В дните на благоверния и свят княз Владимир Господ благоволил да яви на Църквата Си светилник и на монашестващите - наставник - вечнопаметния мъж, преподобния и богоносен наш отец Антоний.

Преподобният Антоний се родил в град Любеч. Проникнат от страх Божий от юношеска възраст, той желаел да се облече в монашески образ. Когато човеколюбивият Бог вложил в сърцето му намерение да отиде в Гръцката страна и там да се постриже в монашество, Антоний веднага го привел в изпълнение, като пътешествал по примера на Господа, странствал и трудил се заради нашето спасение. Като достигнал Цариград, преподобният се отправил за Атонската Света Гора. Като обхождал манастирите, той се удивлявал на живота на светите отци, които, бидейки в плът, се възвисявали над човешката природа, подражавайки в подвизи на безплътните ангели. Любовта към Христа се разгоряла в сърцето му още по-силно. Пожелал да се уподоби по живот на споменатите отци, той отишъл в една от обителите на Атон и умолявал игумена да го постриже в ангелския образ. Като прозрял в бъдещия подвижнически живот на преподобния, игуменът не отхвърлил молбата му и го постригал, наставяйки го в заветите на съвършеното монашество. Новопостриганият монах във всичко благоугаждал на Бога, подвизавайки се в пътя на добродетелта. Но преподобният особено преуспявал в покорството и послушанието, така че всички се радвали, като гледали неговия живот. Преподобният Антоний преживял на Света Гора, в мястото на своето пострижение, не малко време, като бил наставник към спасението за мнозина и сам достигнал до висока степен на съвършенство, когато игуменът получил от Бога внушение да го отпусне в руската земя. Като го повикал при себе си, игуменът казал:

- Антоний, върни се в руската земя, нека и живеещите там чрез теб да преуспяват и да се утвърждват в християнската вяра. И нека благословението на Света Гора да бъде с теб.

Той приел това благословение като излязло от Божии уста и се отправил към руската земя. Като дошъл в град Киев, размислял къде да се посели и тръгнал да обхожда манастирите, които започнали да се създават от гръцки монаси, пристигнали с митрополит Михаил за покръстването на Русия. Впрочем тези обители нямали чина и устава на съвършеното общежитие. По Божий промисъл нито една от тях не била угодна на преподобния Антоний, за да остане. Затова той започнал да ходи по околностите на Киев, по гори и планини, и така достигнал до Берестово. Като намерил пещера, изкопана някога от варягите, преподобният се помолил и се поселил в нея, водейки живот в голямо въздържание.

След преставянето на благоверния княз Владимир, властта завзел безбожният и окаян Светополк, който седнал на великокняжеския престол в Киев. Като желаел да унищожи от лицето на земята братята си, той убил Борис и Глеб, приели по такъв начин мъченическа смърт. Като видял такова кръвопролитие, преподобният Антоний отново се оттеглил на Света Гора.

Но ето, че благоверният княз Ярослав, като победил Светополк, се възцарил в Киев. Ярослав обичал Берестово с неговата църква на името на светите апостоли. При нея бил презвитер, мъж благочестив, на име Иларион, голям постник и вещ в Божественото Писание. След много години Ярослав, който обичал да се огражда с духовници, по Божия воля и съгласие на събраните от него епископи, избрал Иларион за митрополит, а и той бил поставен в Киевския храм “Света София”. Митрополит Иларион се оттеглял за определено време от Берестово на Днепър, на хълм, покрит от вековна гора, където сега се намират далечните или Теодосиевите пещери на манастира. Там Иларион си изкопал пещера, около два сажена, където се молил тайно на Бога, като пеел псалми и правел поклони.

А преподобният Антоний по това време се намирал на Света Гора, в манастира на своето пострижение, и отново имало откровение от Бога към игумена:

- Изпрати - казал Господ - Антоний отново в руската земя, защото той Ми е нужен там.

