В памет на преподобния мъченик Дула

Блаженият Божий раб Дула бил монах в една от египетските киновии. В погледа му винаги имало смирение и кротост, но по разум той бил велик и славен. Тоя Божий угодник, гонен и злословен от всички, винаги се радвал и веселил духом. Той смятал ония, които го унижават, за невинни и се молил на Бога да не им вменява това за вина. Обвинявайки единствено дявола, че смущава братята, и с мъжество въоръжавайки се против него, блаженият Дула с търпение, молитва и незлобие побеждавал всичките му козни. В такова търпение Божият подвижник прекарал двадесет години, непоколебимо хранейки в сърцето си кротост и смирение.
 

Дяволът пък, като не знаел с какво да нарани блажения, разпространил коварна лъжа против него. При това нападнал не само преподобния Дула, но и всички братя, като огорчил и смутил по тоя начин всички безмълвници. Той подучил едного от братята, който нямал страх Божий, да проникне тайно в църквата и да открадне всички църковни съдове. Като направил това, тоя монах скрил краденото и се затворил в килията си, сякаш никъде не бил излизал. Когато дошло време за утренята, параеклисиархът влязъл в църквата да запали кадилниците и видял, че цялата църковна утвар липсва. Веднага отишъл и казал на аввата. После според обичая ударил клепалото и братята се събрали в църквата за утренното пение.
 

