СТАР ЗАВЕТВТОРА КНИГА ПАРАЛИПОМЕНОН
Глава 20
След това моавци и амонитци, а с тях и някои от земята Маонска, отидоха на война против Иосафата.
2. Дойдоха и обадиха на Иосафата, думайки: против тебе иде голямо множество от през море, от Сирия, и вече са в Хацацон-Тамар, тоест в Енгеди.
3. Иосафат се уплаши и обърна лицето си да търси Господа и обяви пост по цяла Иудея.
4. Събраха се иудеите да молят за помощ от Господа; дойдоха да молят Господа от всички Иудини градове.
5. И застана Иосафат в събранието на иудеите и на иерусалимци в дома Господен, пред новия двор,
6. и каза: Господи, Боже на отците ни! Не си ли Ти Бог на небето? Ти владееш над всички царства на народите, и в Твоя ръка е сила и крепост, и никой не може да устои насреща Ти!
7. Не Ти ли, Боже наш, изгони жителите на тая земя пред лицето на Твоя народ Израиля и я даде навеки на семето на Твоя възлюбен Авраама?
8. И те се поселиха в нея и Ти съградиха в нея светилище в Твое име, думайки:
9. ако дойде върху нас неволя: меч-губител, или мор, или глад, ще застанем пред тоя дом и пред Твоето лице, защото името Ти е в тоя дом; и в утеснението си ще викнем към Тебе, и Ти ще чуеш и избавиш.
10. И сега ето, амонитци и моавци и жителите на Сеир-планина, през чиито земи не позволи да преминат израилтяните, когато идеха от Египетската земя, та затова те ги отминаха и ги не съсипаха, -
11. ето, те ни отплащат с това, че са дошли да ни изгонят от Твоето наследствено владение, което си ни дал.
12. Боже наш! Съди ги Ти. Защото ние нямаме сила против това голямо множество, което ни е нападнало и не знаем, какво да правим; но очите ни са към Тебе.
13. И всички иудеи стояха пред лицето Господне, и малките им деца, жените им и синовете им.
14. Тогава Дух Господен слезе сред събранието върху Иозиила, син на Захария, син на Ванея, син на Иеиела, син Матаниев, левит от Асафовите синове,
15. и каза: чуйте всички иудеи и жители иерусалимски, и ти, царю Иосафате! Тъй казва Господ вам: не бойте се и не се страхувайте от това голямо множество, защото войната не е ваша, а Божия.
16. Утре излезте против тях: ето, те възлизат по бърдото Циц, вие ще ги намерите накрай долината, пред пустиня Иеруил.
17. Не вие ще се сражавате тоя път: спрете се, стойте и гледайте спасението Господне, което ви се праща. Иудо и Иерусалиме, не бойте се и не се страхувайте! Утре излезте насреща им, и Господ ще бъде с вас.
18. Иосафат се поклони с лице доземи, и всички иудеи и жителите иерусалимски паднаха пред Господа, за да Му се поклонят.
19. А левитите от синовете Каатови и от синовете Корееви наченаха да хвалят Господа, Бога Израилев, с много висок глас.
20. На сутринта станаха рано и тръгнаха към Текойската пустиня, и когато потеглиха, застана Иосафат и каза: чуйте ме, иудеи и жители иерусалимски! Вярвайте на Господа, вашия Бог, и бъдете твърди; вярвайте на пророците Му, и ще имате успех.
21. Посъветва се с народа и постави певци на Господа, щото те със свето благолепие, вървейки пред въоръжените, да славословят и да казват: хвалете Господа, защото милостта Му е довека!
22. И когато наченаха да възклицават и славословят, Господ възбуди несъгласие между амонитци, моавци и жителите на Сеир-планина, които бяха нападнали Иудея, и те бидоха разбити:
23. защото амонитци и моавци се дигнаха против жителите на Сеир-планина, и ги биеха и требеха, а когато свършиха с жителите на Сеир, наченаха да се изтребват един други.
24. И когато иудеите дойдоха на бърдото при пустинята и погледнаха онова множество, и ето - трупове, прострени по земята, и никой се не бе избавил.
