СТАР ЗАВЕТКНИГА НА ПРОРОК ДАНИИЛА
Глава 4
Аз Навуходоносор бях спокоен в дома си и добрувах в чертозите си.
2. Но видях сън, който ме уплаши, и размишленията върху леглото ми и виденията на главата ми ме смутиха.
3. И дадох повеля да доведат при мене всички мъдреци вавилонски, за да ми кажат, какво значи сънят.
4. Тогава дойдоха тайноведци, магьосници, халдейци и гледачи, и аз им разказах съня, но те не можаха да ми обяснят, какво значи.
5. Най-после влезе при мене Даниил, чието име беше Валтасар - по името на моя бог, и в когото е Духът на Бога Светий; нему разказах съня.
6. Валтасаре, глава на мъдреците! зная, че в тебе е Духът на Бога Светий, и никаква тайна не те затруднява; обясни ми видението на моя сън, що видях, и какво значи.
7. А виденията на главата ми върху леглото ми бяха такива: видях - ето, сред земята дърво твърде високо.
8. Голямо беше това дърво и яко, и височината му достигаше до небето, и видеше се то до краищата на цяла земя.
9. Листата му - прекрасни, и плодове по него - много, и храна на него - за всички; под него намираха сянка зверовете полски, и в клоните му виеха гнезда птиците небесни, и от него се хранеше всяка плът.
10. И видях във виденията на главата ми върху леглото ми, и ето, от небесата слезе Будният и Светият.
11. Като извика високо, Той каза: “отсечете това дърво, окастрете клоните му, отърсете листата от него и разхвърлете плодовете му; нека избягат зверовете изпод него и птиците от клоните му;
12. но главния му корен оставете в земята, и нека той във вериги железни и медни сред полската трева да се напоява с небесна роса, и с животните нека бъде делът му в земната трева.
13. Сърцето човешко ще му се отнеме и ще му се даде сърце зверско, и ще преминат над него седем времена.
14. По повеля на Будните е това определено, и по присъда от Светиите е отредено, да знаят живите, че Всевишният владичествува над човешкото царство и го дава, комуто си иска, и поставя над него унизения между людете”.
15. Такъв сън видях аз, цар Навуходоносор; а ти, Валтасаре, кажи, какво значи сънят, понеже никой от мъдреците в моето царство не можа да обясни, какво значи той, а ти можеш, защото в тебе е Духът на Светия Бог.
16. Тогава Даниил, чието име е Валтасар, остана слисан около час, и мислите му го смущаваха. Царят заговори и каза: “Валтасаре! да те не смущава тоя сън и значението му”. Валтасар отговори и рече: “господарю мой! тоя сън нека бъде за твоите ненавистници, и значението му - за твоите врагове!
17. Дървото, което си видял, което било голямо и яко, с височината си достигнало до небесата и се виждало по цяла земя,
18. на което имало листа прекрасни и много плодове и прехрана за всички, под което живеели полски зверове и в чиито клони виели гнезда птиците небесни,
19. това си ти, царю, който си се възвеличил и укрепил, и величието ти е порасло и е достигнало до небесата и властта ти - до краищата земни.
20. А дето царят е видял Будния и Светия, Който слизал от небесата и казал: отсечете дървото и го унищожете, само главния му корен оставете в земята, и той във вериги железни и медни сред полската трева да се оросява с небесна роса, и делът му нека бъде с полските зверове, докле не преминат над него седем времена, -
21. ето какво значи това, царю, и ето решението на Всевишния, което ще постигне моя господар - царя:
22. тебе ще те отлъчат от людете, и ти ще живееш с полските зверове, с трева ще те хранят като вол, с небесна роса ще бъдеш напояван, и седем времена ще преминат над тебе, докле познаеш, че Всевишният владичествува над човешкото царство и дава го, комуто си иска.
23. А дето е заповядано да се остави главният корен на дървото, това значи, че твоето царство ще остане при тебе, кога познаеш небесната власт.
