СТАР ЗАВЕТПЕТА КНИГА МОИСЕЕВА ВТОРОЗАКОНИЕ
Глава 2
Тогава се обърнахме и тръгнахме по пустинята към Червено море, както ми бе говорил Господ, и много време ходихме около планина Сеир.
2. И Господ ми рече, думайки:
3. доста сте ходили около тая планина, обърнете се към север.
4. Дай заповед на народа и кажи: ще минавате пределите на вашите братя, синовете Исавови, които живеят на Сеир, и те ще се изплашат от вас, но пазете се
5. да не почвате с тях война, понеже Аз няма да ви дам от земята им ни една стъпка, защото Сеир планина дадох на Исава да я владее.
6. Храна купувайте от тях със сребро и яжте; и вода купувайте от тях със сребро и пийте;
7. защото Господ, Бог твой, те благослови във всяко дело на твоите ръце, закриляше те, докле пътуваше ти по тая велика (и страшна) пустиня; ето, четирийсет години Господ, Бог твой, е с тебе; ти от нищо не се лишаваше.
8. И минахме покрай нашите братя, синовете Исавови, които живеят на Сеир, пътем по равнината, от Елат и Ецион-Гавер, и завихме та отминахме към пустиня Моав.
9. И рече ми Господ: не враждувай с моавци, нито почвай с тях война; защото Аз няма да ти дам да владееш нищо от земята им, понеже Аз дадох на Лотовите синове да владеят.
10. По-преди там живееха емими, народ голям, многоброен и едър като енаковци,
11. и се смятаха между рефаими за енаковци; моавци пък ги наричат емими;
12. а на Сеир живееха по-напред хорейци; но синовете Исавови ги изгониха и ги изтребиха отпреде си и се заселиха вместо тях, - тъй, както постъпи Израил със земята на своето наследие, която им бе дал Господ.
13. И тъй, станете и преминете долина Заред. И ние преминахме долина Заред.
14. Откак отидохме в Кадес-Варни и преминахме долина Заред, минаха трийсет и осем години, и между нас в стана изгинаха всички мъже, годни за война, според както им се бе клел Господ (Бог);
15. пък и ръката Господня беше против тях, като ги изтребваше от стана докато всички измряха.
16. А когато изгинаха всички мъже годни за война, и измряха между народа,
17. Господ ми каза, думайки:
18. ти минаваш сега покрай пределите Моавски, покрай Ар,
19. и си се приближил до амонитци; не враждувай с тях, нито почвай с тях война, защото Аз няма да ти дам нищо от земята на Амоновите синове да владееш, понеже я дадох на Лотовите синове да я владеят;
20. тя се смяташе за земя на рефаими: по-преди живееха на нея рефаими; амонитци пък ги наричат замзумими;
21. те бяха народ голям, многоброен и едър като енаковци, и Господ ги изтреби пред лицето им, и амонитци ги изгониха и се заселиха на мястото им,
22. както Той направи за синовете Исавови, които живеят на Сеир, като изтреби отпреде им хорейци, и те ги изгониха, и се заселиха на мястото им и живеят доднес;
23. и авейци, които живееха в селата до сама Газа, кафторимци, които бяха излезли от Кафтор, изтребиха и се заселиха на мястото им.
24. Станете, тръгнете и преминете поток Арнон; ето, предавам в ръката ти Сихона, цар есевонски, амореец, и неговата земя; почвай да я завладяваш и воювай с него;
25. от днес Аз ще почна да разпръсвам страх и ужас пред тебе върху народите под цялото небе; ония, които чуят за тебе, ще се разтреперят и в ужас ще дойдат от тебе.
26. И пратих пратеници от пустиня Кедемот при есевонския цар Сихона, с мирни думи, за да кажат:
27. позволи ми да мина през твоята земя; ще вървя по пътя, няма да се отбия ни надясно, ни наляво;
28. храна ми продавай със сребро, и аз ще ям, и вода за пиене ми давай със сребро, и аз ще пия, само с нозете си ще мина -
29. тъй, както ми направиха синовете Исавови, които живеят на Сеир, и моавци, които живеят в Ар, докато не мина през Иордан в земята, която Господ, Бог наш, ни дава.
30. Но есевонският цар Сихон не склони да ни позволи да минем през земята му, защото Господ, Бог твой, ожесточи духа му и направи сърцето му упорито, за да го предаде в ръката ти, както това се види сега.
31. И рече ми Господ: ето, Аз почвам да ти предавам Сихона (царя есевонски, аморееца) и земята му; начевай да завладяваш земята му.
32. И Сихон (цар есевонски) с целия си народ излезе срещу нас на бой при Яац;
33. и го предаде Господ, Бог наш, (в ръцете ни) и ние разбихме него, синовете му и целия му народ;
34. тогава превзехме всичките му градове, предадохме на заклятие всички градове, мъже, жени и деца, не оставихме никого жив;
35. само добитъка им взехме и плячката от градовете, които превзехме.
36. От Ароир, който е на брега на поток Арнон, и от града, който е в долината, до (планина) Галаад, нямаше град, непристъпен за нас: всичко предаде Господ, Бог наш (в ръцете ни).
37. Само до земята на амонитци не си се доближил, нито до местата, близки до поток Иавок, нито до градовете, (които са) по планината, нито до всичко, за което не (ни) е заповядал Господ, Бог наш.

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