25. Дойде Иосафат и народът му да събират плячка, намериха у тях твърде много и богатство, и облекла, и драгоценни вещи, и си набраха толкова, че не можеха да ги носят. Три дни събираха плячка - толкова много беше тя!
26. А на четвъртия ден се събраха в долината на благословението, понеже там благословиха Господа. Затова туй място се нарича долина на благословението и до днес.
27. Тогава всички иудеи и иерусалимци, начело с Иосафата, тръгнаха да се върнат в Иерусалим радостно, защото Господ им даде тържество над враговете им.
28. И дойдоха в Иерусалим с псалтири, гусли и тръби пред дома Господен.
29. И страх Божий нападна върху всички царства земни, когато чуха, че Сам Господ воювал против враговете на Израиля.
30. И царството Иосафатово се успокои, и Господ му даде спокойствие от всички страни.
31. Тъй царува Иосафат над Иудея: когато се възцари, беше на трийсет и пет години, и царува в Иерусалим двайсет и пет години. Майка му се казваше Азува, дъщеря Салаилова.
32. Той ходеше по пътя на баща си Аса и се не отби от него, вършейки угодно пред очите Господни.
33. Само оброчищата не бяха още премахнати, и народът не беше още обърнал напълно сърцето си към Бога на отците си.
34. Останалите дела Иосафатови, първи и последни, са описани в записките на Ииуя, Ананиев син, които са внесени в книгата на израилските царе.
35. Но след това Иосафат, цар иудейски, се сдружи с Охозия, цар израилски, който постъпваше беззаконно;
36. и се съедини с него, за да построят кораби, които да пращат в Тарсис; и Построиха кораби в Ецион-Гавер.
37. Тогава Елиезер, син на Додава от Мареша, изрече пророчество над Иосафата и каза: понеже си се сдружил с Охозия, Господ ще разори твоето дело. - И корабите се разбиха и не можаха да идат в Тарсис.
2. Дойдоха и обадиха на Иосафата, думайки: против тебе иде голямо множество от през море, от Сирия, и вече са в Хацацон-Тамар, тоест в Енгеди.
3. Иосафат се уплаши и обърна лицето си да търси Господа и обяви пост по цяла Иудея.
4. Събраха се иудеите да молят за помощ от Господа; дойдоха да молят Господа от всички Иудини градове.
5. И застана Иосафат в събранието на иудеите и на иерусалимци в дома Господен, пред новия двор,
6. и каза: Господи, Боже на отците ни! Не си ли Ти Бог на небето? Ти владееш над всички царства на народите, и в Твоя ръка е сила и крепост, и никой не може да устои насреща Ти!
7. Не Ти ли, Боже наш, изгони жителите на тая земя пред лицето на Твоя народ Израиля и я даде навеки на семето на Твоя възлюбен Авраама?
8. И те се поселиха в нея и Ти съградиха в нея светилище в Твое име, думайки:
9. ако дойде върху нас неволя: меч-губител, или мор, или глад, ще застанем пред тоя дом и пред Твоето лице, защото името Ти е в тоя дом; и в утеснението си ще викнем към Тебе, и Ти ще чуеш и избавиш.
10. И сега ето, амонитци и моавци и жителите на Сеир-планина, през чиито земи не позволи да преминат израилтяните, когато идеха от Египетската земя, та затова те ги отминаха и ги не съсипаха, -
11. ето, те ни отплащат с това, че са дошли да ни изгонят от Твоето наследствено владение, което си ни дал.
12. Боже наш! Съди ги Ти. Защото ние нямаме сила против това голямо множество, което ни е нападнало и не знаем, какво да правим; но очите ни са към Тебе.
13. И всички иудеи стояха пред лицето Господне, и малките им деца, жените им и синовете им.
14. Тогава Дух Господен слезе сред събранието върху Иозиила, син на Захария, син на Ванея, син на Иеиела, син Матаниев, левит от Асафовите синове,
15. и каза: чуйте всички иудеи и жители иерусалимски, и ти, царю Иосафате! Тъй казва Господ вам: не бойте се и не се страхувайте от това голямо множество, защото войната не е ваша, а Божия.
