Родителите на преподобни Павел имали достатъчно състояние и от ранна детска възраст грижливо обучавали сина си на Свещеното Писание. Когато светецът навършил пълнолетие, у него се появил стремеж да остави светския живот. И ето, той постъпил в една от монашеските обители на своя град, където приел светия ангелски чин, и като се подвизавал във всички добродетели, достигнал такова съвършенство, че надминал всички братя от своя манастир и станал съкровищница на добродетели, така че приел дара да върши велики и дивни знамения.

Веднъж преподобни Павел заедно с другите братя варял смола в ковачницата. Когато смолата се разтопила и закипяла, започнала да прелива през края на котела. Блаженият, като нямал край себе си нищо, с което би могъл да разбърка кипящата смола, запретнал ръкава си, бръкнал в котела и разбъркал смолата. Ръката на светеца останала цяла и невредима, и самият той изобщо не пострадал. Като видели това, братята се ужасили и едни от тях го признали за Богоносен човек, а други се отнесли към това с голямо недоверие. А самият Павел се считал за прах и пепел и се наричал смърдящ пес. След известно време му било поверено друго послушание. В това време настоятелят на манастира свикал братята и провел с тях много дни в молитва и пост. След това те викнали към Бога:

- Господи, макар че сме недостойни за това, открий ни, колкото е възможно за наше вразумление, какво представлява нашият брат Павел? Каква мяра на духовното съвършенство е достигнал и с какво е удостоен?

Бог, изпълняващ желанията на боящите се от него, изпълнил просбата им. През една нощ, по време на сън, по Божий знак, братята били грабнати и отнесени в рая, изпълнен с красота. Докато се удивлявали на това преславно чудо, изведнъж пред тях се явил монахът Павел. Братята го приветствали и го помолили да им обясни какво означава това явление. Павел с велико смирение им отвърнал:

- Това, което виждате, е Божият рай, и всичко това се случи за вас, братя, понеже в усърдните си молитви вие пожелахте да достигнете това място, където дойдох и аз. Вземете си оттук кой каквото иска и каквото му се нрави и му харесва, и си идете с мир; а на работата, за която бях определен в манастира, назначете друг, защото мен повече няма да ме видите.

Като се простили с Павел, братята си тръгнали, вземайки със себе си от светия рай, кой - цветче, кой - клонче, един - прекрасно листче, друг - тревичка.

Като се пробудили от сън и като се събрали заедно, братята си разказвали един на друг видението и радостно славели Бога, при това един показвал цветче, взето от рая, друг казвал: “А ето, аз взех палмова клонка”, трети съобщавал за неземно благоухание, четвърти държал в ръцете си прекрасни листа; и всички въздавали хвала на Бога.

След това блаженият Павел отишъл в Иерусалим; като посетил светите места там и като се помолил, се отправил към остров Кипър. Там се изкачил на една висока планина и много години се подвизавал духовно, живейки в уединение. Тъй като слухът за светия му живот се разпространил из цялата околност, и мнозина почнали да идват при него, той си тръгнал оттам и се поселил във Византийските предели. Прекарвайки Богоугодно живота си, той се сподобил да чуе, както в древност Боговидецът Моисей, глас Божий, който го призовавал:

- Изкачи се, Павле, на планината, и приеми края на житието си.

И блаженият Павел по Божия повеля се изкачил на една от планините, наречена Паригория, и след известно време починал в Господа.