Това са думите на завета, който Господ заповяда на Моисея да сключи със синовете Израилеви в Моавската земя, освен завета, който Господ сключи с тях на Хорив.
2. Тогава Моисей свика всички синове Израилеви и им каза: вие видяхте всичко, що стори Господ пред очите ви в Египетската земя с фараона и с всичките му служители и с цялата му земя:
3. големите язви, които видяха очите ти, и големите личби и чудеса (силната ръка и простряната мишца);
4. но и доднес Господ (Бог) ви не даде сърце да разумеете, очи да видите, и уши да чувате.
5. Четирийсет години ви водих по пустинята, и дрехите ви не овехтяха на вас, и обущата ви се не скъсаха на нозете ви;
6. хляб не ядохте, вино и сикер не пихте, за да знаете, че Аз съм Господ, Бог ваш.
7. И кога дойдохте на това място, излезе на бой срещу нас есевонският цар Сихон и васанският цар Ог, за да се сразят с нас, и ние ги надвихме;
8. и взехме земята им и я дадохме в дял на Рувимовото и Гадово колена и на половината Манасиево коляно.
9. Пазете прочее (всичките) думи на тоя завет и ги изпълнявайте, за да имате сполука във всичко, що вършите.
10. Всички вие стоите днес пред лицето на Господа, вашия Бог, коленоначалниците ви, старейшините ви, (съдиите ви) надзорниците ви, всички израилтяни,
11. децата ви, жените ви и пришълците, които са в стана ви, от дърваря ти до водаря ти,
12. за да влезеш в завета на Господа, твоя Бог, и в клетвения договор с Него, който Господ, Бог твой, днес сключва с тебе,
13. за да те направи днес Свой народ, и да ти бъде Бог, както ти бе говорил и както се бе клел на отците ти Авраама, Исаака и Иакова.
14. Не само на вас еднички завещавам тоя завет и тоя клетвен договор,
15. но както на тия, които днес тука стоят с нас пред лицето на Господа, нашия Бог, тъй и на ония, които не са днес тука с нас.
16. Защото вие знаете, как живяхме в Египетската земя и как вървяхме посред народите, през които минахте,
17. и видяхте гнусотиите им и кумирите им, дървени и каменни, сребърни и златни, които са у тях.
18. Да няма помежду ви мъж или жена, род или коляно, чието сърце би се отклонило сега от Господа, нашия Бог, та да иде да служи на боговете на ония народи; да няма между вас корен, който да дава пелин и отрова,
19. такъв човек, който, като чуе думите на тая клетва, да се похвали в сърцето си и каже: “добре ще ми бъде, макар че ще ходя по прищевките на сърцето си”; тъй ще пропадне ситият заедно с гладния;
20. на такъв няма да прости Господ, но веднага гневът на Господа и яростта Му ще се разпалят против оня човек, и върху него ще падне всичката клетва (на тоя завет), написана в тая книга (на закона), и Господ ще заличи името му под небето;
21. и ще го отдели Господ от всички колена Израилеви за погубване, според всички клетви на завета, написани в тая книга на закона.
22. Тогава послешното поколение, децата ви, които ще настанат след вас, и чужденецът, който ще дойде от далечна земя, като видят поразията на тая земя и болестите, които Господ е напратил върху й, ще кажат:
23. жупел и сол, пожарище е цялата земя; не я засяват, нито ражда, нито никне върху нея някаква трева, както след разорението на Содом, Гомора, Адма и Севоим, които Господ съсипа в гнева Си и яростта Си.
24. Тогава ще кажат всички народи: защо Господ е постъпил тъй с тая земя? Колко голяма е яростта на гнева Му!
25. И ще отговорят: задето оставиха завета на Господа, Бога на отците си, който сключи с тях, когато ги изведе из Египетската земя,
26. и отидоха да служат на други богове и да им се покланят, на богове, които те не знаеха, и които Той не бе им отреждал:
27. поради това се разпали гневът на Господа върху тая земя, и Той напрати върху й всички клетви (на завета), написани в тая книга (на закона),
28. и затри ги Господ от земята им в гняв, ярост и голяма лютина, и ги изхвърли на друга земя, както днес виждаме.
29. Което е тайно, принадлежи на Господа, нашия Бог, а което е явно - нам и на синовете ни довека, за да изпълняваме всички думи на тоя закон.