Игуменът, като повикал преподобния, му открил:

- Антоний, по Божия воля иди отново в руската земя и нека благословението на Света Гора да бъде с теб!

Заедно с това игуменът предсказал на преподобния, че в руската земя той ще стане отец на много монаси. Като благословил Антоний, игуменът го пуснал с напътствието:

- Върви с мир!

С това благословение преподобният отново дошъл в Киев. Като се изкачил на хълма, където Иларион изкопал споменатата неголяма пещера, преподобният обикнал това място. Като се помолил на Бога със сълзи, той казал:

- Господи! Да бъде на това място благословението на Светата Атонска гора и молитвата на моя отец, който ме пострига. Утвърди, Боже, моето заселване тук.

След това той избрал пещера за място на своето пребиваване. И живеел тук в непрестанна молитва, като вкусвал сух хляб и удовлетворявал жаждата с умерено количество вода, и то през ден, а понякога през два. А понякога не вкусвал нищо цяла седмица, като пребивавал ден и нощ в молитвено бдение и усърдно се трудел да издълбае голяма пещера.

Като узнали за заселването на преподобния в пещерата, някои христолюбци дошли при него, донасяйки потребното за поддържането на тялото и изпросвайки си благословение. Появили се и такива пришълци, които проявили желание да живеят с преподобния. В това число бил и блаженият Никон.

По това време при преподобния дошъл и преподобни Теодосий, още двадесетгодишен юноша: преподобният Антоний наредил на блажения Никон - иерей и опитен монах, да постриже Теодосий.

След изминаването на много години, когато се преставил благоверният княз Ярослав, властта взел големият му син Изяслав, който седнал на великокняжеския престол в Киев. А преподобният Антоний Печерски в това време вече се прославил из цялата руска земя заради добродетелния си живот, тъй както в древност в Египет се прославил Антоний Велики. Узнал за подвижническия живот на преподобни Антоний, христолюбивият княз Изяслав дошъл при него с дружината си, просейки молитви и благословение. И още повече порасла известността на преподобния, почитан от всички. При него започнали да се стичат христолюбци, желаещи пострижение, които той приемал и постригвал.

Сред тях били блаженият Варлаам, син на знатния Киевски болярин Иоан, и Ефрем, княжески евнух. Според тяхното желание преподобни Антоний наредил на блажения Никон да постриже и двамата, което донесло на преподобния и братята много неприятности. Разгневеният болярин Иоан дошъл в пещерата с множество слуги и прогонил богоизбраното стадо на преподобния Антоний, извлякъл от пещерата сина си, блажения Варлаам, и като заменил монашеските му одежди с болярски, го отвел насила вкъщи. Но и сам великият княз Изяслав, като разбрал за пострижението на болярския син и на своя любим евнух, също силно се разгневил на братството, събрано от преподобния в името Христово. Той заповядал да хванат блажения Никон, който постригал монасите, изпитвайки към него особено неразположение. Заповядал му да убеди Варлаам и Ефрем да се върнат в света, като го заплашвал със заточение, заедно с наставника му Антоний и всички, които се намирали в пещерата. А самата пещера князът възнамерявал да разкопае.

Големият гняв на княза, възбуден от козните на дявола, принудил преподобни Антоний с останалите братя да се оттегли от пещерата на друго място. Но княгинята, като разбрала за това, усърдно умолявала княза да не прогонва с гнева си Божиите раби от своите владения, за да не навлече същия Божий гняв, който постигнал, заради изгонване на монаси, нейното отечество - земята на ляхите. (Княгинята, дъщеря на полския княз Болеслав Храбри, била родом от Полша; тя напомняла на княза следния случай от живота на своя баща: заради пострижението на преподобни Моисей Угрин Болеслав прогонил монаси от Полша и Господ се разгневил от постъпката на краля, който умрял скоропостижно, а при повдигналата се след това междуособица били убити много епископи и боляри.) Като се вслушал с усилие в молбите на княгинята, князът накрая се вразумил и се уплашил от Бога; той изпратил на стареца молба да се върнат на изоставеното място. След три дни търсене едва намерили преподобния Антоний и го склонили да се върне.