След края на утренята аввата и клисарят известили братята, че съдовете са откраднати, и всички били много възмутени от това. Случило се , че тогава блаженият Дула поради болест не дошъл на утринното правило. И някои от братята казали:
- Никой не би могъл да ги открадне освен Дула, който сигурно затова не дойде на църква. Ако той не е извършил кражбата, щеше да дойде за полунощницата преди всички, както прави обикновено.
Пратили да го доведат в храма. Изпратените го намерили, макар и болен, но застанал на молитва. Те хванали блажения и със сила го помъкнали към църквата. Тогава свети Дула ги попитал:
- Какво значи това, братя? Защо ме водите насила, когато и доброволно бих могъл да ида при светите отци?
А те го порицавали с хулни и безчестни слова и казвали:
- Недостоен за живота богохулнико, не ти ли стига, че толкова години ни смущаваш, а сега се поругаваш и над душите ни?
Той им отговорил:
- Простете ми, братя, ако съм съгрешил пред вас.
После го завели при аввата и събора на отците, остарели в постничество, и казали:
- Ето човека, който от самото начало ни смущава и нарушава правилата на нашето общежитие.
И всеки започнал да клевети против него.
Един казвал:
- Видях го тайно да яде плодове.
- Видях го да краде хляб и да раздава извън манастира - казал втори.
Трети пък го клеветял така:
- Видях го тайно да пие скъпо вино.
И много други братя лъжливо го обвинявали в подобни неща.
Аввата и отците повярвали на клеветите и запитали невинния Дула дали е истина всичко, което казват за него, и особено го разпитвали за кражбата - къде е скрил откраднатите съдове.
А свети Дула отначало се оправдавал и твърдял, че не е виновен за нищо от това, но като видял, че не му вярват, замлъкнал и казвал само:
- Простете ми, свети отци, съгреших.
Тогава аввата заповядал да свалят монашеските му одежди, да му дадат мирска дреха и казал:
- Тия дела не са достойни за монашеския чин.
Когато свалили дрехата от блажения Дула, той горко заридал и като обърнал очи към небето, високо произнесъл:
- Господи Иисусе Христе, Сине Божий, заради святото Ти име се облякох в тоя образ, ала сега за греховете ми той бива снет от мене.
После аввата заповядал да заключат Божия угодник в окови и да го предадат на иконома. А икономът почнал силно да бие на голо светеца с волски жили, като го разпитвал вярно ли е всичко това, което казват за кражбата.
Дула, макар и със сълзи на очи, но както и преди с усмивка поради невинността си, проговорил:
- Простете ми, съгреших.
Тогава икономът, като видял, че се усмихва и изговаря такива думи, се разсърдил още повече, хвърлил го в тъмница и оковал нозете му в дървени стеги. Написал писмо до градоначалника, с което го известявал за кражбата, и веднага изпратил Дула.
Градоначалникът прочел писмото и незабавно пратил слугите си да доведат Дула при него като крадец. Воините хванали Божия раб, качили го на неоседлано животно и като окачили на врата му вериги, го подкарали позорно през града.
Когато блаженият Дула бил доведен в съда, градоначалникът запитал:
- Откъде си, как се наричаш и защо си станал монах? Как открадна църковните съдове и къде ги скри?
А рабът Христов не отговарял друго на тия въпроси, освен:
- Съгреших, простете ме.
Тогава управникът се разгневил и заповядал да прострат светеца гол на земята, а четирима слуги да го бият без пощада с волски жили.
Дълго и без милост изтезавали блажения Дула, но накрая с усмихнато лице той казал на градоначалника:
- Бий ме и ще направиш откраднатото ми сребро още по-чисто.
Дори присъстващите се чудели на търпението на блажения и му казвали:
- Кажи къде си скрил свещените съдове и ще бъдеш свободен.
А Христовият мъченик отговорил:
- Няма при мене нито сребро, нито крадени съдове.
После началникът прекратил изтезанията и заповядал да го отведат в тъмницата.
На следващата сутрин той изпратил вестител в лаврата, като заповядал да дойдат при него всички монаси и игуменът им. На другия ден те се събрали заедно и отишли при началника.
Той им казал:
- На много и различни тежки мъчения подложих вашия брат, когото обвинявате в кражба, и нищо лошо не намерих в него.
- Господине - отговорили монасите, - освен кражбата тоя нечестивец стори и много друго зло, но ние досега го търпяхме заради Бога, понеже очаквахме, че ще остави порока си, но той изпадна в още по-лош.
Тогава градският старейшина ги запитал:
- Какво да направя с него?
- Направи това, което повеляват законите - отговорили монасите.
- Нашият закон - казал градоначалникът - повелява да се отсичат ръцете за светотатство.
Монасите промълвили:
- Нека пострада според закона и получи наказание според делата си.
Тогава управникът заповядал да доведат страдалеца и взел да го разпитва пред всички:
- Окаяни и ожесточени човече - започнал той, - кажи ни истината за кражбата, в която те обвиняват, и ще избегнеш смъртта.
Невинният Дула отговорил:
- Управителю, ти искаш да кажа за себе си това, което не съм извършил. Не искам да лъжа за себе си, понеже всяка лъжа е от дявола.
И продължил:
- Смятам, че съм напълно невинен в това, за което сега ме разпитваш.
Тогава градоначалникът, като видял, че блаженият не се признава за виновен, а монасите искат да бъде съден по закона, заповядал да му бъдат отсечени ръцете.
И повели невинния старец Дула към мястото за наказание.
В това време монахът, който всъщност бил виновник за кражбата и похитител на свещените съдове, се умилил в сърцето и си казал:
- Да не би сега или после да намерят всичко, което откраднах? Пък и ако сега се покрие злото ми дело, нали в деня на праведния Божий съд то ще се изобличи. Тогава какво ще сторя аз, окаяният? Какъв отговор ще дам за двойния си грях - за откраднатите съдове и за мъките на невинния брат?
Тогава отишъл при игумена на лаврата и му рекъл:
- Авва, прати по-скоро някого в града при началника, за да не отсекат ръцете на брата и да не умре той от страдания, защото свещените съдове се намериха.
Аввата веднага известил на градоначалника и страдалецът бил пуснат, преди да се изпълни наказанието.
Когато го довели в лаврата, явно се открила невинността му и на всички станало ясно, че кражбата е дело на другия монах. Братята взели да прегръщат преподобния Дула и да го умоляват:
- Прости ни, защото съгрешихме пред тебе.
Той пък плачел и им отвръщал така:
- Простете ме, отци и братя. Премного съм ви благодарен, задето с краткотрайните страдания, които ми причинихте, ще се избавя от вечните мъки, и че по Божието милосърдие ще се сподобя с големи блага. Пък и винаги, когато слушах вашите укори към мене, се радвах духом, като се надявах така да се избавя от големия позор заради греховете си, когато Господ дойде в славата Си и разкрие сърдечните тайни. Сега най-много се радвам, задето пострадах невинно, защото зная какви блага е приготвил Господ за ония, които претърпяват страдание заради Него. Единствената ми мъка е за вас: да не ви бъде вменено от Господа за грях, че така постъпихте с мене. Моля благоутробния Бог да ви бъде простено.
 