24. Затова, царю, нека ти бъде благоугоден моят съвет: изкупи греховете си с правда, и беззаконията си - с милосърдие към бедните; ето с какво може се продължи твоят мир”.
25. Всичко това се сбъдна с цар Навуходоносора.
26. Като минаха дванайсет месеци, разхождайки се по царските дворци във Вавилон,
27. царят каза: “не е ли това величественият Вавилон, който съградих за дом на царството със силата на моята мощ и за слава на моето величие!”
28. Тая дума беше още на царя в устата, и от небето биде глас: “тебе думат, царю Навуходоносоре: царството побягна от тебе!
29. И ще те отлъчат от людете, и ще живееш с полските зверове; с трева ще те хранят като вол, и седем времена ще преминат над тебе, докле познаеш, че Всевишният владее над човешкото царство и го дава, комуто си иска!”
30. Веднага се изпълни тая дума над Навуходоносора, и той биде отлъчен от людете, ядеше трева като вол, и тялото му се напояваше с небесна роса, тъй че космите му пораснаха като у лъв, и ноктите му бяха като на птица.
31. След свършване на ония дни аз, Навуходоносор, дигнах очи към небето, и разумът ми се възвърна в мене; и благослових Всевишния, възхвалих и прославих вечно Живеещия, Чието владичество е владичество вечно, и Чието царство е из рода в род.
32. И всички живеещи на земята нищо не значат; Той действува по Свое щение както в небесното воинство, тъй и между живеещите на земята, и няма никой, който би могъл да се противи на ръката Му и да Му каже: какво стори Ти?
33. В това време разумът ми се възвърна в мене, и към славата на моето царство ми се възвърна величавост и предишният вид; тогава ме подириха съветниците ми и велможите ми, и аз бях възстановен на царството си, и величието ми още повече се възвиси.
34. Сега аз, Навуходоносор, славя, превъзнасям и величая Царя Небесни, Чиито всички дела са истински и пътищата Му праведни, и Който е силен да смири ония, които ходят гордо.
2. Но видях сън, който ме уплаши, и размишленията върху леглото ми и виденията на главата ми ме смутиха.
3. И дадох повеля да доведат при мене всички мъдреци вавилонски, за да ми кажат, какво значи сънят.
4. Тогава дойдоха тайноведци, магьосници, халдейци и гледачи, и аз им разказах съня, но те не можаха да ми обяснят, какво значи.
5. Най-после влезе при мене Даниил, чието име беше Валтасар - по името на моя бог, и в когото е Духът на Бога Светий; нему разказах съня.
6. Валтасаре, глава на мъдреците! зная, че в тебе е Духът на Бога Светий, и никаква тайна не те затруднява; обясни ми видението на моя сън, що видях, и какво значи.
7. А виденията на главата ми върху леглото ми бяха такива: видях - ето, сред земята дърво твърде високо.
8. Голямо беше това дърво и яко, и височината му достигаше до небето, и видеше се то до краищата на цяла земя.
9. Листата му - прекрасни, и плодове по него - много, и храна на него - за всички; под него намираха сянка зверовете полски, и в клоните му виеха гнезда птиците небесни, и от него се хранеше всяка плът.
10. И видях във виденията на главата ми върху леглото ми, и ето, от небесата слезе Будният и Светият.
11. Като извика високо, Той каза: “отсечете това дърво, окастрете клоните му, отърсете листата от него и разхвърлете плодовете му; нека избягат зверовете изпод него и птиците от клоните му;
12. но главния му корен оставете в земята, и нека той във вериги железни и медни сред полската трева да се напоява с небесна роса, и с животните нека бъде делът му в земната трева.
13. Сърцето човешко ще му се отнеме и ще му се даде сърце зверско, и ще преминат над него седем времена.
14. По повеля на Будните е това определено, и по присъда от Светиите е отредено, да знаят живите, че Всевишният владичествува над човешкото царство и го дава, комуто си иска, и поставя над него унизения между людете”.