Така преподобният отново се върнал в пещерата си. Той непрестанно молил Бога да му даде сили мъжествено да понася напастите, причинявани от враговете, ненавистниците на доброто и да не предава на зверовете душите на изповядващите Го, да не забравя никога Своите бедни. Господ чул молитвата на преподобния: не само разпръснатите овци се върнали с мир при своя пастир, но в пещерата дошли и много други, молейки да ги избави от пътя, водещ към погибел, и да ги обърне към спасителния път. Преподобният приемал с любов всички: след наставление как трябва да се следва Христос, той поръчвал на блажения Никон да постригва желаещите. Около преподобния се събрало братство от дванайсет човека. С общи усилия била прокопана голяма пещера, а в нея били устроени църква и килии, които съществуват и досега.

Веднъж преподобният казал на братята:

- Бог ви събра, братя, а аз ви постригах по благословението на Света Гора, където и сам аз съм постриган от неин игумен. Да пребъде върху вас преди всичко благословението на Бога и на Пресвета Богородица, а също и благословението на Света Гора.

След това преподобният отец съобщил на братята:

- Ще ви поставя игумен, а аз искам да живея сам, както привикнах към това в предишните години.

Поставил им за игумен блажения Варлаам, а сам той, избягвайки метежа и мълвата, отначало се затворил в килия, в пещерата, а после се преселил на друг хълм, където започнал да копае нова пещера, която се намира под сегашния голям Печерски манастир.

Блаженият игумен Варлаам и братята, като приели благословението на преподобния, останали да живеят в първата пещера. А когато броят на братята се увеличил толкова, че пещерата не можела да събере всички по време на общата молитва, те намислили да построят малък храм отвън. Игуменът и братята дошли при преподобния Антоний в новата му пещера и му казали:

- Отче! Братята се увеличават и ние вече не можем да се събираме по време на общата молитва в пещерата: с волята Господня и на Пресвета Богородица, а също по светите ти молитви, благослови да построим малка църква извън пещерата.

Преподобният дал благословение, а те започнали строежа на малък храм над пещерата в името на Успението на Пресвета Богородица.

След завършването на малката църква, княз Изяслав, в светото кръщение Димитрий, построил каменен храм в чест на великомъченик Димитър. При храма устроил манастир. За игумен поставил блажения Варлаам - игумена на братята, живеещи в пещерата: като се надявал на богатството, той искал да издигне своя манастир над печерския. Но макар и да има много манастири, издигнати с богатството на царе и боляри, те не могат да се сравнят с тези, които се издигат с молитвите на светиите, със сълзи, с пост и бдение. Така и преподобният Антоний нямал злато, но със своите сълзи издигнал обител, несравнима с другите. Впрочем блаженият Варлаам бил взет в манастира на свети великомъченик Димитър още когато Печерският манастир едва се устроявал. След напускането на игумена и след общо съвещание, братята, които били в пещерата, решили да отидат при преподобния Антоний.

- Отче - казали му монасите, - постави ни игумен.

- А вие кого искате? - попитал преподобният.

- Когото иска Бог, Пресвета Богородица и ти, честни отче, - отговорили дошлите.

- Този от вас - решил преподобният, - който се отличава с послушание, кротост и смирение, нека ви бъде игумен.

Тогава братята започнали да го молят да благослови за игуменство преподобния Теодосий като изкусен във всички добри дела. И преподобният Антоний го благословил за игуменство. А братята се поклонили на преподобния, радвайки се, че получили такъв наставник.

