СТАР ЗАВЕТКНИГА ПРИТЧИ СОЛОМОНОВИ
Глава 20
Виното е присмехулко, сикерът - размирник; и всякой, който се увлича от тях, е неразумен.
2. Заплаха от царя е като лъвски рев: който го дразни, греши против себе си.
3. Чест е за човека да се въздържи от свада; а всякой глупец е закачлив.
4. Мързеливец зиме не оре: ще потърси през лятото - и няма нищо.
5. Помислите в сърцето на човека са дълбоки води, но разумен човек ги изчерпва.
6. Мнозина хвалят човека за милосърдието му, но кой намира истински човек?
7. Праведник ходи в своята непорочност: блажени са децата му след него.
8. Цар, който седи на съдийски престол, с очите си разпръсва всяко зло.
9. Кой може каза: “очистих сърцето си, чист съм от греха си”?
10. Нееднакви теглилки, нееднаква мярка - едното и другото са гнусота пред Господа.
11. Дори и дете може да се познае по работите му: чисто ли и правилно ли ще бъде поведението му?
12. Ухо, което слуша, и око, което гледа, - и едното и другото е Господ създал.
13. Не обичай да спиш, за да не осиромашееш; дръж открити очите си, и ще ядеш хляб до насита.
14. “Лошо е, лошо е”, казва купувачът, а кога отмине, хвали се.
15. Има злато и много бисер, но разумни уста са драгоценна вещ.
16. Вземи дрехите му, понеже е поръчителствувал за чужд; и за чужденеца вземи от него залог.
17. Хляб, спечелен с неправда, се услажда човеку; но отпосле - устата му се с камъчета напълват.
18. Предприятия добиват твърдост чрез съвещания, и след съвещание водй война.
19. Който ходи да клюкарствува, открива тайна, и който широко разтваря уста, с него се не събирай.
20. Който злослови баща си и майка си, нему светилото ще угасне сред дълбока тъмнина.
21. Наследство, бързо заграбено в начало, няма да се благослови отпосле.
22. Не казвай: “ще отвърна за злото”; оставй на Господа, и Той ще те запази.
23. Нееднакви драмове са гнусота пред Господа, и неверни теглилки не са добро нещо.
24. Стъпките на човека се насочват от Господа; тогава как човек може узна пътя си?
25. Примка е за човека да дава набързо оброк, и след оброка да се разкайва.
26. Мъдър цар отвява нечестивите и обръща връх тях колелото.
27. Господне светило е човешкият дух, който изпитва всички дълбочини на сърцето.
28. Милост и истина опазват царя, и с милост поддържа той престола си.
29. Слава за юноши е тяхната сила, а украшение за старци - седината.
30. Рани от бой са лекарство против злото, също и ударите, които стигат до вътрешността на утробата.
2. Заплаха от царя е като лъвски рев: който го дразни, греши против себе си.
3. Чест е за човека да се въздържи от свада; а всякой глупец е закачлив.
4. Мързеливец зиме не оре: ще потърси през лятото - и няма нищо.
5. Помислите в сърцето на човека са дълбоки води, но разумен човек ги изчерпва.
6. Мнозина хвалят човека за милосърдието му, но кой намира истински човек?
7. Праведник ходи в своята непорочност: блажени са децата му след него.
8. Цар, който седи на съдийски престол, с очите си разпръсва всяко зло.
9. Кой може каза: “очистих сърцето си, чист съм от греха си”?
10. Нееднакви теглилки, нееднаква мярка - едното и другото са гнусота пред Господа.
11. Дори и дете може да се познае по работите му: чисто ли и правилно ли ще бъде поведението му?
12. Ухо, което слуша, и око, което гледа, - и едното и другото е Господ създал.
13. Не обичай да спиш, за да не осиромашееш; дръж открити очите си, и ще ядеш хляб до насита.
14. “Лошо е, лошо е”, казва купувачът, а кога отмине, хвали се.
15. Има злато и много бисер, но разумни уста са драгоценна вещ.
16. Вземи дрехите му, понеже е поръчителствувал за чужд; и за чужденеца вземи от него залог.
17. Хляб, спечелен с неправда, се услажда човеку; но отпосле - устата му се с камъчета напълват.
18. Предприятия добиват твърдост чрез съвещания, и след съвещание водй война.
19. Който ходи да клюкарствува, открива тайна, и който широко разтваря уста, с него се не събирай.
20. Който злослови баща си и майка си, нему светилото ще угасне сред дълбока тъмнина.
21. Наследство, бързо заграбено в начало, няма да се благослови отпосле.
22. Не казвай: “ще отвърна за злото”; оставй на Господа, и Той ще те запази.
23. Нееднакви драмове са гнусота пред Господа, и неверни теглилки не са добро нещо.
24. Стъпките на човека се насочват от Господа; тогава как човек може узна пътя си?
25. Примка е за човека да дава набързо оброк, и след оброка да се разкайва.
26. Мъдър цар отвява нечестивите и обръща връх тях колелото.
27. Господне светило е човешкият дух, който изпитва всички дълбочини на сърцето.
28. Милост и истина опазват царя, и с милост поддържа той престола си.
29. Слава за юноши е тяхната сила, а украшение за старци - седината.
30. Рани от бой са лекарство против злото, също и ударите, които стигат до вътрешността на утробата.
