Първата книга, о Теофиле, написах за всичко, що Иисус начена да върши и учи
2. до деня, когато се възнесе, като даде чрез Духа Светаго заповеди на апостолите, които бе избрал,
3. на които и представи Себе Си жив след Своето страдание с много верни доказателства, като им се явяваше през четирийсет дена и говореше за царството Божие;
4. и като се събираше с тях, Той им заповяда: не се отдалечавайте от Иерусалим, а чакайте обещанието на Отца, за което сте слушали от Мене;
5. защото Иоан кръщава с вода, а вие не след много дни от днес ще бъдете кръстени с Дух Светий.
6. Те, прочее, като се събраха, питаха Го, думайки: в това ли време, Господи, възстановяваш царството Израилево?
7. А Той им отговори: не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец е положил в Своя власт;
8. но ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий; и ще Ми бъдете свидетели в Иерусалим и в цяла Иудея и Самария, и дори до край-земя.
9. И като рече това, както Го те гледаха, Той се подигна, и облак Го подзе изпред очите им.
10. И докле гледаха към небето, когато се Той възнасяше, ето, застанаха пред тях двама мъже в бели дрехи
11. и рекоха: мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето.
12. Тогава те се върнаха в Иерусалим от планината, наречена Елеон, която се намира близо до Иерусалим колкото един съботен път*.
13. И като дойдоха, възлязоха в горницата, дето и пребиваваха, Петър и Иаков, Иоан и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Иаков Алфеев и Симон Зилот, и Иуда Иаковов.
14. Те всички единодушно прекарваха в молитва и моление с някои жени и с Мария, майка на Иисуса, и с Неговите братя.
15. И в тия дни стана Петър посред учениците и рече
16. (а бяха се събрали около сто и двайсет души): мъже братя! Трябваше да се изпълни написаното, що бе предрекъл Дух Светий чрез устата Давидови за Иуда, водача на ония, които хванаха Иисуса,
17. защото той бе пречислен към нас и получил бе жребието на тая служба;
18. но със заплатата за своята неправда той придоби нива и, като се струполи ничком, пръсна се през средата, и всичката му вътрешност се изсипа;
19. и това стана известно на всички жители иерусалимски, тъй че тая нива на техен език бе наречена Акелдама, сиреч, кръвна нива.
20. Защото в книгата на Псалмите е писано: “жилището му да запустее, и да няма кой да живее в него”, и: “достойнството му друг да вземе”.
21. И тъй, потребно е, щото един от тия мъже, които бяха с нас през цялото време, докато пребъдваше и общуваше с нас Господ Иисус,
22. начевайки от Иоановото кръщение до деня, когато се възнесе от нас, - да бъде заедно с нас свидетел на възкресението Му.
23. И поставиха двамина: Иосифа, именуван Варсава, когото нарекоха Иуст, и Матия;
24. след това се помолиха и казаха: Ти, Господи, Който познаваш сърцата на всички, покажи от тия двама едного, когото си избрал,
25. да приеме жребието на тая служба и на апостолството, от което отпадна Иуда, за да отиде на своето място.
26. Хвърлиха за тях жребие, и жребието се падна на Матия; и той биде причислен към единайсетте апостоли.