Като станал игумен, преподобни Теодосий с още по-голямо усърдие започнал да се грижи за обителта, като присъединявал към тези грижи усилен пост, сълзи и молитви. Голяма помощ му оказвали молитвите и благословението на неговия наставник, безмълвстващ в уединение. И Господ започнал да умножава монасите, така че скоро под водителството на преподобни Теодосий се събрали до сто човека. Той, като видял такова увеличаване на братството, решил, след като се посъветвал с тях, да построи манастир. И отново всички отишли при преподобни Антоний и му казали:

- Отче! Братството все повече се увеличава, искаме да построим манастир.

Преподобният Антоний много се зарадвал.

- Благословен Бог - възкликнал той - за всичко! Нека молитвите на Пресвета Богородица и на светогорските отци да бъдат с вас и да ви помагат.

След това той изпратил един от братята да каже на княз Изяслав:

- Христолюбиви княже! Бог умножава братята, а мястото, където сме се поселили, е тясно: молим те, благоволи да ни дадеш хълма, който е над пещерата.

Като чул това, княз Изяслав много се зарадвал. Той изпратил свой болярин, за да даде на монасите във владение хълма над пещерата. Преподобният Теодосий и братята положили на него основите на голяма дървена църква и като я построили, я украсили с икони. Те построили също и килии, а самият манастир оградили със стълбове и се преселили тук от пещерата. Оттогава манастирът, издигнат със светогорско благословение, започнал да се именува Печерски, тъй като монасите преди живеели в пещера.

След това игуменът Теодосий решил да укрепи своя манастир и с мислена ограда, тоест с устав, устройващ живота на монасите: започнал да търси подходящ манастирски устав. И в този случай му помогнали молитвата и благословението на отец Антоний: по неговото благословение и молитва Господ устроил така, че в това време се намерил един честен монах от Студийския манастир, на име Михал, пристигнал от Гърция с митрополит Георги. У него бил уставът на Студийската обител. Като го преписал, преподобният решил да го въведе в своята обител, наредил целият “ред църковен” - как да се извършва богослужебното пеене и четене, и поклоните след тях; как да се стои в църква и да се прекарва времето на трапезата; какво да се яде и в какви дни. От Печерския манастир възприели Студийския устав и всички останали манастири. Така Печерската обител получила първенство и чест пред останалите руски манастири.

По време на игуменството на преподобния Теодосий, управляващ чрез новия устав и с помощта на молитвите и благословението на преподобния отец Атоний живота на Печерската обител по пътя на добродетелта, дошъл, бидейки седемнадесетгодишен, и преподобният отец Нестор, написал житията на преподобния Теодосий и други. Отец Теодосий, приемащ с любов идващите, с радост приел и него, по съвета и благословението на стареца Антоний. Като се допитал защо обителта се нарича Печерска, Нестор накратко, за полза на вярващите, съобщил в летописа си за подвизите на основателя на манастира, преподобни Антоний.

Но да кажем нещо и за чудесата, макар и не всички, а също и за честната кончина на свети Антоний, като взимаме сведения от блажения eпископ Симон и близкия до него печерски монах Поликарп и засега оставим свидетелствата на летописеца.

Преподобният наш отец Антоний, уединил се в другата пещера, като виждал умножаването и благочинието на избраното стадо, въздал благодарение на Бога и сам той преуспявал в добродетелите. Затова и Господ го прославил - името на преподобния просияло в руската земя с различни чудеса и особено с дара на изцеление и пророчество.

Дара на чудотворни изцеления преподобни Антоний проявявал по следния начин. Старецът сам служил на болните и ги лекувал с молитвата си, но като прикривал със смирение излекуването по неговата молитва, той с благословение давал на болните вместо лекарство зеленината, с която се хранел. Като я вкусвали, болните ставали здрави, от каквато и болест да страдали. Впоследствие блаженият Агапит станал подражател на преподобния, лекувайки болестите по същия начин.

А за дара му на прозорливост, освен другите примери, свидетелстват и следните.

