НОВ ЗАВЕТОТ ИОАНА СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ
Глава 6
След това Иисус отиде отвъд морето Галилейско, сиреч, Тивериадско.
2. Подире Му вървеше множество народ, защото виждаше Неговите чудеса, които правеше над болните.
3. Иисус се възкачи на планината и там седеше с учениците Си.
4. И приближаваще Пасха, празникът иудейски.
5. А Иисус, като дигна очи и видя, че множество народ иде към Него, казва на Филипа: отде да купим хляб, за да ядат тия?
6. А това казваше, за да го изпита; понеже Сам знаеше, какво щеше да направи.
7. Филип Му отговори: тям не ще стигне хляб за двеста динария, за да вземе всеки от тях по малко.
8. Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му казва:
9. тук, у едно момченце, има пет ечемични хляба и две риби; ала това що е за толкова души?
10. Иисус рече: накарайте човеците да насядат. А на онова място имаше много трева. Тогава насядаха човеците на брой около пет хиляди.
11. Иисус взе хлябовете и, като възблагодари, раздаде на учениците, а учениците - на насядалите; тъй и от рибите, кой колкото искаше.
12. И след като се наситиха, рече на учениците Си: съберете останалите къшеи, за да се не изгуби нищо.
13. И от петте ечемични хляба събраха и напълниха дванайсет коша къшеи, останали на тия, които ядоха.
14. Тогава човеците, като видяха чудото, направено от Иисуса, рекоха: Този е наистина Пророкът, Който има да дойде на света.
15. А Иисус, като разбра, че възнамеряват да дойдат да Го грабнат, за да Го направят цар, пак се отдалечи в планината самичък.
16. Когато пък се свечери, учениците Му слязоха при морето
17. и, като влязоха в кораба, потеглиха заотвъд морето в Капернаум. Беше се вече стъмнило, а Иисус не бе дошъл при тях.
18. Морето се подигаше, защото силен вятър духаше.
19. И когато бяха проплували до двайсет и пет или трийсет стадии, виждат Иисуса да ходи по морето и да се приближава към кораба, и се уплашиха.
20. Но Той им рече: Аз съм; не бойте се!
21. Тогава искаха да Го вземат в кораба; и веднага корабът пристигна на брега, към който плуваха.
22. На другия ден народът, който стоеше отвъд морето, видя, че там, освен един кораб, в който бяха влезли учениците Му, друг нямаше, и че Иисус не бе влизал в кораба с учениците Си, а учениците Му сами бяха отплували.
23. При това бяха дошли от Тивериада други кораби близо до онова място, дето бяха яли хляб, след Господнето благословение.
24. И тъй, когато народът видя, че там няма Иисуса, нито учениците Му, влезе в кораби и преплува в Капернаум, да дири Иисуса.
25. И като Го намери отвъд морето, рече Му: Равй, кога дойде тук?
26. Иисус им отговори и рече: истина, истина ви казвам: дирите Ме не за това, че видяхте чудеса, но за това, че ядохте от хлябовете и се наситихте.
27. Трудете се не за храна тленна, а за храна, която пребъдва до живот вечен и която ще ви даде Син Човеческий; защото върху Него е положил Своя печат Отец Бог.
28. Тогава Го попитаха: какво да правим, за да извършваме делата Божии?
29. Иисус им отговори и рече: делото Божие е това - да повярвате в Оногова, Когото е Той пратил.
30. А те Му рекоха: каква личба даваш, за да видим и Ти повярваме? Какво вършиш?
31. Бащите ни ядоха мана в пустинята, както е писано: “хляб от небето им даде да ядат”.
32. А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: не Моисей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето.
33. Защото Божият хляб е Онзи, Който слиза от небето и дава живот на света.
34. А те Му казаха: Господи, давай ни всякога тоя хляб.
35. Иисус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дохожда при Мене, няма да огладнее; и който вярва в Мене, няма да ожаднее никога.
36. Но казах ви, че и Ме видяхте, и не вярвате.
37. Всичко, що Ми дава Отец, ще дойде при Мене; и който дохожда при Мене, няма да го изпъдя вън;
38. защото слязох от небето, не за да върша Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил.
39. А волята на Отца, Който Ме е пратил, е тая: от всичко, що Ми е дал, да не погубя нищо, а да го възкреся в последния ден.
40. Тази е волята на Оногова, Който ме е пратил: всякой, който види Сина и вярва в Него, да има живот вечен; и Аз ще го възкреся в последния ден.
41. Възроптаха против Него иудеите, задето рече: Аз съм хлябът, слязъл от небето.
42. И казваха: не Тоя ли е Иисус, Иосифовият син, чиито баща и майка познаваме? Как тогава Той казва: слязох от небето?
43. Иисус им отговори и рече: не роптайте помежду си.
44. Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил; и Аз ще го възкреся в последния ден.
45. У пророците е писано: “и ще бъдат всички от Бога научени”. Всякой, който е чул от Отца и се е научил, дохожда при Мене.
46. Това не значи, че Отца е видял друг някой, освен Онзи, Който е от Бога; Тоя именно е видял Отца.
47. Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, има живот вечен.
48. Аз съм хлябът на живота.
49. Бащите ви ядоха мана в пустинята, и умряха;
50. а хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, не ще умре.
51. Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света.
52. Тогава иудеите се запрепираха помежду си, думайки: как може Той да ни даде плътта Си да ядем?
53. А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот.
54. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден.
55. Защото плътта Ми е наистина храна, и кръвта Ми е наистина питие.
56. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него.
57. Както Мене е пратил живият Отец, и Аз живея чрез Отца, тъй и който Мене яде, ще живее чрез Мене.
58. Този е хлябът, слязъл от небето. Не както бащите ви ядоха маната и умряха: който яде тоя хляб, ще живее вовеки.
59. Това говори Иисус в синагогата, когато поучаваше в Капернаум.
60. Тогава мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: тежки са тия думи! кой може да ги слуша?
61. Но Иисус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му роптаят против това, рече им: това ли ви съблазнява?
62. Ами ако видите Сина Човечески да възлиза там, дето е бил по-преди?
63. Духът е, който животвори; плътта нищо не ползува. Думите, що ви говоря, са дух и живот.
64. Но има от вас някои, които не вярват. Защото Иисус отначало знаеше, кои са невярващи, и кой ще Го предаде.
65. И рече: затова ви и казах, че никой не може да дойде при Мене, ако му не бъде дадено от Моя Отец.
66. От това време мнозина от учениците Му се върнаха назад и вече не ходеха с Него.
67. Тогава Иисус рече на дванайсетте: да не искате и вие да си отидете?
68. Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот,
69. и ние повярвахме и познахме, че Ти си Христос, Синът на Бога Живий.
70. Иисус им отговори: не Аз ли избрах вас дванайсетте? Но един от вас е дявол.
71. Говореше за Иуда Симонов Искариот, защото той, бидейки един от дванайсетте, щеше да Го предаде.

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