(Когато се закрепи царството в ръцете на Соломона) Соломон се сроди с фараона, египетския цар, и си взе фараоновата дъщеря и я въведе в Давидовия град, докле построи дома си, дома Господен и стените около Иерусалим.
2. Народът още принасяше жертви по оброчищата, понеже до онова време не беше построен дом на името Господне.
3. Соломон възлюби Господа, като ходеше по наредбите на баща си Давида, но и той принасяше жертви и кадеше по оброчищата.
4. И царят отиде в Гаваон, за да принесе там жертва, понеже там беше главният жертвеник. Хиляда всесъжения принесе Соломон върху тоя жертвеник.
5. В Гаваон Господ се яви нощем Соломону насъне; и рече Бог: искай, каквото желаеш да ти дам.
6. Соломон каза: Ти стори велика милост на Твоя раб баща ми Давида; и задето той ходеше пред Тебе по истина и правда и с искрено сърце пред Тебе, Ти му запази тая велика милост и му подари син, който да седи на престола му, както това е днес;
7. и днес, Господи, Боже мой, Ти постави за цар Твоя раб вместо баща ми Давида, но аз съм малко момче, не зная ни да излизам, ни да влизам.
8. И Твоят раб е всред Твоя народ, който си избрал, народ тъй многоброен, че поради множеството му не може ни да се преброи, ни да се изгледа;
9. дай, прочее, на Твоя раб разумно сърце, за да съди Твоя народ и да различава, що е добро и що е зло; защото, кой може да управлява тоя многоброен Твой народ?
10. И угодно биде Господу, дето Соломон поиска това.
11. И Бог му каза: задето поиска това, и не поиска за себе си дълъг живот, не поиска богатство, не поиска душите на твоите врагове, а си поиска разум, за да умееш да съдиш, -
12. ето, Аз ще сторя по думата ти: ето, давам ти мъдро и разумно сърце, тъй че подобен на тебе не е имало преди тебе, и след тебе няма да се издигне подобен на тебе;
13. и това, което ти не поиска, Аз ти давам, - и богатство, и слава, тъй че не ще има подобен на тебе между царете през всички твои дни;
14. и ако ходиш по Моя път, като пазиш Моите наредби и Моите заповеди, както ходи баща ти Давид, ще продължа и твоите дни.
15. Соломон се пробуди, и ето, това беше сън. И отиде в Иерусалим, та застана (пред жертвеника) при ковчега на завета Господен, принесе всесъжения, извърши мирни жертви и даде голямо угощение на всичките си служители.
16. Тогава дойдоха при царя две жени блудници и се изправиха пред него.
17. И едната жена каза: о, господарю мой! аз и тая жена живеем в една къща, и родих при нея в тая къща;
18. на третия ден, след като родих, роди и тая жена; ние бяхме заедно, и в къщата при нас нямаше никой външен човек; само ние двете бяхме в къщата.
19. През нощта умря синът на тая жена, защото бе легнала връз него,
20. и тя станала през нощта, взела моя син от мене, когато аз, твоята рабиня, съм спала, и го турила до гърдите си, а своя мъртъв син турила до моите гърди;
21. сутринта станах да накърмя сина си, и ето, той беше мъртъв; а когато на виделина се взрях в него, това не беше моят син, когото бях родила.
22. Другата жена каза: не, моят син е живият, а твоят син е умрелият. А тя й казваше: не, твоят син е умрелият, а моят е живият. И се препираха тъй пред царя.
23. Царят каза: тая говори: моят син е живият, а твоят е умрелият; а оная говори: не, твоят син е умрелият, а моят син е живият.
24. И царят каза: дайте ми меч. И донесоха на царя меч.
25. И царят каза: разсечете живото дете на две и дайте половината на едната и половината на другата.
26. И отговори на царя оная жена, чийто беше живият син, защото цялата й вътрешност се бе развълнувала от жалост към нейния син: о, господарю мой! Дайте й това дете живо и го не убивайте. А другата казваше: нека не бъде ни мое, ни твое, сечете.
27. И царят отговори и рече: дайте на тая живото дете, и го не убивайте: тя е негова майка.
28. И цял Израил чу за съда, как царят отсъди. И наченаха да се боят от царя, защото видяха, че има мъдрост Божия в него, за да извършва съд.