Трима князе от Ярославския род - Изяслав, княз Киевски, Светослав Черниговски и Всеволод Переяславски, тръгвайки на война с половците, дошли при преподобни Антоний, просейки благословение. А той, провиждайки Божия гняв, който щял да ги постигне, им казал:

- За вашите грехове ще бъдете победени от варварите и обърнати в бягство, при това много от воините ви ще потънат в река, други ще бъдат пленени, а останалите ще паднат от меч.

Което и станало след битката при река Алта, когато князете избягали, едва запазили живота си: Изяслав и Всеволод в Киев, а Светослав в Чернигов. Половците се разпръснали по югоизточните покрайнини на руската земя, като пленявали и погубвали жителите.

Заедно с това пророчество за князете, преподобният предсказал на Шимон, сина на варяжкия княз Африкан, че по благодатта Божия, в споменатата битка не само ще избегне смъртта, заобиколен от убити, но след много години пръв ще бъде положен в каменната печерска църква, за която преподобният предвъзвестил, че ще се устрои по чудесен начин. Сам Шимон, връщайки се от битката, разказал на преподобни Антоний:

- Аз лежах ранен сред убитите и ето, някаква божествена сила ме изтръгна и излекува раните ми. Всички мои близки и воини открих невредими. А подобие на църквата, която ще се създаде и която ще бъде мястото на моето упокоение, видях на два пъти във въздуха: веднъж при река Алта, когато се намирах сред убитите, и преди това, край морето, когато бягах в руската земя при княз Ярослав от чичо ми Якуна, който ме прогони от варяжкото княжество.

След това Шимон наистина потвърдил думите си за явеното му Божие благоволение за построяване на църквата, предсказана от преподобни Антоний. Шимон му предал пояс и златен венец с тези думи:

- Това снех от иконата “Разпятие на Христа Спасителя”, когато си тръгвах от моето отечество. Ти предсказа, че ще бъда погребан тук. И към мен бе глас Божий, повеляващ с този пояс да бъдат измерени основите на църквата, където ще бъда положен и чието подобие ми бе показано във въздуха. Венецът пък трябва, по същата Божия повеля, да бъде поставен над жертвеника.

Така явно се разкрило, че предсказанието на преподобния Антоний напълно се съгласувало с Божията воля. Впоследствие това потвърдила и самата действителност: след много години Шимон бил първият, положен в богоиздигнатата каменна печерска църква.

А сега, връщайки се към летописеца, ще кажем за следната немалка беда, понесена от преподобния. Князът на тъмнината - дяволът, не понасяйки светлината на добрите дела, отново се опитал чрез княз Изяслав да лиши престолния Киев от великия светилник, който сияел в тъмната пещера, с чудеса и добродетели.

След победата на половците по предсказанието на преподобния Антоний киевци принуждвали княз Изяслав отново да излезе срещу враговете, разпръснали се по руската земя. Князът не се съгласявал. Надигнал се бунт, по време на който от затвора бил освободен полоцкият княз Всеслав, намиращ се в плен в Киев. Разбунтувалите се хора обявили Всеслав за киевски княз, а Изяслав бил принуден да бяга в Полша. След седем месеца се върнал в Киев с Болеслав Храбри. Всеслав, излязъл с войска насреща им, избягал след това тайно в Полоцк. Тогава Изяслав влязъл в Киев. А преподобният Антоний в това време служил в пещерата на болния Исаакий затворник, когото дяволът прелъстил, явявайки се в образа на Иисуса Христа, и го оставил едва жив, като го въвлякъл в танц с бесовете. Това служение на преподобния било особено ненавистно за прелъстителя, който се боял да не би Исаакий скоро да оздравее душевно и телесно от сатанинското изкушение. Поради това дяволът всячески и подбуждал гняв у княз Изяслав, за да прогони преподобния от киевските предели. И за известно време постигнал това. Черниговският княз Светослав като узнал, че брат му Изяслав силно се гневи на преподобни Антоний, изпратил за светеца нощем и тайно го взел при себе си в Чернигов. На преподобния се харесало едно място близо до Чернигов в Болдинските планини: тук той си изкопал пещера и живял в нея. След време на това място възникнал манастир. Скоро княз Изяслав, като разгледал добре и безпристрастно нещата, се убедил в незлобието на светеца и познал коварството на изкусителя. Съжалявайки за случилото се, той изпратил в черниговските предели при преподобни Антоний, като го умолявал отново да се върне в киевската област при богоизбраното си стадо. Преподобният, кротък и смирен по сърце подвижник, се съгласил на молбите: върнал се при печерските братя, които се намирали в смут и изоставеност като овце без пастир. Бог не искал такъв светилник да постави начало на благочинен монашески живот в друг град, освен в богоспасяемия престолен Киев, откъдето чрез благоверния княз Владимир просияла светлината на православната вяра по цялата руска земя, оттам Господ благоволил да просияе и лъчът на съвършения подвижнически закон.

