Слово, което биде към Иеремия от Господа:
2. стани, та слез в дома на грънчаря, и там ще ти явя Моите думи.
3. И слязох в дома на грънчаря, и ето, той работеше своята работа на колелото.
4. И съдът, който грънчарят правеше от глина, се развали в ръцете му; и той изново направи от него друг съд, какъвто му текна да направи.
5. И биде слово Господне към мене:
6. доме Израилев, не мога ли постъпи с вас, както тоя грънчар? казва Господ. Ето, каквото е глината в ръцете на грънчаря, това сте и вие в Моите ръце, доме Израилев.
7. Понякога Аз кажа за някой народ и царство, че ще го изкореня, съкруша и погубя;
8. но ако тоя народ, върху който съм изрекъл това, се обърне от лошите си дела, Аз отлагам злото, що съм намислил да му сторя.
9. А понякога кажа за някой народ и царство, че ще го устроя и утвърдя;
10. но ако той върши зло пред Моите очи и не слуша гласа Ми, ще отменя доброто, с което съм искал да го облагодетелствувам.
11. И тъй, кажи на мъжете Иудини и на жителите иерусалимски: тъй казва Господ: ето, Аз ви готвя зло и кроя нещо против вас; затова обърнете се всеки от лошия си път и изправете пътищата си и постъпките си.
12. Но те казват: “не се надявай; ние ще си живеем, според както си щем, и ще постъпваме всеки според упорството на злото си сърце.”
13. Затова тъй казва Господ: попитайте между народите, чувал ли е някой нещо подобно? твърде гнусни дела извърши Израилевата девица.
14. Напуска ли си ливанският сняг планинската скала? и пресекват ли по други места течащите студени води?
15. А Моят народ Ме остави; те кадят на суетните, препънаха се в пътищата си, оставиха древните пътища, за да ходят по пътеки, по непрокаран път,
16. за да направят земята си ужас, постоянна гавра, тъй че всеки, който минава през нея, ще се слиса и ще поклати глава.
17. Като източен вятър ще ги пръсна пред вражето лице; гърбом, а не с лице ще се обърна към тях в деня на тяхната неволя.
18. А те казаха: “дойдете да направим заговор против Иеремия; защото не е изчезнал закон у свещеника и съвет у мъдрия и думи у пророка; дойдете да го поразим с език и да не внимаваме на думите му”.
19. Послушай ме, Господи, и чуй гласа на моите противници.
20. Трябва ли да се връща зло за добро? а те копаят яма за душата ми. Спомни си, че стоя пред Твоето лице, за да говоря добро за тях, за да отвърна от тях Твоя гняв.
21. И тъй, предай синовете им на глад и подложи ги на меч; да бъдат жените им бездетни и вдовици, мъжете им да бъдат със смърт поразени, и младежите им - умъртвени с меч на война.
22. Да се чува от къщите им писък, кога внезапно напратиш върху им полковете; защото те копаят яма, за да ме хванат, и тайно поставиха примка за нозете ми.
23. Но Ти, Господи, знаеш всичките им заговори против мене, за да ме умъртвят; недей прощава неправдите им, и греха им недей изглажда пред лицето Си; да бъдат повалени пред Тебе; действувай против тях, кога си гневен.