В памет на преподобните Теодор и Павел Ростовски основатели на Борисоглебския манастир

По времето на великия княз Димитрий Донски и на Ростовския княз Константин Василиевич от Новгородска област в пределите на древния град Ростов Велики дошъл монахът Теодор, за когото е неизвестно къде е роден и къде е приел пострижение.
Той се спрял в тъмен лес край пътя, водещ от Каргопол и Белоозеро към Ростов и Москва, при река Устие, на 19 километра от Ростов. Като си построил в гората колиба от клони, той останал да живее там. Закачил на едно дърво край пътя направена от дървесинна кора кошница и минаващите и пътуващите, които се досещали, че тук живее пустинник, започнали да слагат в нея ту хляб, ту плодове и друга милостиня. Без да бъде виждан от някого, пустинникът тайно изваждал милостинята и я споделял с бедните братя. Като узнали за това, от много селища започнали да идват при пустинника за милостиня и той споделял с всички това, което намирал в закачената кошница.
След известно време при него дошъл един брат-монах, на име Павел; след като бил приет с радост от Теодор, той се поселил при него в пустинята.
По времето на великия княз Димитрий Иоанович, на митрополита на цяла Русия Алексий, на Ростовския епископ Игнатий, преподобният Сергий Радонежски дошъл в Ростов, за да се поклони на Пресвета Богородица в съборната църква и на Ростовските чудотворци. Като узнали това, пустинниците Теодор и Павел се отправили към Ростов, измолили от княза и епископа разрешение да съградят в пустинята си църква и да устроят манастир, а преподобния Сергий помолили да избере мястото, където да построят църквата и да го благослови.
Преподобният Сергий изпълнил молбата им и се отправил с тях към пустинята им. Те дълго ходели и Теодор и Павел посочвали ту едно, ту друго място. Преподобният Сергий огледал щателно всичко, накрая се спрял на мястото, където сега се намира манастирът, и благословил да се съгради там църква в чест на великите страстотерпци Борис и Глеб, и казал на пустинниците:
- Господ Бог и Пречистата Богородица ще погледнат към това място, и великите Христови страдалци ще ви помогнат. И това място ще бъде добре застроено и в бъдеще ще бъде превъзнасяно наред с големите лаври.
Като преподал на пустинниците мир и благословение, преподобният Сергий се отправил по обратния път.
Преподобните отшелници се захванали да изсекат гората и да очистят мястото, което преподобният Сергий благословил за построяване на храма. Веднъж, по време на отдих от трудовете, двама светли воини, въоръжени и украсени с царски багреници, се явили в просъница на Теодор и Павел и им казали:
- Трудете се на това място. Бог и Пречистата Богородица няма да го оставят, и ние неотстъпно ще бъдем тук, и ще помагаме на вас и на тези, които след вас ще го благоустрояват.
Преподобните паднали в нозете им и казали:
- Кои сте вие, господари?
Но воините изведнъж станали невидими; чул се само глас, който нарекъл единия Роман, а другия - Давид.
Като дошли на себе си след големия страх и ужас, който изпитали, двамата пустинници започнали да се ободряват един друг и да си разказват с едни и същи думи това, което видели и чули в съня си.
След това те с ново усърдие започнали да се трудят и да се подвизават над устройването на мястото.
И започнали да се събират при тях братя и миряни - дърводелци, за да им помогнат в работата.
Скоро братята се увеличили и започнали да умоляват Теодор да им стане игумен. Така и станало.
С Божия помощ обителта продължавала да се строи и мнозина христолюбци, като оставяли всички светски блага, идвали да търсят тук монашеско житие. Преподобният Теодор приемал всички с радост и ги причислявал към братството.
Мнозина велможи от Ростовска област започнали да завещават да бъдат погребани в Борисо-Глебската обител и да ѝ даряват за помен на душите им своите наследствени имоти, села и колиби.
Благодарение на това се увеличили средствата за манастира и преподобният Теодор още повече започнал да се труди над устройването му и събирането на братство. Той издигнал каменна църква “Благовещение на Пресвета Богородица” за обща съборна молитва.
С милостта Божия, със застъпничеството на Пресвета Богородица и с помощта на Христовите страдалци Борис и Глеб преподобният Теодор се подвизавал дълги години в устройването на обителта: той издигнал църква, построил килии, като устроил всичко по манастирски чин, придобил ниви и ливади за манастира, приел много хора на служба в манастира и придобил достатъчно домашни животни.