И след такива изкушения преподобният отец Антоний не изнемогнал, но изкачвайки се по стъпалата на все по-големи подвизи, се трудил в пещерата, докато не удържал пълна победа над немощната сила на дявола. Според евангелските думи той изгонвал рода на прелъстителя “с молитва и пост”, а също и с други трудолюбни подвизи: бдение, стоене и безчислени поклони при молитва. И до смъртта вече не напускал своята пещера, макар животът му в нея да бил непрестанна борба с князете на тъмнината на този век.

Отново поселил се в пещерата, преподобният пак започнал да проявява дара на чудотворство, и то в по-голяма степен. Той започнал с голямо усърдие да се грижи за каменната печерска църква, за чието създаване сам предсказал. Той се съветвал с преподобния игумен Теодосий, като в същото време се молел с усърдие на най-висшия Строител да благослови Той Сам с пречистите Си ръце и да спомага за съзиждането на дома на Своята Пречиста Майка, нашата Владичица Богородица, защото, “Ако Господ не съзида къщата, напразно ще се трудят строителите”. Когато преподобният се подвизавал в такава молитва, станало дивно чудо: без да напуска Печерския манастир, както някога преславният чудотворец светителят Николай от Мир, той, заедно с единонравния си другар преподобни Теодосий, се явил в Константинопол, като се оказал пред небесната Царица, пресвета Богородица. Получил от Нея злато, той го дал на майстори зидари, за да отидат, по волята на небесната Царица, в руската земя за построяване на печерската църква.

Строителите дошли от Гърция и съобщили за това чудо. А преподобният наш отец Антоний извършил още дивни чудеса, присъщи на древните пророци Гедеон и Илия.

Когато строителите започнали да питат преподобния за мястото, на което иска да въздигнат храма, заповядан от Пресвета Богородица, преподобният отец се молил три дни, та Господ, троичен по Лица, Сам да укаже чрез знак от небето мястото, достойно за жилище на небесната Царица. Когато се събрали да избират, по Божие внушение, пристигнал княз Светослав и подарил принадлежащото му под църквата поле, граничещо с пещерата. Но не само това. Сам Царят на Славата, Господ Иисус Христос, се явил на преподобния Антоний, когато той стоял на молитва през първата нощ.

- Антоний! - казал Господ. - Ти намери благодат пред Мене.

Чул това, преподобният Антоний измолил от Господа през тази нощ навсякъде да има роса, а на мястото за църква - суша. На следната нощ той измолил от Господа суша, а на мястото, угодно Му за храм, роса. На третия ден преподобният отец благословил указаното място и заповядал да го размерят със златния пояс, взет от иконата на Спасителя и получен от Шимон - трийсет пояса в дължина и двайсет в ширина, както било заповядано на Шимон свише. След това преподобният свалил с молитвата си огън, който унищожил младата гора на това място, а после било заобиколено с ров. Тук била построена чудотворната печерска църква, “на небето подобна” по израза на сказанието за нея.

