Преподобният наш отец Маркиан бил родом от Кир. Той оставил родното място и имуществото си и се отдалечил в глухата пустиня. Тук той си построил келия, която била толкова малка, че можела да побере само един човек, облякъл се в груба власеница и се затворил в нея. За храна му служели три онгии хляб и съвсем малко вода, и то след залез слънце. След време свети Маркиан приел двама пришълци, които си построили палатка. А той постоянно, както и преди, стоял затворен, и никога не палел свещ, имайки божествената светлина, която му светела нощем, когато се занимавал с четене на псалтира. Веднъж една голяма змия отвън се надвесила над колибата и силно изплашила постниците. А светецът, като направил кръстното знамение и духнал, убил змията.

 

Друг път при него дошли Флавиан, патриарх Антиохийски, епископът на Кир и някои от другите епископи, знатни и красноречиви, и го убеждавали, като привеждал някои места от Божествените Писания, да остави своето уединение заради ползата на мнозина; но той не искал и да чуе за това. Този дивен мъж обърнал мнозина от различни ереси към истинната православна вяра.

Веднъж сестрата на преподобния взела някои неща за ядене и заедно със сина си отишла при него. Той не пожелал да види сестра си, не приел нищо от донесеното от нея и допуснал до себе си само племенника. На молбата на сестра си да вземе донесеното, свети Маркиан попитал:

- Предлагали ли сте това в някои от манастирите, намиращи се по пътя за насам?

- Не - отговорила сестрата.

- Вървете си - казал светецът, - защото сте го донесли поради естествено родство.

Този велик и дивен светец бил обичан от близки и далечни. Като узнал, че мнозина спорят за това кой да вземе тялото му след преставянето му, - за което устройвали раки и строели църкви, - светецът накарал своя ученик Евсевий да даде клетва, че ще погребе тялото му тайно, далече от келията. Като завещал това, той отишъл при Господа.