След това преподобният Дула живял още три дни и се преставил пред Господа, но никой не разбрал за неговата кончина. Братът, който трябвало да буди монасите за полунощна молитва, отишъл веднъж до килията на преподобния, почукал на вратата, но не получил отговор. Като почукал втори и трети път и отново не получил отговор, той отишъл и извикал друг брат. Те донесли свещ и отворили вратата, влезли в килията и намерили преподобния да стои на колене. Той сякаш правел поклони, но душата му вече се възнесла при Бога, понеже в молитва и на колене предал на Господа своя дух.
 

Като не се осмелили да го докоснат, братята го оставили така и отишли да известят игумена на лаврата, че брат Дула е починал. След края на утринното пение дошъл и самият игумен и като видял блажения мъртъв, заповядал да приготвят тялото му за погребение и да го пренесат в църквата.
 

Когато приготвили честното му тяло и го пренесли в църквата, ударили клепалото, та монасите да научат за кончината на брата. Всички се събрали и докосвали честното тяло на светеца като тяло на мъченик. През това време игуменът пратил в съседната лавра, за да дойдат аввата и братята на оня манастир, та със слава да погребат невинно пострадалия брат.
 

Монасите се трупали пред умрелия, пречели си и се бутали, затова игуменът скоро заповядал да внесат тялото на блажения в храма и да затворят вратите, очаквайки да дойде аввата на другия манастир и да се съберат монасите на двете лаври.

Около деветия час, когато игуменът на съседния манастир дошъл и всички се събрали, заповядали да отворят вратите на храма и да поставят тялото сред събора, та всички да го виждат и да предадат тялото на честно погребение с подобаващи песнопения. Но когато приближили тялото, не го намерили - останали били само дрехите и сандалите му. Всички се преизпълнили с ужас. После игумените на двете лаври казали на братята:
- Виждате ли, братя, какво могат да направят дълготърпеливото страдание, кротостта, незлобието и смирението. Ето, сега нашият брат не само с душа, но и с тяло си отиде от нас, бидейки невидимо пренесен в друго място от ангелски ръце, защото се оказахме недостойни да докосваме светото му тяло. И с тая чест той се сподоби от Господа заради дълготърпеливото си страдание, което понасяше с кротост и незлобие, със смирено сърце. Ние пък го смятахме за грешник и недостоен да живее на земята, а той се оказа свят и достоен за небесен живот с ангелите. Сега ние сме посрамени, а той се прослави, ние сега сме унижени, а той се венчава с Христа Господа. И така, нека се постараем да се научим на търпение и смирение, на кротост и незлобие, като имаме пред себе си примера на тоя дълготърпелив страдалец.
 

Когато игумените на двете лаври произнасяли тия думи, всички монаси горко плакали, а после постановили ежегодно да почитат паметта на светия и преподобен страдалец Дула - за полза на душите си и за слава на нашия Христос Бог, прославян с Отца и Светия Дух сега и всякога и во веки веков. Амин.

Всички жития за месец Юни »

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