Така преподобният отец Антоний с такива чудеса приготвил място за храм на своя манастир и благословил самото начало на построяването му. После той започнал да приготвя самия себе си за заминаване във вечната неръкотворна Църква, в небесните обители. За тази Църква свети апостол Иоан пише в “Откровението”: “Храм пък не видях в него, понеже Господ Бог Вседържател и Агнецът са негов храм. Така предсказала и небесната Царица по време на явяването Си във Влахерна, откривайки на строителите на църквата:

- Антоний само ще ви благослови за работа, тъй като самият той ще отиде във вечния покой. На второто лято ще го последва и Теодосий.

Но за какво подготвяне към мирна кончина се нуждаел преподобният Антоний, който, водейки добродетелен живот в пещерата, можел да каже с апостола: “Всеки ден умирам”, който наистина прилагал към себе си всеки ден думите на пророка: “Бързах и не се бавих да спазвам Твоите заповеди”. Преподобният бил готов в душата си (за прехода във вечния живот) и се тревожел от мисли не за себе си, но за богоизбраното си стадо как да не го остави в смущение. Така над него се изпълнило апостолското слово: “Обладават ме и двете: желая да се освободя и да бъда с Христа, защото това е много по-добро; но да оставам в плътта е потребно за вас”.

Но като виждал, че вече е настъпило времето на неговото заминаване и отделяне от тялото, преподобният утешавал чедата си с обещанието, че и след заминаването си той няма да остави святото място, на което се подвизавал, но грижейки се за обителта, винаги ще я посещава и наглежда, ще помага на живеещите в нея и на идващите с вяра в нея. Но особено скъпо, превъзхождащо всяко наследство, е следното милостно обещание на преподобния за мястото на своите подвизи: той обещал да се застъпва с молитвите си, та както сам той се разделя с тялото си с покаяние и увереност в помилване, така и останалите, които пребивават тук и имат любов към него - също да се удостоят да си отидат в покаяние и да бъдат помилвани.

След своето отиване във втората пещера преподобният преживял в нея около петнадесет години. В нея той завършил своя временен живот, сменяйки го с вечен в десетия ден на месец юли, в 6581 година от сътворението на света, в 1073 от Рождество Христово, а от своето рождение в деветдесетата година при царуването на Светослав Ярославович и в дните на гръцкия цар Роман-Диоген. Честните мощи на преподобния още тогава били положени в пещерата, където починал, под големия манастир. Както по времето на своя живот преподобният отец се отдалечевал от човешките очи, тайно молейки се в уединение, така и за своите мощи той измолил същия дар - да бъдат отдалечени от хорските погледи: подобавало на руския законодател да се удостои с еднаква участ с израилския. Израилтяните не могли да гледат лицето на Моисей поради излизащото от него голямо сияние от момента, когато им донесъл закона от планината Синай. Така не могли да видят и преподобния Антоний, живял в пещерата в светлината на добрите дела, след като донесъл на руската земя законът на планината Атон. Тялото на израилския законодател Моисей било скрито за гледане, и тялото на преподобния Антоний Бог, дивен в Своите светии, и досега чудотворно забранява да виждаме: мнозина, дръзнали да разкопаят мястото, където са положени честните останки на преподобния, били наказани с обгаряне от огън - те изпитвали силни болки от изгарянията, докато не се разкаели за своята дързост. Но макар мощите на преподобния и да са скрити от нашите погледи, като помощ те винаги са с нас и са близо до всички, които усърдно призовават Божия угодник: те непрестанно вършат чудеса, като помагат на всички, които с вяра се притичат към честния гроб на преподобния.

Както светлина, сияеща в мрака на тъмен гроб, те с особена сила прогонват бесовската тъма от хората. Тази тъма не може да обхване светлината, но обикновено изчезва от блясъка ѝ. Мощите на нашия преподобен отец Антоний избавят и от различни недъзи, нападащи не само тялото, но и душата. Това напълно постигнал свети Иоан Многострадални: след тригодишна борба с нечисти страсти, причинили му много мъки с разпалването на плътска похот, той дошъл при гроба на преподобния Антоний и тук прекарвал в молитва ден и нощ. И ето, че чул гласа на преподобния:

- Иоане! Иоане! Необходимо ти е да се затвориш в пещерата, та с Божия помощ да се прекрати битката, побеждавана чрез уединение и мълчание.

