Своенравният върви след своите прищевки, въстава против всичко умно.
2. Глупавият не обича знание, а само да покаже ума си.
3. С дохождане на нечестивеца дохожда и презрение, а с безславието - позор.
4. Думите на човешките уста са дълбоки води; изворът на мъдростта е буен поток.
5. Не е добро да бъдеш лицеприятен към нечестивия, за да събориш праведния в съда.
6. Устата на глупавия водят към свада, и думите му предизвикват бой.
7. Езикът на глупавия е гибел за него, и устата му са примка за душата му.
8. (Страхът събаря ленивеца, а женоподобните души ще гладуват.)
9. Думите на шепотника са като сладкиши, и те влизат вътре в утробата.
10. Нехайният в работата си е брат на разсипника.
11. Името на Господа е яка кула: побегне ли в нея праведник, в безопасност е.
12. Имотът на богатия е негов як град и във въображението му е като висока ограда.
13. Пред падение сърцето на човека се възгордява, а смирението върви пред слава.
14. Който дава отговор, преди да е изслушал, глупав е, и срам за него.
15. Духът на човека го подкрепя в немощ, а сломен дух - кой може го подкрепи?
16. Сърцето на разумния придобива знание, и ухото на мъдрите търси знание.
17. Подаръкът, който дава човек, му отваря път и до велможи го довежда.
18. Първият в тъжбата си е прав, ала дохожда съперникът му и го изпитва.
19. Жребието прекъсва препирни и решава спор между силните.
20. Озлобен брат е по-непристъпен от як град, и свадите са като ключалки на крепост.
21. От плода на устата на човека се пълни коремът му; от произведението на устата си той се насища.
22. Смърт и живот са подвластни на езика, и които го владеят, ще вкусят от плодовете му.
23. Който е намерил (добра) жена, намерил е благо и получил е благодат от Господа. (Който напъжда добра жена, напъжда щастие, а който поддържа прелюбодейка, безумен е и нечестив.)
24. Сиромахът говори с молба, а богатият отговаря грубо.
25. Който желае да има приятели, трябва и сам да бъде дружелюбив; бива приятел по-привързан и от брат.