Преподобният Михаил бил роден в Иерусалим. Неговите родители били благочестиви хора и му дали добро образование. Той познавал в съвършенство древногръцката литература, изучил добре и християнските писатели богослови и от младини се посветил на монашеския живот. След смъртта на баща му, майка му и сестрите му приели пострижение в един манастир. Живеейки добре и богоугодно, строго спазвайки въздържанието, Михаил се удостоил с презвитерски сан.

Поради скромността си и горещата си любов към богомислието той се оттеглил в едно уединено място, където го посещавали изповедниците Теодор и Теофан за съвместни богословски занимания. Но Иерусалимският патриарх пожелал да се възползва от дарованията му за църковни нужди, повикал го и го поставил в званието синкел. Поради това му било дадено поръчение от особена важност в онова време. Тогава в Рим се разгорели оживени прения по повод иконоборческата ерес. Споровете се водели не само частно, в домовете, но и публично, по улиците на града и се съпровождали от народни вълнения. Римският папа се обърнал с молба към Иерусалимския патриарх Тома за съдействие в изкореняването на ереста и в утвърждаването на православната вяра по съборното светоотеческо предание и му поставил няколко въпроса за това.

По молба на папата патриархът пратил за умиротворяване на църквата и изобличаване на ереста синкела Михаил, неговите сътрудници Теодор и Теофан и неколцина други, за да молят царя иконоборец Лъв Арменец да се въздържа от гонения против православието. Но Лъв го подложил на мъчения и го пратил на заточение. Впоследствие той бил освободен, но при царуването на императора иконоборец Теофил, който напълно отхвърлил поклонението на светите икони и повдигнал жестоко гонение против Божията Църква, преподобният Михаил със сподвижниците си бил подложен на нови мъки. За изповеданието на истината светите Теодор и Теофан били поругани: по заповед на нечестивия цар на лицата им с горещи железа били жигосани - начертани - ругателни слова. Била иззета намиращата се при тях преписка на Иерусалимския патриарх с римския папа, макар те да се опитвали да я скрият от гонителите на правата вяра. Но преподобните и преславни отци не се уплашили и не се поколебали в убежденията си. Твърди като диамант, те се възпротивили на иконобореца и мъжествено защитавали православното учение.

Те много пъти беседвали за православната вяра и изобличавали царя иконоборец, заради което били осъдени на изгнание. Блаженият Михаил отначало бил затворен в тежки окови в дворцовата тъмница заедно със своя ученик и сподвижник Иов, а после и двамата били изпратени в Павеиадския манастир на заточение. През това време светият пролял много горчиви сълзи, страданията сломили здравето му, тялото му се прегърбило, но духът му останал непоколебимо твърд. Когато след смъртта на Теофил се възцарила съпругата му Теодора със сина си Михаил и иконопочитанието било утвърдено окончателно, а ревнителите на православното учение били върнати от заточение и възстановени на предишните си длъжности, Теодора предложила на изповедника на православната вяра Михаил да заеме Константинополската патриаршеска катедра вместо сваления патриарх иконоборец Иоан Граматик. Но светият не приел това и за патриарх бил поставен известният поборник за православието свети Методий.

А на Михаил, който имал сан синкел, било възложено управлението на големия Константинополски съборен храм. Благочестиво и богоугодно доживял до 85-годишна възраст, той се успокоил след понесените тежки изпитания и с мир преминал при Господа.