Кой ще се насити да гледа величието на висотата, твърдта на чистотата, вида на небето в славно явление!
2. Слънцето, кога се явява, възвестява за тях при изгрева: чудно създание, дело на Всевишния!
3. На пладне то изсушава земята, и пред неговия пек кой ще устои?
4. Разпалят горнила за топилни работи, но слънцето тройно по-силно нагорещява планините: дишайки огнен пламък и изпускайки бляскави лъчи, очи ослепява.
5. Велик е Господ, Който го е сътворил, и по Негова дума то бързо отминава пътя си.
6. И месечината служи на всички в свое време да посочва времената и да бъде белег на века:
7. по месечината определяме празника; светлината й се намалява, след като достигне пълнотата си;
8. месецът се нарича по нейно име; тя чудно нараства в промяната си;
9. тя е глава на горните чинове: свети по твърдта небесна;
10. тя е хубост на небето, слава на звездите, бляскава украса в Господните висини!
11. Според словото на Светия звездите стоят по чин и не се уморяват в своята стража.
12. Погледни дъгата - и прослави нейния Сътворител: прекрасна е тя в своето сияние!
13. С величествения си кръг тя обгръща небето: прострели са я ръцете на Всевишния.
14. По Негова повеля снегът скоро се сипе, и бързо святкат мълниите на Неговия съд.
15. Отварят се съкровищници, и из тях излитат облаци като птици.
16. Със Своето могъщество Той укрепява облаците и се разбиват камъните на градушката;
17. от погледа Му треперят планините и по Негова воля вее южният вятър.
18. Гласът на гръма Му, северната буря и вихърът докарват в трепет земята.
19. Той сипе сняг подобно на ниско хвърчащи крилати и падането на снега е като налитащи скакалци;
20. на хубавата му белина окото се учудва, и пред валежа му сърцето се изумява.
21. И като сол разсипва Той по земята скреж, който, като замръзне, става иглест.
22. Духне северният студен вятър, - и от водата става лед: той се разстила по цялото водно вместилище, и водата се облича като в броня.
23. А южният вятър пояжда планините, и изгаря пустинята и като огън опаля тревата.
24. Но за бързо изцеление над всичко служи мъглата; падащата роса прохлажда от пек.
25. С повелята Си Господ укротява бездната и насажда в нея острови.
26. Плаващите по море разказват за опасностите по него, а ние се чудим на онова, що слушаме с ушите си:
27. защото там има необикновени и чудни дела, разнообразни всякакви животни, разни чудовища.
28. Чрез Него всичко успешно достига своето назначение, и всичко се държи чрез Неговото слово.
29. Много може да кажем, и все пак не ще Го постигнем, и краят на думите е: Той е всичко.
30. Де ще вземем сила, за да Го прославим? защото Той е по-високо от всичките Си дела.
31. Страшен е Господ и твърде велик, и дивно е Неговото могъщество!
32. Прославяйки Господа, хвалете Го, колкото можете, но и след това Той ще бъде по-горе;
33. и като Го величаете, прибавете сили; но не се трудете, защото не ще постигнете.
34. Кой Го е видял, и кой ще обясни? Кой ще Го прослави, какъвто си е?
35. Много има скрито, което е по-велико от това; защото ние виждаме малка част от делата Му.
36. Всичко Господ е сътворил, и на благочестивите е дарувал мъдрост.