За личбите: ето, ще настанат дни, когато мнозина от земните обитатели, владеещи знание, ще бъдат грабнати, и пътят на истината ще се скрие, и вселената ще обеднее откъм вяра,
2. и ще се умножи неправдата, която ти сега виждаш и за която отколе си чувал.
3. И страната, която сега виждаш да господствува, ще бъде изложена на опустошение.
4. Ако пък Всевишният ти даде да доживееш, ти ще видиш, че след третата тръба веднага ще блесне посред нощ слънцето, и луната - три пъти през деня;
5. и от дърво кръв ще капе, камък ще продума, и народите ще се раздвижат.
6. Тогава ще царува оня, когото земните жители не очакват, и птиците ще прелетят на други места.
7. Содомското море ще изхвърли риби, ще издава нощем глас, за мнозина непознат; но всички ще чуят гласа му.
8. На много места ще станат размирици, често ще бъде пращан огън от небето; диви зверове ще променят местата си, и нечисти жени ще раждат чудовища.
9. Сладките води ще станат солени, и всички приятели ще се опълчат един срещу други; тогава ще се скрие умът, и разумът ще се оттегли в своето хранилище.
10. Мнозина ще го търсят, ала не ще го намерят, и ще се умножи на земята неправда и невъздържание.
11. Една област ще пита друга съседна: не е ли минавала през тебе правдата, която прави човека праведен? И тя ще каже: не.
12. Човеците тогава ще се надяват - и няма да постигат желаното; ще се трудят - и пътищата им не ще се оправят.
13. За тия личби ми е позволено да ти кажа, и ако отново се помолиш и поплачеш, както сега, и постиш седем дни, ще чуеш още повече от това”.
14. И аз се свестих, - и тялото ми силно трепереше, и душата ми изнемогна, като че изчезваше.
15. Но Ангелът, който дойде при мене и ми говореше, ме поддържа, укрепи ме и на нозе изправи.
16. И на втората нощ дойде при мене Салатиил, народният вожд, и ме попита: “де си бил, и защо лицето ти е печално?
17. Нима не знаеш, че тебе е поверен Израил в земята на преселението му?
18. Затова стани и хапни хляб, и не ни оставяй, както пастир - стадото си, в ръце на лукави вълци”.
19. Тогава му казах: “махни се от мене и не се приближавай до мене”. И той като чу това, отстрани се от мене.
20. Пък аз постих седем дена, стенейки и плачейки, както ми бе заповядал ангел Уриил.
21. И след седемте дена помислите на сърцето ми пак бяха за мене много тежки;
22. но душата ми прие дух да разбира, и аз отново наченах да говоря пред Всевишния
23. и казах: “о, Владико Господи! От всички гори по земята и от всички дървета по нея Ти Си избра само лозата;
24. от целия земен кръг Ти Си избра само пещерата, и от всички цветя по вселената Ти Си избра само крина;
25. от всички морски бездни Ти Си напълни един източник, а измежду всички съградени градове Ти Си освети само Сион;
26. от всички сътворени птици Ти Си наименува само гълъбицата, и от всички сътворени добитъци Ти Си избра само овцата;
27. измежду всички многобройни народи Ти Си придоби един народ и го възлюби, даде му съвършен закон.
28. Но сега, Господи, защо предаде единия на мнозина, и на един корен насади други издънки и разсея единствения Си народ между много народи?
29. И потъпкаха го ония, които се противяха на Твоите обещания и които не вярваха на Твоите завети.
30. И ако Ти вече силно си намразил Твоя народ, нека той се наказваше от Твои ръце”.
31. Когато произнасях тия думи, пратен ми бе Ангелът, който беше дохождал при мене по-преди нощем,
32. и ми каза: “чуй ме - аз ще те науча; слушай ме - и аз ще ти кажа още повече”.
33. “Говори, казах аз, господарю мой”. И той ми каза: “ти си отишъл много далеч с любопитния си ум за Израиля; нима ти повече го обичаш от Оногова, Който го е сътворил?”
34. “Не, господарю мой, отговорих аз, но говорих от голяма скръб. Моята вътрешност ме мъчи всеки час, когато аз се стремя да постигна пътя на Всевишния и да изследвам поне част от Неговия съд”.
35. Той отговори: “не можеш”. - “А защо, господарю мой? попитах аз. По-добре би било, да се не бях родил, и майчината ми утроба да бе ми станала гроб, нежели да гледам угнетението на Иакова и изнурението на Израилевия род”.
36. И той ми каза: “изброй ми онова, което още не е дошло, събери ми разпръснатите капки и съживи изсъхналите цветя;
37. отвори заключените хранилища, изведи ми затворените в тях ветрове и покажи ми образа на гласа, - и тогава ще ти покажа онова, което се мъчиш да видиш”.
38. “Владико Господи! отговорих аз, кой може да знае това, освен оня, който не живее с човеци?
39. Пък аз съм безумен, и как мога да говоря за онова, за което Ти ме попита?”
40. Тогава Той ми рече: “както не можеш да направиш нищо от казаното, тъй не можеш узна Моите съдби, нито предела на любовта, която съм обещал на народа”.
41. “Но ето, Господи, Ти си близък на ония, които се приближават към края, и какво ще правят ония, които са били преди мене, или ние, или ония, които ще бъдат след нас?”
42. Той ми каза: “Аз ще оприлича на венец Моя съд; както няма закъснение за последните, тъй няма и ускорение за първите”.
43. Аз отговорих и казах: “не би ли могъл Ти да съединиш в едно както ония, които са създадени преди, тъй и ония, които съществуват и които ще бъдат, за да им обявиш по-скоро Твоя съд?”
44. Той ми отговори: “творението не може да изпревари своя Творец, нито тоя век може да обнеме в себе си заедно всички, които трябва да бъдат сътворени”.
45. И аз рекох: “как тогава Ти каза на раба Си, че си дал живот на създаденото творение заедно, и творението издържало това; поради това и сега съществуващите заедно могли биха да издържат”.
46. Той ми каза: “попитай жената, и кажи й: ако раждаш десет, защо раждаш от време на време, и помоли я да роди десетте изведнъж”.
47. Аз пък Му рекох: “това е невъзможно, но трябва да става от време на време”.
48. Тогава Той ми каза: “и Аз дадох на земните недра способност да произрастят посеяното на нея от време на време.
49. Както младенец не може да произвежда онова, що е свойствено на старци, тъй и Аз наредих създадения от Мене свят”.
50. Тогава аз Го запитах и казах: “щом Ти ми откри пътя, тогава позволи ми да Те попитам: майка ни, за която ми говори, млада ли е още, или се приближава към старост?”
51. Отговори ми и каза: “Попитай за това оная, която ражда, и тя ще ти отговори.
52. Кажи й: защо ражданите сега от тебе не приличат на ония, които са били родени по-преди, а са по-малоръстни от тях?
53. И тя ще ти отговори: едните аз родих в разцвета на младостта, а другите са родени на старост, когато утробата начена да губи силата си.
54. Размисли прочее: вие сега сте по-малоръстни от ония, които са били преди вас;
55. и ония, които ще се родят след вас, ще бъдат още по-малки от вас, понеже са творения, които са почнали вече да стареят и юношеската сила е вече преминала”.
56. И казах: “моля, Господи, ако съм придобил благоволение пред Твоите очи, покажи на раба Си, чрез кого посещаваш творението Си?”