Боже на отците и Господи на милостта, Който си направил всичко със словото Си
2. и Който си устроил с премъдростта Си човека, за да владее над създадените от Тебе твари
3. и да управлява света свето и справедливо, и с душевна правота да върши съд!
4. Дарувай ми приседналата до Твоя престол премъдрост и недей ме отхвърля изсред децата Си,
5. защото аз съм Твой раб и син на Твоята рабиня, човек немощен и кратковременен по живот и слаб да разбера съд и закони.
6. Та и да беше някой съвършен между синовете човешки, без Твоята премъдрост той ще бъде признат за нищо.
7. Ти ме избра за цар на Твоя народ и за съдия на Твоите синове и дъщери;
8. Ти каза да съградя храм на Твоята света планина и олтар в града на Твоето обиталище, по подобие на светата скиния, която изпървом Ти бе приготвил.
9. С Тебе е премъдростта, която знае делата Ти и е била там, когато си правил света, и знае, какво е угодно пред очите Ти и какво е право според Твоите заповеди;
10. прати я от светите небеса, прати я от престола на славата Си, за да ми спомага в трудовете ми, и за да зная, какво е благоугодно пред Тебе;
11. защото тя всичко знае и разбира и мъдро ще ме ръководи в делата ми и ще ме запази в славата си;
12. и делата ми ще бъдат благоприятни, и ще съдя народа Ти справедливо и ще бъда достоен за престола на баща си.
13. Защото, кой човек може да познае Божиите намерения? или кой може разбра, какво е угодно Господу?
14. Нетвърди са помислите на смъртните, погрешни са нашите помисли,
15. защото тленното тяло тежнее на душата, и тая земна хижа притиска многогрижния ум.
16. Ние едва можем да постигнем и това, що е на земята, и с мъка разбираме това, що е наръки, а какво е на небесата - кой е изследвал?
17. А волята Ти кой би познал, ако не беше дарувал премъдрост и не беше пратил отгоре Твоя Свети Дух?
18. И тъй, пътищата на земните жители се оправиха, и людете се научиха на това, що е Тебе угодно,
19. и се спасиха чрез премъдростта.