Без да се съобразява със старостта си, той продължавал да се труди и да се грижи за благото на манастира. Без да си дава покой, той намислил да потърси удобно място за риболов за нуждите на манастира.
Като поверил обителта на Господа Бога и на Пречистата Богородица, имайки за застъпници великите Христови страдалци Борис и Глеб и поверявайки управлението на обителта и братството на своя съпостник и брат в Христа Павел, Теодор се отправил към Вологодските места, като взел двама монаси от учениците си.
Там той намерил едно място, наричано Света Лука. Като обходил мястото и като се убедил, че то е удобно за построяване на манастир, той поискал да вземе заем и построил една неголяма църква.
За това узнали околните жители, още непросветените тогава другородци от Чудското племе, и изгонили оттам преподобния труженик.
Изгоненият подвижник отишъл по-надалеч, като се молел се за тези, които му правели зло, и утешавал учениците си:
- Не скърбете, братя: “Бог е нам прибежище и сила, бърз помощник в беди”: Господ е казал на учениците си: “А кога ви пъдят от един град, бягайте в друг.”
Като преминал през много пустинни места, като опитен ловец, желаещ да намери това, което му е нужно, преподобният Теодор се отправил към Белоозерските земи и като обходил пустините около цялото Белоозеро, намерил прекрасно място, удобно за манастирски строеж, от тази страна на Белоозеро, където се намирали новоразорани ниви, разположени при устието на река Ковжа.
Тогава Белоозеро принадлежало на феодалния княз Андрей Димитриевич, син на Димитрий Иоанович Донски. Като избрал това удобно място, преподобният Теодор, възложил надеждата си на Всесилния Бог и имайки за помощничка Пресвета Богородица, се отправил към царстващия град Москва и помолил почтително феодалния княз Андрей Димитриевич Можайски и Белоозерски да пожертва и да му даде харесаното място за построяване на църква в чест на Николай Чудотворец и манастир. И по Божия милост молбата му се изпълнила. Княз Андрей Димитриевич дал на преподобния грамота за строеж, за обработка на земята и риболов.
Като получил дарителската грамота, преподобни Теодор се върнал в своя Борисоглебски манастир.
Тук той възложил задълженията на игуменството на своя съпостник Павел.
Като поверил манастира, игумена и братството на покровителството на Пресвета Богородица и на застъпничеството на мъчениците Борис и Глеб, преподобният Теодор се отправил отново към Белоозеро, за да съгради тук новия манастир.
Като дошъл на избраното преди това място, преподобният отначало неуморимо се трудил над построяването на храма в чест на светителя Николай Чудотворец, а после издигнал и манастирските постройки.
Като узнали за трудовете на преподобния, околните православни жители започнали да се стичат при стареца за благословение, а някои от тях и за да приемат монашеско пострижение. Старецът Теодор приемал всички с радост.
Преподобният преживял така немалко години, издигнал храм, устроил манастир, събрал братя, поставил им игумен и намирайки се вече в дълбока старост, като прозрял наближаването на кончината си, отишъл в първия си манастир - Борисоглебския.
Тук старецът Теодор бил посрещнат с голяма радост от игумена Павел и от братята и всички се развеселили духовно и телесно и благодарили на Бога и на Пресвета Богородица за успеха на трудовете на стареца.
Преподобният Теодор се разпоредил Никополският манастир да бъде присъединен към Борисоглебския и възлюбеният му брат, Борисоглебският игумен Павел, да ръководи братството и устройството на новосъздадения манастир.
След всички тези подвизи и разпореждания преподобният основател на Борисоглебския манастир починал с мир на 22 октомври 1409 година. Преподобният игумен Павел и братята оплакали починалия и погребали с чест тялото му.
След кончината на Теодор останалият жив негов сътрудник Павел още повече започнал да се труди и да се грижи за двата манастира и като доживял така до дълбока старост, в добро изповядване отишъл при Господа.
Пророческите слова на преподобния Сергий, който благословил основаването на Борисоглебския манастир и предрекъл неговото разширяване, се сбъднали с точност. След смъртта на основателите, преподобните Теодор и Павел, приемниците им, Борисоглебските игумени, продължили усърдно да се трудят за благото на манастира, който постепенно започнал да придобива широка известност. При третия приемник на преподобния Павел, игумена Иона, и при четвъртия - Питирим, особено усърдие към обителта показали благоверният и христолюбив велик княз Василий Василиевич Темний и благочестивата му майка, княгиня София. Те издали няколко дарителски грамоти в полза на манастира и великият княз Василий Василиевич започнал да нарича този манастир свой манастир. Игуменът Питирим кръстил сина на великия княз Василий Василиевич - Иван.
