В целия свят през тези дни все повече се разгаря предпразничната истерия: вече няколко месеца ни натрапват потребителските правила на поведение, свързани с посрещането на Нова година и празника Рождество (на Рождество без Христос).

 

Наскоро по федералните канали в „Новости” имаше репортажи за така наречения „черен петък” – ден на масови разпродажби. Хората в магазините буквално се тъпчеха едни други, събаряйки стоките от щандовете. От християнска гледна точка е страшно и да си представим, че подготовката за Рождество се разбира именно така. Впрочем зад европейското Рождество Христос почти не се и разпознава. Вече няколко години из Европа и Америка брои идеята да се установи общ светски празник, който да обедини юдейската Ханука и християнското Рождество в един междурелигиозен „фестивал за покупки и вечеринки”, наречен „Chrismukkah”. В една от статиите журналистът Юрий Максимов пише: „Вече няколко години подред властите в Америка поздравяват страната „с празниците”, избягвайки употребата на думата „Рождество”, а на официалната поздравителна картичка от 2006 г. бяха изобразени кучетата на президента Буш, весело скачащи пред Белия дом. И в Европа, и в Америка коледната ваканция  се преименува в „зимна ваканция”, коледната елха  – в „празнична елха” и поздравяват не с Рождество, а с „празниците”.

 

У нас все още се казва Рождество, но чие Рождество? На много съвременни руски картички може да се прочете: „Честито Рождество!”  А Кой се е родил, не става ясно.

 

Ако съвременният човек смята себе си за християнин, то при всички случаи трябва да се противи на този дух на времето; ние трябва да се отнасяме много внимателно към посрещането на празника Рождество Христово.

 

Църквата от древни времена ни дава традицията на Рождественския пост. За някои той създава допълнителни трудности, тъй като съвпада по време с предпразничната истерия. Но забележителното е, че постът съществува и ни е дадена възможност правилно да се подготвим за Рождество Христово. Постът по време на светските празници  е повод ясно да дефинираме своята позиция: с кого сме ние, немощните и слаби хора? С новата година, с разпродажбите, със Санта Клаус, с Дядо Коледа, с целия свят, който пуска фойерверки, радва се, поздравява? Или все пак с духа си сме на друго място? Ако се замислим, ще се окаже, че ние съвсем не сме в този свят, за да празнуваме заедно с всички.

 

За нас, съвременните немощни християни, времето на Рождественския пост е една малка възможност за лично изповедничество пред Бога. Тя ни позволява да видим доколко присъства в нас светското, доколко сме привързани към своите страсти. Този духовен опит ни помага да се съкрушим, помага ни да се укорим за своята немощ.

 

Казахме, че някои празнуват Рождество без Христос, но понякога и християните отъждествяват Рождество единствено с деня на Рождението на Господа. Така че какво очакваме на този празник: явяването на Бога в света, за да храни до безкрайност пет хиляди души? Не, Неговото явяване е за нас, за възможността да отиде на Кръста заради нашето спасение.

 

И разбирайки безмерността на Неговия дар, нека поне в преддверието на празника, поне в последните дни на поста да оставим развлеченията и да започнем да четем духовна литература. Общуването със светите отци със сигурност ще принесе своите плодове. Цар Давид е казал: „Със светите ще бъдеш свят, с нечестивите ще се развратиш”. Да проявим внимателност към себе си и едва тогава, с особено разположение, да пристъпим към Евхаристийната Чаша в деня на празника, макар че Литургията в този ден ще бъде същата, каквато и в другите дни. Да, в храма ще се появят украшения, външен блясък, ще бъде много красиво, но не това е главното. Ние трябва да посрещнем Рождество с трапезата на Тайната Вечеря. Сам по себе си празникът няма да ни промени, може да ни промени само правилната подготовка за него – нашето покаяние.

 

Не бива да мислим, че грешките в подготовката за празнуването на срещата с родилия се Христос са се появили едва в наше време. Ако вземем светската традиция от ХІХ век, ще видим, че и в нея догматическата същност на празника е значително „смекчена”. По онова време Рождество се е декларирало като детски или романтичен празник, като че цялото Рождество Христово е новогодишно утро в детската градина или приказка.