16. Утре излезте против тях: ето, те възлизат по бърдото Циц, вие ще ги намерите накрай долината, пред пустиня Иеруил.
17. Не вие ще се сражавате тоя път: спрете се, стойте и гледайте спасението Господне, което ви се праща. Иудо и Иерусалиме, не бойте се и не се страхувайте! Утре излезте насреща им, и Господ ще бъде с вас.
18. Иосафат се поклони с лице доземи, и всички иудеи и жителите иерусалимски паднаха пред Господа, за да Му се поклонят.
19. А левитите от синовете Каатови и от синовете Корееви наченаха да хвалят Господа, Бога Израилев, с много висок глас.
20. На сутринта станаха рано и тръгнаха към Текойската пустиня, и когато потеглиха, застана Иосафат и каза: чуйте ме, иудеи и жители иерусалимски! Вярвайте на Господа, вашия Бог, и бъдете твърди; вярвайте на пророците Му, и ще имате успех.
21. Посъветва се с народа и постави певци на Господа, щото те със свето благолепие, вървейки пред въоръжените, да славословят и да казват: хвалете Господа, защото милостта Му е довека!
22. И когато наченаха да възклицават и славословят, Господ възбуди несъгласие между амонитци, моавци и жителите на Сеир-планина, които бяха нападнали Иудея, и те бидоха разбити:
23. защото амонитци и моавци се дигнаха против жителите на Сеир-планина, и ги биеха и требеха, а когато свършиха с жителите на Сеир, наченаха да се изтребват един други.
24. И когато иудеите дойдоха на бърдото при пустинята и погледнаха онова множество, и ето - трупове, прострени по земята, и никой се не бе избавил.
25. Дойде Иосафат и народът му да събират плячка, намериха у тях твърде много и богатство, и облекла, и драгоценни вещи, и си набраха толкова, че не можеха да ги носят. Три дни събираха плячка - толкова много беше тя!
26. А на четвъртия ден се събраха в долината на благословението, понеже там благословиха Господа. Затова туй място се нарича долина на благословението и до днес.
27. Тогава всички иудеи и иерусалимци, начело с Иосафата, тръгнаха да се върнат в Иерусалим радостно, защото Господ им даде тържество над враговете им.
28. И дойдоха в Иерусалим с псалтири, гусли и тръби пред дома Господен.
29. И страх Божий нападна върху всички царства земни, когато чуха, че Сам Господ воювал против враговете на Израиля.
30. И царството Иосафатово се успокои, и Господ му даде спокойствие от всички страни.
31. Тъй царува Иосафат над Иудея: когато се възцари, беше на трийсет и пет години, и царува в Иерусалим двайсет и пет години. Майка му се казваше Азува, дъщеря Салаилова.
32. Той ходеше по пътя на баща си Аса и се не отби от него, вършейки угодно пред очите Господни.
33. Само оброчищата не бяха още премахнати, и народът не беше още обърнал напълно сърцето си към Бога на отците си.
34. Останалите дела Иосафатови, първи и последни, са описани в записките на Ииуя, Ананиев син, които са внесени в книгата на израилските царе.
35. Но след това Иосафат, цар иудейски, се сдружи с Охозия, цар израилски, който постъпваше беззаконно;
36. и се съедини с него, за да построят кораби, които да пращат в Тарсис; и Построиха кораби в Ецион-Гавер.
37. Тогава Елиезер, син на Додава от Мареша, изрече пророчество над Иосафата и каза: понеже си се сдружил с Охозия, Господ ще разори твоето дело. - И корабите се разбиха и не можаха да идат в Тарсис.
Глава 1, Глава 2, Глава 3, Глава 4, Глава 5, Глава 6, Глава 7, Глава 8, Глава 9, Глава 10, Глава 11, Глава 12, Глава 13, Глава 14, Глава 15, Глава 16, Глава 17, Глава 18, Глава 19, Глава 20, Глава 21, Глава 22, Глава 23, Глава 24, Глава 25, Глава 26, Глава 27, Глава 28, Глава 29, Глава 30, Глава 31, Глава 32, Глава 33, Глава 34, Глава 35, Глава 36