Особено се прославил с подвизите си и с трудовете си за благото на манастира десетият приемник на Павел, игуменът Теофил, който тридесет години управлявал манастира като игумен и строител.
По заповед на великия княз Василий Иванович и с благословението на Ростовския архиепископ Иоан, вместо дървените храмове и други манастирски постройки той започнал да издига каменни. На 18 юни 1522 година били положени основите на каменната църква “Св. св. Борис и Глеб”, която била осветена на 22 септември 1524 година от същия архиепископ Иоан, който на 30 юни същата година благословил полагането на основите на топлата църква “Благовещение на Пресвета Богородица”. Тази църква била осветена от Ростовския и Ярославския архиепископ Кирил на 7 октомври 1527 година.
Ревностният строител Теофил изпитал немалко затруднения при тези скъпи и трудни строителни работи, но с Божията помощ и със застъпничеството на Пресвета Богородица и на покровителите на обителта светите мъченици Борис и Глеб преодолял благополучно всички тези препятствия. Древният повествовател за основаването и по-нататъшната съдба на Борисоглебския манастир разказва следното чудо.
Когато изграждал каменните постройки, игуменът Теофил започнал да усеща краен недостиг от вар. Налагало се да я возят отдалеч и по труден път, да изпращат за вар плавателни съдове по реките Устие, Котороста и Волга до Плесо (близо до гр. Кострома), връщането откъдето, нагоре срещу течението на тези реки, било много трудно и продължително. Като се намирал в такава нужда, Теофил настоятелно помолил великия княз Василий Иванович да разреши на игумена свободно, без да плаща такси, да търси находища на вар в близките земи, както манастирски, така и княжески и болярски. Великият княз издал дарителска грамота за свободно добиване на вар повсеместно в Ростовска и Переяславска околия. Теофил разпратил навсякъде хора за проучване, но не постигнал успех. Опечален, той възнесъл усърдни молитви към Господа Бога и към застъпницата Пресвета Богородица, и към светите помощници Борис и Глеб.
И веднъж, когато Теофил стоял в килията си на обичайното си вечерно правило и леко се унесъл и задрямал, му се явили двама светли Христови воини, страстотерпците Борис и Глеб, и казали:
- Не скърби за варта. Пречистата ще ти даде вар в нашия домашен наследствен имот близо до манастира и строежа на каменните здания в обителта на Пречистата Богородица и в нашата обител няма да се прекрати нито при теб, нито след теб, и ние ще помогнем на манастирския строеж.
И след тези думи те станали невидими.
След три дни един селянин от манастирското село Кочарка донесъл на игумена една зобенка камъни и разказал, че ги бил намерил на полето, на самата земя. Игуменът наредил да изпекат камъните в пещта на хлебарницата. Когато обгорили камъните, се оказало, че това е бяла като сняг вар.
Игуменът изпратил хора и на посоченото място било намерено достатъчно количество вар, както за тогавашните, така и за следващите постройки, съгласно предсказанието.
Освен тези храмове, при Теофил и най-близките му приемници, около манастира били издигнати и високи здрави каменни стени с много кули и с две врати - към Ростов и към Углич, над които били построени каменни църкви в чест на преподобния Сергий и на Сретение Господне. Всички тези величествени и красиви здания съществуват и понастоящем.
Мощите на основателите на манастира, преподобните Теодор и Павел, почиват в северозападния ъгъл на съборния храм, издигнат в чест на благоверните князе Борис и Глеб.
Цар Иоан Василиевич, син на великия княз Василий Иоанович, по примера на баща си проявил голямо усърдие към този манастир, сам го посещавал и го дарил богато със села, пари и скъпоценни предмети за помен.
В края на шестнадесети и началото на седемнадесети век прославил манастира с подвизите си и преподобният Иринарх, особено в смутните години, когато този и околните манастири били застрашени от опасността да бъдат разорени от полско-литовските хищни отряди. Мощите на този угодник почиват в югозападния страничен олтар на съборния храм.
 
В същия ден е паметта на светите седем ефески момци: Максиминиан, Иамвлих, Мартиниан, Дионисий, Антонин, Ексакустодиан и Иоан. Паметта им се чества и на 4 август. В гръцкия Миней от 1870 г. се казва, че светите момци са починали на 4 август, а се пробудили при цар Теодосий младши на 22 октомври.

Всички жития за месец Октомври »

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