И аз, братя, като дойдох при вас, дойдох да ви явя Божието свидетелство не с превъзходно слово или мъдрост;
2. защото не намерих за добре да зная между вас нещо друго, освен Иисуса Христа, и то Иисуса Христа разпнат;
3. и аз бях у вас в немощ, в страх и в голям трепет.
4. И словото ми, и проповедта ми бяха не в убедителни думи на човешка мъдрост, а в проява на дух и сила,
5. та вярата ваша да се утвърдява не на човешка мъдрост, а на силата Божия.
6. Мъдрост проповядваме между съвършените, ала мъдрост не на тоя век, нито на преходните властници в тоя свят,
7. а проповядваме Божията премъдрост, тайна, съкровена, която Бог е предопределил преди векове за наша слава,
8. която никой от властниците на тоя век не е познал; защото, ако бяха я познали, не биха разпнали Господа на славата.
9. Но, както е писано: “око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат”.
10. А нам Бог откри това чрез Своя Дух, защото Духът прониква във всичко, дори и в дълбините Божии.
11. Понеже кой човек знае, какво има у човека, освен човешкия дух, който живее в него? Тъй и Божието никой не знае, освен Божия Дух.
12. Ала ние приехме не духа на тоя свят, а Духа, Който иде от Бога, за да знаем това, що ни е дарувано от Бога;
13. това и проповядваме не с думи, научени от човешка мъдрост, а с думи, научени от Духа Светаго, като сравняваме духовното с духовно.
14. Душевният човек не възприема онова, що е от Божия Дух: за него това е безумство; и не може да го разбере, защото то се изследва духовно.
15. Духовният пък изследва всичко, а него никой не изследва.
16. Защото, кой е познал ума Господен, та да го обясни? А ние имаме ум Христов.