Господа, защото Той чу ропота ви.
10. И когато Аарон говореше на цялото общество Израилеви синове, те се озърнаха към пустинята, и ето, славата Господня се яви в облак.
11. И Господ каза на Моисея, думайки:
12. Аз чух ропота на Израилевите синове; кажи им: вечер ще ядете месо, а сутрин ще се насищате с хляб и ще познаете, че Аз съм Господ, Бог ваш.
13. Вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана, а на сутринта бе паднала роса около стана.
14. Росата се вдигна, и ето, по лицето на пустинята нещо дребно, зърнесто, ситно като скреж по земята.
15. Като видяха Израилевите синове, думаха един другиму: какво е това? Защото не знаеха, що е то. И Моисей им каза: това е хлябът, който ви даде Господ за храна;
16. ето какво заповяда Господ: събирайте от него, всеки по колкото може да изяде; събирайте по гомтр на човек, според кой колкото души има в шатрата си.
17. Тъй направиха Израилевите синове: събраха, кой много, кой малко.
18. И измериха с гомтра, и който беше събрал много, нямаше излишък, и който - малко, нямаше недостиг: всеки събра, колкото можеше да изяде.
19. И рече им Моисей: никой да не оставя от това доутре.
20. Но те не послушаха Моисея, и някои оставиха от това до сутринта, и то червяса, и се вмириса. И Моисей им се разсърди.
21. И те го събираха сутрин рано, всеки колкото може да изяде; а кога припечеше слънце, то се топеше.
22. А в шестия ден събраха двойно от тоя хляб, - по два гомтра за всекиго. И всички началници на народа дойдоха, та обадиха на Моисея.
23. И (Моисей) им каза: ето що каза Господ: утре почивка, света събота Господня; каквото трябва да се пече, печете, и каквото трябва да се вари, варете днес, а каквото остане, скътайте и запазете доутре.
24. И скътаха това до сутринта, както (им) заповяда Моисей, и то не се вмириса, и червеи нямаше в него.
25. И рече Моисей: яжте го днес, защото днес е събота Господня: днес няма да го намерите на полето;
26. шест дена го събирайте, а седмият ден е събота: в тоя ден няма да го има.
27. Но някои от народа излязоха в седмия ден да събират, ала не намериха.
28. И каза Господ на Моисея: докога ще се противите да пазите заповедите Ми и законите Ми?
29. Вижте, Господ ви е дал събота, затова и дава в шестия ден хляб за два дена: нека всеки си стои (у дома си), в седмия ден никой да не излиза от мястото си.
30. И в седмия ден народът си почиваше.
31. Израилевият дом нарече тоя хляб с име: мана. Тя беше като кориандрово семе, бяла, а на вкус като медена питка.
32. И рече Моисей: ето що заповяда Господ: напълнете (с мана) един гомтр, за да се запази в родовете ви, та да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох от Египетската земя.
33. И каза Моисей на Аарона: вземи един (златен) съд и тури в него пълен гомтр мана, и го постави пред Господа, за да се пази в родовете ви.
34. И постави го Аарон пред ковчега на свидетелството, за да се пази, както бе заповядал Господ на Моисея.
35. Израилевите синове ядоха мана четирийсет години, докле дойдоха в населена земя; те ядоха мана, докле стигнаха до границите на Ханаанската земя.
36. А гомтрът е десета част от ефа.
Глава 1, Глава 2, Глава 3, Глава 4, Глава 5, Глава 6, Глава 7, Глава 8, Глава 9, Глава 10, Глава 11, Глава 12, Глава 13, Глава 14, Глава 15, Глава 16, Глава 17, Глава 18, Глава 19, Глава 20, Глава 21, Глава 22, Глава 23, Глава 24, Глава 25, Глава 26, Глава 27, Глава 28, Глава 29, Глава 30, Глава 31, Глава 32, Глава 33, Глава 34, Глава 35, Глава 36, Глава 37, Глава 38, Глава 39, Глава 40