СТАР ЗАВЕТКНИГА ПРЕМЪДРОСТ СОЛОМОНОВА
Глава 18
А за Твоите светии имаше най-голяма светлина. И ония, слушайки гласа им, а невиждайки образа, ги наричаха блажени, защото не страдаха.
2. А задето, бидейки по-рано обиждани от тях, не им отмъщаваха, те благодаряха и молеха за прошка, че са ги карали да страдат.
3. Вместо това, Ти им даде за показалец по незнайния път огнесветъл стълб, а за честито странствуване - безвредно слънце.
4. Защото те бяха заслужили да бъдат лишени от светлина и затворени в тъма, понеже държаха затворени Твоите синове, чрез които щеше да се даде на света нетленната светлина на закона.
5. Когато решиха да избият децата на светите люде, макар и да спасиха едно подхвърлено момче, за наказание Ти им отне множество деца и тях самите всички погуби в голямата вода.
6. Оная нощ беше предизвестена на отците ни, та, като знаеха наздраво обещанията, на които вярваха, да си бъдат спокойни.
7. И Твоят народ очакваше както спасението на праведните, тъй и загинването на враговете,
8. защото с каквото наказваше враговете, с това същото възвеличи нас, които Ти бе призвал.
9. Светите деца на добрите извършваха тайно жертвоприношението и единомислено наредиха с божествен закон, щото светите люде еднакво да участвуват в едни и същи блага и опасности, когато отците вече пееха похвали.
10. От противната пък страна отекваше нестройният вик на враговете, и се разнасяше жалният писък над оплакваните деца.
11. С еднакъв съд беше наказан робът с господаря, и простият човек търпеше едно и също с царя:
12. всички изобщо имаха безброй мъртъвци, умрели от еднаква смърт; и живите не стигаха за погребение, защото в един миг биде погубено цялото им най-мило поколение.
13. И които не вярваха на нищо поради магиите, при погубване първенците признаха, че тоя народ е син Божий,
14. защото, когато тихо мълчание обгръщаше всичко, и нощта в течението си бе стигнала до средата,
15. слезе от небето, от царствените престоли, всред гибелната земя всемощната Твоя дума като страшен воин.
16. Тя носеше остър меч - Твоята неизменна заповед, и, като се спря, напълни всичко със смърт: тя се допираше до небето и ходеше по земята.
17. Тогава изведнъж силно ги смутиха сънни призраци и настъпиха неочаквани ужаси;
18. и бидейки поразявани - един тук, други там, полуумрелият обаждаше причината, по която умира,
19. защото сънищата, които ги бяха смутили, им показаха отнапред това, - за да не погинат, без да знаят, за какво търпят зло.
20. Макар смъртното изкушение да докосна и праведните, и много от тях да загинаха в пустинята, ала дълго не трая тоя гняв,
21. защото непорочният мъж побърза да ги защити; като принесе оръжието на службата си, молитва и кадилно омилостивение, той въстана против гнева и тури край на бедствието, като показа с това, че той е Твой слуга.
22. Той победи изтребителя не с телесна сила и не с действие на оръжието, а със слово покори наказвача, като спомни клетвите и заветите на отците.
23. Защото, когато вече на купища лежаха мъртви един връз друг, той застана насред, спря гнева и му пресече пътя към живите.
24. На неговия подир беше целият свят, и славните имена на отците бяха изрязани върху камъните в четири реда, и Твоето величие - върху диадемата на главата му.
25. Пред това изтребителят отстъпи и се уплаши от него, защото стигаше само това гневно изпитание.

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