 

Един от моите енориаши, възрастен, уважаван човек, написа стихотворение, в които разказва своите впечатления от Рождество: тук има и луна, и снежец, и вкусни пироги. Несъмнено топлата домашна атмосфера е хубава, но ние трябва да преминем на друго ниво на възприятие. Разбира се, нямаме право да лишаваме децата от празник. Но не е необходимо възрастният, истински въцърковен човек, да възстановява за себе си детското Рождество.

 

Посрещайки този празник, трябва преди всичко да разбираме защо се е Родил Христос. Това е много важен въпрос: ако помним неговия отговор, ние ще възприемаме по съвсем друг начин и празника Рождество Христово, и следващите празнични дни.

 

Вниквайки в значението на празника Рождество Христово, ние всъщност вникваме в догматическата страна на събитието на Неговото Раждане.

 

Да си спомним, че знанието за явяването на Богочовека било открито на влъхвите и пастирите, но този велик момент бил скрит от сатаната. Само в момента на изкушението на Христос сатаната се опитва да провери: Той ли е, или не е Той, дошъл ли е, или не е дошъл? И когато Господ забранявал на бесовете да казват, че Той е Син Божи, то прави това по няколко причини – включително и за да даде на апостолите време за обучаване на истината. И бил необходим Кръстът – неслучайно пред Кръста Господ казва, че вече е дошъл Неговият час. Ако апостолите или бесовете преждевременно бяха започнали да говорят открито за Христос, то по пътя на проповедта биха възникнали повече препятствия. Неслучайно в Пасхалните песнопения Господ се нарича Хитрец. Очевидно ние използваме думата „хитрец”, когато се обиждаме на човека, забелязвайки неговата измама. А в поздравителното слово на свети Йоан Златоуст на Пасха се казва, че „адът е погълнал плячката”: Господ, след като пострадал и умрял на Кръста, слиза в ада и адът се разрушава – тогава Господ извежда от преизподнята старозаветните праведници. За да се изпълни Божията воля, на сатаната не било дадено знание за времето на Христовото идване, иначе той би започнал да пречи на изкуплението на човечеството, което било причина за идването на Господа.

 

Има един много важен догматически въпрос за разбирането на същността на празника Рождество Христово – това е девството на Пресвета Богородица. Знаем, че в псалмите на цар Давид се казва, че „в беззакония съм заченат и в грях ме роди майка ми”. Така първородният грях се предава от родителите на децата, когато ние по естествен начин се зачеваме и се раждаме в страсти.

 

Затова и Господ, за Когото всичко е възможно, избира такъв удивителен и чудесен начин на въплъщение. Нима Господ не е могъл просто да ни спаси по Своята воля или решение? Разбира се, би могъл, но ние не бихме могли да възприемем това по силата на своето падение. Ако се сравняваме с Адам, с неговите качества по време на пребиваването му в рая, ще видим колко различни сме от него. И на Господ било необходимо да стане Човек, за да изведе човечеството от плена на греха, било Му необходимо изкупление, разпятие и проливане на Кръв, за да ни изкупи от плена на смъртта и ада. И Раждането от Дева в този случай има принципно значение. Девството на Богородица позволява на Господа, въпреки Неговото човешко Въплъщение, притежаване на човешка плът, немощи, необходимост от сън, храна и почивка, да бъде безгрешен.

 

В момента на Боговъплъщението, когато Дух Свети слиза на Пресвета Богородица, се извършва удивително, изключително и никога повече не повтарящо се чудо. Тя се съгласява, приемайки от Архангел Гавриил послушанието да стане Майка на Бога, сама да стане тази Врата, през Която Той ще дойде в този свят като Човек, като Богочовек. И Дух Свети слиза на Светата Дева. В този момент става не обикновеното човешко страстно зачатие, а се получава така, че от чистата кръв на Девата Господ наследява Своята Плът, която няма да наследи първородния грях. Още веднъж ще повторя тази мисъл: Господ, ставайки Човек, не се оказва грешник – в Него няма никакъв грях, въпреки че Той е същият като нас Човек по същество, по природа. Ако Господ се беше родил от обикновена жена, той не би бил Богочовек. Уникалността на Неговото Раждане Му позволява да няма никакво зло в Себе Си, да бъде абсолютно чист…