По-добре е добро име, нежели голямо богатство, и по-добре е добра слава, нежели сребро и злато.
2. Богат и сиромах се срещат един с други; единия и другия Господ е създал.
3. Благоразумният вижда бедата и се скрива; а неопитните отиват напред и се наказват.
4. Подир смирението иде страх Господен, богатство, слава и живот.
5. По пътя на коварния - тръне и примки; който пази душата си, да бяга от тях.
6. Поучи момъка в начало на пътя му; той не ще се отклони от него и кога остарее.
7. Богатият господарува над бедния, и длъжникът става роб на заемодавеца.
8. Който сее неправда, ще пожъне беда, и пръчката на гнева му ще изчезне. (Господ обича човек, който драговолно дава, и ще попълни недостига на делата му.)
9. Милосърдният ще бъде благославян, защото дава на бедния от хляба си. (Който дава подаръци, печели победа и чест, и дори завладява душата на ония, които ги получават.)
10. Изпъди кощунника, и раздорът ще се махне, ще престане и свада, и ругатня.
11. Който обича чисто сърце, нему на устата е приятно, нему царят е приятел.
12. Очите на Господа пазят знанието, а думите на законопрестъпник Той събаря.
13. Ленивецът казва: “лъв на улицата! всред стъгдата ще ме убият!”
14. Устата на блудниците са дълбока пропаст: комуто Господ се разгневи, той ще падне в нея.
15. Глупостта се привързала към сърцето на момъка, но изправителната пръчка ще я махне от него.
16. Който уврежда сиромаха, за да умножи богатството си, и който дава на богатия, - ще осиромашее.
17. Наклони ухо и слушай думите на мъдрите, и обърни сърцето си към моето знание;
18. защото ще бъде утешително, ако ги пазиш в сърцето си, и те бъдат също в устата ти.
19. За да бъде твоето упование на Господа, аз те уча и днес и ти помни.
20. Не писах ли ти три пъти, като те съветвах и поучавах,
21. за да те науча на точните думи на истината, та да ги предаваш на ония, които те провождат.
22. Не ограбвай сиромаха, защото той е сиромах, и не притеснявай злочестника при портите,-
23. защото Господ ще се намеси в делото им, и ще изтръгне душата на грабителите им.
24. Не другарувай с гневлив и не се събирай с припрян човек,
25. за да не привикнеш на неговите пътища и да не навлечеш примка на душата си.
26. Не бъди от онези, които дават ръка и поръчителствуват за дългове:
27. ако няма с какво да заплатиш, защо да докарваш дотам, че да ти вземат постелката изпод тебе?
28. Не преместяй стари межди, които са твоите бащи прокарали.
29. Видял ли си човек пъргав в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред прости.