СТАР ЗАВЕТКНИГА НА ИОВА
Глава 3
След това отвори Иов уста и прокле деня си.
2. Па начена Иов и рече:
3. да се провали денят, в който се родих, и нощта, в която рекоха: зачена се човек!
4. Оня ден да бъде тъмнина; да го не подири Бог отгоре и да не изгрее над него светлина!
5. Да го омрачи тъмнина и смъртна сянка, черен облак да го покрие, да се страхуват от него, като от горещ слънчев пек!
6. Оная нощ, - тъмнина да я обладае, да се не сметне между дните на годината, да не влезе в броя на месеците!
7. О, оная нощ! безлюдна да бъде; да не влезе в нея веселие!
8. Да я прокълнат онези, които кълнат деня, които са способни да разбудят левиатана!
9. Да потъмнеят звездите при нейния здрач; да чака тя светлината, и тая да не идва, и да не види ресниците на зората,
10. задето не затвори дверите на майчината ми утроба и не скри тъгата от очите ми!
11. Защо не съм умрял, когато съм се раждал, и не съм издъхнал, когато съм излизал из утробата?
12. Защо са ме колене приели? Защо ми е трябвало да суча гърди?
13. Сега щях да лежа и почивам; щях да спя; и щеше да ми бъде спокойно
14. заедно с царе и съветници земни, които застройваха пустини за себе си,
15. или с князе, които имаха злато и които пълнеха домовете си със сребро;
16. или, като пометниче потулено, не щеше да ме има, както младенците, които не са видели светлина.
17. Там беззаконниците престават да задават страх, и там почиват изнурените.
18. Там затворниците заедно се наслаждават от покой и не слушат крясъците на разпоредника.
19. Малък и голям там са равни, и робът е свободен от господаря си.
20. Защо е дадено на злочестника светлина, и живот - на огорчените душевно,
21. които очакват смъртта, а я няма, които биха я изкопали по-охотно, отколкото имане,
22. биха се зарадвали до възторг, биха се възхитили, че са намерили гроб?
23. За какво е дадена светлина на човека, чийто път е закрит, и когото Бог е с мрак окръжил?
24. Въздишките ми изпреварят хляба ми, и стенанията ми текат като вода,
25. защото страшното, от което се ужасявах, то ме и постигна; и от което се боях, то ме и връхлетя.
26. Няма за мене мира, няма покой, няма утеха: нещастие настъпи.
2. Па начена Иов и рече:
3. да се провали денят, в който се родих, и нощта, в която рекоха: зачена се човек!
4. Оня ден да бъде тъмнина; да го не подири Бог отгоре и да не изгрее над него светлина!
5. Да го омрачи тъмнина и смъртна сянка, черен облак да го покрие, да се страхуват от него, като от горещ слънчев пек!
6. Оная нощ, - тъмнина да я обладае, да се не сметне между дните на годината, да не влезе в броя на месеците!
7. О, оная нощ! безлюдна да бъде; да не влезе в нея веселие!
8. Да я прокълнат онези, които кълнат деня, които са способни да разбудят левиатана!
9. Да потъмнеят звездите при нейния здрач; да чака тя светлината, и тая да не идва, и да не види ресниците на зората,
10. задето не затвори дверите на майчината ми утроба и не скри тъгата от очите ми!
11. Защо не съм умрял, когато съм се раждал, и не съм издъхнал, когато съм излизал из утробата?
12. Защо са ме колене приели? Защо ми е трябвало да суча гърди?
13. Сега щях да лежа и почивам; щях да спя; и щеше да ми бъде спокойно
14. заедно с царе и съветници земни, които застройваха пустини за себе си,
15. или с князе, които имаха злато и които пълнеха домовете си със сребро;
16. или, като пометниче потулено, не щеше да ме има, както младенците, които не са видели светлина.
17. Там беззаконниците престават да задават страх, и там почиват изнурените.
18. Там затворниците заедно се наслаждават от покой и не слушат крясъците на разпоредника.
19. Малък и голям там са равни, и робът е свободен от господаря си.
20. Защо е дадено на злочестника светлина, и живот - на огорчените душевно,
21. които очакват смъртта, а я няма, които биха я изкопали по-охотно, отколкото имане,
22. биха се зарадвали до възторг, биха се възхитили, че са намерили гроб?
23. За какво е дадена светлина на човека, чийто път е закрит, и когото Бог е с мрак окръжил?
24. Въздишките ми изпреварят хляба ми, и стенанията ми текат като вода,
25. защото страшното, от което се ужасявах, то ме и постигна; и от което се боях, то ме и връхлетя.
26. Няма за мене мира, няма покой, няма утеха: нещастие настъпи.
Глава 1, Глава 2, Глава 3, Глава 4, Глава 5, Глава 6, Глава 7, Глава 8, Глава 9, Глава 10, Глава 11, Глава 12, Глава 13, Глава 14, Глава 15, Глава 16, Глава 17, Глава 18, Глава 19, Глава 20, Глава 21, Глава 22, Глава 23, Глава 24, Глава 25, Глава 26, Глава 27, Глава 28, Глава 29, Глава 30, Глава 31, Глава 32, Глава 33, Глава 34, Глава 35, Глава 36, Глава 37, Глава 38, Глава 39, Глава 40, Глава 41, Глава 42