15. Такъв сън видях аз, цар Навуходоносор; а ти, Валтасаре, кажи, какво значи сънят, понеже никой от мъдреците в моето царство не можа да обясни, какво значи той, а ти можеш, защото в тебе е Духът на Светия Бог.
16. Тогава Даниил, чието име е Валтасар, остана слисан около час, и мислите му го смущаваха. Царят заговори и каза: “Валтасаре! да те не смущава тоя сън и значението му”. Валтасар отговори и рече: “господарю мой! тоя сън нека бъде за твоите ненавистници, и значението му - за твоите врагове!
17. Дървото, което си видял, което било голямо и яко, с височината си достигнало до небесата и се виждало по цяла земя,
18. на което имало листа прекрасни и много плодове и прехрана за всички, под което живеели полски зверове и в чиито клони виели гнезда птиците небесни,
19. това си ти, царю, който си се възвеличил и укрепил, и величието ти е порасло и е достигнало до небесата и властта ти - до краищата земни.
20. А дето царят е видял Будния и Светия, Който слизал от небесата и казал: отсечете дървото и го унищожете, само главния му корен оставете в земята, и той във вериги железни и медни сред полската трева да се оросява с небесна роса, и делът му нека бъде с полските зверове, докле не преминат над него седем времена, -
21. ето какво значи това, царю, и ето решението на Всевишния, което ще постигне моя господар - царя:
22. тебе ще те отлъчат от людете, и ти ще живееш с полските зверове, с трева ще те хранят като вол, с небесна роса ще бъдеш напояван, и седем времена ще преминат над тебе, докле познаеш, че Всевишният владичествува над човешкото царство и дава го, комуто си иска.
23. А дето е заповядано да се остави главният корен на дървото, това значи, че твоето царство ще остане при тебе, кога познаеш небесната власт.
24. Затова, царю, нека ти бъде благоугоден моят съвет: изкупи греховете си с правда, и беззаконията си - с милосърдие към бедните; ето с какво може се продължи твоят мир”.
25. Всичко това се сбъдна с цар Навуходоносора.
26. Като минаха дванайсет месеци, разхождайки се по царските дворци във Вавилон,
27. царят каза: “не е ли това величественият Вавилон, който съградих за дом на царството със силата на моята мощ и за слава на моето величие!”
28. Тая дума беше още на царя в устата, и от небето биде глас: “тебе думат, царю Навуходоносоре: царството побягна от тебе!
29. И ще те отлъчат от людете, и ще живееш с полските зверове; с трева ще те хранят като вол, и седем времена ще преминат над тебе, докле познаеш, че Всевишният владее над човешкото царство и го дава, комуто си иска!”
30. Веднага се изпълни тая дума над Навуходоносора, и той биде отлъчен от людете, ядеше трева като вол, и тялото му се напояваше с небесна роса, тъй че космите му пораснаха като у лъв, и ноктите му бяха като на птица.
31. След свършване на ония дни аз, Навуходоносор, дигнах очи към небето, и разумът ми се възвърна в мене; и благослових Всевишния, възхвалих и прославих вечно Живеещия, Чието владичество е владичество вечно, и Чието царство е из рода в род.
32. И всички живеещи на земята нищо не значат; Той действува по Свое щение както в небесното воинство, тъй и между живеещите на земята, и няма никой, който би могъл да се противи на ръката Му и да Му каже: какво стори Ти?
33. В това време разумът ми се възвърна в мене, и към славата на моето царство ми се възвърна величавост и предишният вид; тогава ме подириха съветниците ми и велможите ми, и аз бях възстановен на царството си, и величието ми още повече се възвиси.
34. Сега аз, Навуходоносор, славя, превъзнасям и величая Царя Небесни, Чиито всички дела са истински и пътищата Му праведни, и Който е силен да смири ония, които ходят гордо.
