СТАР ЗАВЕТКНИГА НА ПРОРОК ИОИЛЯ
Глава 1
Слово Господне, което биде към Иоиля, син Витуилов.
2. Чуйте това, старци, и внимавайте, всички жители на тая земя: бивало ли е такова нещо във ваши дни или в дните на бащите ви?
3. Разказвайте за него на децата си; а децата ви да разказват на децата си, а техните деца - на следния род:
4. каквото остана от гъсеници, изядоха скакалци; каквото остана от скакалци, изядоха червеи; а що остана от червеи, доядоха бръмбари.
5. Събудете се, пияници, плачете и ридайте всички, които пиете вино, за гроздовия сок, защото е отнет от устата ви!
6. Защото дойде против земята ми народ силен и безброен; зъбите му - зъби лъвски, и челюстите му - като на лъвица.
7. Опустоши той лозата ми, и смоковницата ми изпочупи, обели я до голо и хвърли; станаха бели клоните й.
8. Плачй, както плаче млада жена, препасана с вретище, за мъжа на младините си!
9. Прекрати се хлебен принос и възлияние в дома Господен; плачат свещениците, служители Господни.
10. Опустошено е полето, тъгува земята, защото е изтребено житото; изсъхна гроздов сок, повяхна маслина.
11. Червете се от срам, земеделци, ридайте, лозари, за пшеницата и ечемика, защото жътвата по нивите загина,
12. лоза изсъхна, смоковница повяхна; нарът, палмата и ябълката - всички дървета по полето изсъхнаха; поради това и веселбата у синовете човешки изчезна.
13. Препашете се с вретище и плачете, свещеници! ридайте, служители на олтара! влезте и нощувайте във вретища, служители на моя Бог! защото няма вече в дома на вашия Бог хлебен принос и възлияние.
14. Назначете пост, обявете тържествено събрание, свикайте старците и всички жители на тая страна в дома на Господа, вашия Бог - и викайте към Господа.
15. О, какъв ден! защото денят Господен е близо: като опустошение от Всемощния ще дойде той.
16. Не пред наши очи ли се отнима храната, и от дома на нашия Бог - веселба и радост?
17. Изгниха зърна под буците си, запустяха житници, срутени са клетове, защото няма вече жито.
18. Как стене добитъкът, тъжно ходят стада волове, защото няма за тях паша; мъчат се и стада овци.
19. Към Тебе, Господи, викам, защото огън погълна злачните пасбища на пустинята, и пламък опърли всички дървета на полето.
20. Дори и животните на полето викат към Тебе, защото пресъхнаха водните потоци, и огън изтреби пасбищата в пустинята.
2. Чуйте това, старци, и внимавайте, всички жители на тая земя: бивало ли е такова нещо във ваши дни или в дните на бащите ви?
3. Разказвайте за него на децата си; а децата ви да разказват на децата си, а техните деца - на следния род:
4. каквото остана от гъсеници, изядоха скакалци; каквото остана от скакалци, изядоха червеи; а що остана от червеи, доядоха бръмбари.
5. Събудете се, пияници, плачете и ридайте всички, които пиете вино, за гроздовия сок, защото е отнет от устата ви!
6. Защото дойде против земята ми народ силен и безброен; зъбите му - зъби лъвски, и челюстите му - като на лъвица.
7. Опустоши той лозата ми, и смоковницата ми изпочупи, обели я до голо и хвърли; станаха бели клоните й.
8. Плачй, както плаче млада жена, препасана с вретище, за мъжа на младините си!
9. Прекрати се хлебен принос и възлияние в дома Господен; плачат свещениците, служители Господни.
10. Опустошено е полето, тъгува земята, защото е изтребено житото; изсъхна гроздов сок, повяхна маслина.
11. Червете се от срам, земеделци, ридайте, лозари, за пшеницата и ечемика, защото жътвата по нивите загина,
12. лоза изсъхна, смоковница повяхна; нарът, палмата и ябълката - всички дървета по полето изсъхнаха; поради това и веселбата у синовете човешки изчезна.
13. Препашете се с вретище и плачете, свещеници! ридайте, служители на олтара! влезте и нощувайте във вретища, служители на моя Бог! защото няма вече в дома на вашия Бог хлебен принос и възлияние.
14. Назначете пост, обявете тържествено събрание, свикайте старците и всички жители на тая страна в дома на Господа, вашия Бог - и викайте към Господа.
15. О, какъв ден! защото денят Господен е близо: като опустошение от Всемощния ще дойде той.
16. Не пред наши очи ли се отнима храната, и от дома на нашия Бог - веселба и радост?
17. Изгниха зърна под буците си, запустяха житници, срутени са клетове, защото няма вече жито.
18. Как стене добитъкът, тъжно ходят стада волове, защото няма за тях паша; мъчат се и стада овци.
19. Към Тебе, Господи, викам, защото огън погълна злачните пасбища на пустинята, и пламък опърли всички дървета на полето.
20. Дори и животните на полето викат към Тебе, защото пресъхнаха водните потоци, и огън изтреби пасбищата в пустинята.
