СТАР ЗАВЕТКНИГА НА ПРОРОК ДАНИИЛА
Глава 2
На втората година от царуването си Навуходоносор сънува сън, от който духът му се смути, и сънят побягна от него.
2. И заповяда царят да свикат тайноведци и гледачи, магьосници и халдейци, за да му разтълкуват съня. Те дойдоха и застанаха пред царя.
3. И рече им царят: “сънувах сън, и духът ми се вълнува; желая да зная тоя сън”.
4. Тогава халдейците казаха на царя по арамейски: “царю! да си жив довеки! кажи на рабите си съня, и ние ще обясним, какво значи”.
5. Отговори царят и рече на халдейците: “сънят избяга от мене; ако ми не кажете съня, и какво той значи, ще бъдете насечени на късове, и къщите ви ще се обърнат на развалини;
6. ако пък ми разкажете съня, и какво той значи, ще получите от мене дарове, награда и голяма почест; и тъй, кажете ми съня, и какво той значи”.
7. Те повторно отговориха и рекоха: “нека царят каже на рабите си съня, и ние ще обясним, какво значи той”.
8. Отговори царят и рече: “добре зная, че вие искате да спечелите време, защото виждате, че сънят избяга от мене.
9. Понеже не явявате съня ми, вие имате някой умисъл: готвите се да ми кажете лъжа и измама, докле мине време; и тъй, разкажете ми съня, и тогава ще позная, че вие можете ми обясни, и какво той значи”.
10. Халдейците отговориха на царя и казаха: “на земята няма човек, който да може откри на царя това дело, и затова ни един цар, велик и силен, не е поисквал подобно нещо от никой тайноведец, гледач и халдеец;
11. делото, което изисква царят, е толкоз трудно, че никой друг не може го откри на царя, освен боговете, които не живеят със смъртните”.
12. Царят разсвирепя и силно се ядоса на това и заповяда да изтребят всички мъдреци вавилонски.
13. Когато излезе тая повеля да убиват мъдреците, потърсиха Даниила и другарите му, за да ги умъртвят.
14. Тогава Даниил се обърна с предпазливост и мъдрост към Ариоха, началник на царските телопазители, който беше излязъл да убива вавилонските мъдреци,
15. и попита Ариоха, който беше силен при царя: “защо такава страшна повеля от царя?” Тогава Ариох разказа на Даниила цялата работа.
16. И Даниил влезе и измоли от царя да му даде време, за да представи на царя тълкуването на съня.
17. Даниил отиде у дома си и разказа работата на другарите си Анания, Мисаила и Азария,
18. за да просят милост от Бога Небесни за тази тайна, та Даниил и другарите му да не загинат с другите мъдреци вавилонски.
19. И тогава тайната биде открита на Даниила в нощно видение, и Даниил благослови Бога Небесни.
20. И рече Даниил: “да бъде благословено името на Господа отвека и довека, защото у Него има мъдрост и сила;
21. Той променя времена и години, сваля царе и поставя царе, дава мъдрост на мъдри и знание на разумни;
22. Той открива, що е дълбоко и съкровено, знае, що е в мрака, и светлината живее с Него.
23. Славя Те и величая, Боже на отците ми, задето ми дарува мъдрост и сила и ми откри онова, за което Те молихме; защото Ти ни откри делото на царя”.
24. Подир това Даниил отиде при Ариоха, комуто царят бе заповядал да умъртви мъдреците вавилонски, влезе и му каза: “не убивай мъдреците вавилонски; заведи ме при царя, и аз ще му открия, що значи сънят”.
25. Тогава Ариох незабавно заведе Даниила при царя и му каза: “намерих между пленените синове на Иуда човек, който може да открие на царя, що значи сънят”.
26. Царят рече на Даниила, който бе наречен Валтасар: “можеш ли ми каза съня, който видях, и какво значи той?”
27. Даниил отговори на царя и рече: “тайната, за която царят пита, не могат откри на царя ни мъдреци, ни магьосници, ни тайноведци, ни гледачи.
28. Но на небесата има Бог, Който открива тайни; и Той откри на цар Навуходоносора, какво ще бъде в последните дни. Сънят ти и онова, що е видяла главата ти на твоето легло, беше това:
29. ти, царю, на леглото си мислеше, какво ли ще бъде след това, и Оня, Който открива тайни, ти показа какво ще бъде.
30. Но мене тая тайна биде открита, не за да бъда по-мъдър от всички живи, а за да бъде на царя открит смисълът, и за да узнаеш помислите на сърцето си.
31. Твоето видение, царю, беше такова: ето, някакъв си голям истукан; огромен беше този истукан, той стоеше в извънреден блясък пред тебе, и видът му беше страшен.
32. Главата на този истукан беше от чисто злато, гърдите му и ръцете му - от сребро, коремът и бедрата му - медни,
33. пищелите му железни, нозете му част железни, част глинени.
34. Ти го гледаше, докле се камък откъсна от планината, без да го е ръка съборила, удари в истукана, в неговите железни и глинени нозе, и ги разби.
35. Тогава всичко заедно се раздроби: желязо, глина, мед, сребро и злато станаха като прах на лятно гумно; вятърът ги отнесе, и диря от тях не остана; а камъкът, който разби истукана, стана голяма планина и изпълни цяла земя.
36. Ето сънят! Ще кажем пред царя, и какво той значи.
37. Ти, царю, цар на царете, комуто Бог Небесний дарува царство, власт, сила и слава,
38. и в ръцете ти даде всички синове човешки, дето и да живеят, всички зверове земни и птици небесни и те постави господар над всички тях, - ти си тая златна глава!
39. После тебе ще се дигне друго царство, по-долно от твоето, и още трето царство, медно, което ще владее над цяла земя.
40. А четвъртото царство ще бъде яко като желязо; защото, както желязото троши и дроби всичко, тъй и то, като всесъкрушаващо желязо, ще дроби и съкрушава.
41. А дето си видял нозете и пръстите на нозете, направени част от грънчарска глина, и част от желязо, то ще е царство разделено, и в него ще остане нещо от якостта на желязото, понеже ти си видял желязо, смесено с грънчарска глина.
42. И както пръстите на нозете бяха част от желязо, а част от глина, тъй и царството ще бъде отчаст яко, отчаст крехко.
43. А дето си видял желязо, смесено с грънчарска глина, това значи, че те ще се смесят чрез човешкото семе, но не ще се слеят едно с друго, както желязо се не смесва с глина.
44. И в дните на ония царства Бог Небесний ще въздигне царство, което вовеки не ще се разруши, и това царство няма да бъде предадено на друг народ; то ще съкруши и разруши всички царства, а самт ще стои вечно,
45. понеже ти видя, че камъкът биде откъснат от планината не с ръце и раздроби желязо, мед, глина, сребро и злато. Великият Бог даде на царя да знае, какво ще бъде след това. И верен е тоя сън, и точно е неговото изтълкуване!”
46. Тогава цар Навуходоносор падна ничком и се поклони на Даниила и заповяда да му донесат дарове и благовонни кадива;
47. и каза царят на Даниила: “наистина, вашият Бог е Бог на боговете и Господар на царете, Който открива тайни, щом ти можа да откриеш тази тайна!”
48. Тогава царят въздигна Даниила, даде му много големи подаръци и го постави над цялата област Вавилонска и главен началник над всички мъдреци вавилонски.
49. Но Даниил помоли царя, и той постави Седраха, Мисаха и Авденагт над делата на страната Вавилонска, а Даниил остана при двора царски.

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