Иоан така и направил. И чрез Божията благодат, по молитвите на нашия преподобен отец Антоний, бил спасен: нечистите телесни страсти, макар и да се надигали срещу него с нечистите духове почти тридесет години, както виждаме от житието му, не удържали победа над него.

Преподобният Антоний не оставил, както обещал, и своето свято място. След смъртта си, така както и докато бил жив, той се явил заедно с преподобния Теодосий в Константинопол и се уговорил с гръцки иконописци за изографисването на честните икони за печерската църква. При това той им дал достатъчно злато, както и по-рано на храмостроителите. Преподобният изпратил иконописците в Киев в Печерския манастир при блажения Никон, който тогава бил игумен. Това съобщава сказанието за украсяването на печерската църква.

Истинен бил преподобният отец и с милостивото си обещание след своята смърт да помага на обичащите го в това, те да завършват своя живот, проведен на неговото свято място, в покаяние и да се удостоят с помилване от Господа. Тези думи на обещанието му чудотворно се сбъднали с блажения Еразъм, печерски монах. Като оплаквал пилеенето на злато, похарчено от него за украсата на печерската църква, той паднал в ужасна немощ. Седем дена лежал безчувствено и вече, както се виждало, се приближил към смъртта, но не можел да умре, тъй като Господ не искал той да умре на това свято място без покаяние. И ето, на осмия ден му се явил преподобният Антоний с преподобния Теодосий и казал:

- Ние се молихме на Бога за теб и Той ти дари време за покаяние.

Еразъм веднага оздравял, принесъл покаяние за греховете си и помилван от Бога, починал на третия ден. Той се удостоил, както съобщава житието му, с причисляване към лика на светиите.

Но да прославим щедрия Човеколюбец за даруването на този голям чудотворец и първоначалник на монашестващите в руската земя. Не е възможно да се опишат всичките му дела, особено извършените до смъртта, тъй като той провеждал живот в тайна, в безмълвието на пещерното уединение. Но това е достъпно за Самия Сърцеведец, знаещ скритото и тайното. Той Сам е написал пространно житие на нашия преподобен отец Антоний в книгите на вечния живот. А ние, събрали само някои сведения за него, трябва усърдно да молим този чудотворен първоначалник да станем участници в милостивото му обещание и да се удостоим, по неговото застъпничество, да завършим живота си в покаяние и помилване от Бога; да видим нашите имена написани в книгата на вечния живот заедно с името на преподобния Антоний, като имена на чеда и отец, по благодатта и човеколюбието на Върховния Началник на нашето спасение Господ Иисус Христос, на Когото с безначалния Отец и Единосъщен Дух подобава чест, слава, хвала и царство сега и винаги и във вечните векове. Амин.

 

 

Излязъл от мирския метеж, си отхвърлил света, евангелски си последвал Христа и живял равноангелно, си достигнал до тихото пристанище на светата Атонска гора; дошъл оттам с благословение в Киев и живял в трудове, си просветил отечеството си, на множество монаси си показал стълбата водеща към Небесното Царство и си ги привел към Христа: Него моли, преподобни Антоние, да спаси душите ни.

 

 

Предал себе си на Бога, Когото си възлюбил повече от всичко, още от младостта си, преподобни, от цялата си душа с любов си Го последвал; тленния свят си счел за нищо, издълбал си пещера в земята и в нея добре подвизавал се срещу дяволските козни, си просиял като светозарно слънце до краищата на вселената; оттам, радвайки се, си преминал в небесните чертози; и днес, предстоящ с ангелите пред Владичния престол, помени нас, почитащите твоята памет, за да ти зовем: радвай се, отче наш, Антоние.