С името “Ветха Лавра” се наричала обителта на преподобния Харитон, която се намирала в палестинската пустиня близо до Иерусалим. Тя се наричала така, защото била създадена от преподобния преди другите лаври, както това подробно е описано в житието му. В тази Харитонова лавра се подвизавал в постничество преподобният Иоан. От ранни години пламнал от любов към Господа, свети Иоан се прилепил към Бога с цялата си душа, съгласно с написаното в Свещеното Писание: “А мене е добре да се приближавам към Бога!” Като презрял суетния светски живот, Иоан се отделил от отечеството си и като приел кръста на монашеското житие, странствал по разни места в името на Господа, Който от деня на Своето рождение и до самата смърт, нямал “де глава да подслони”. Като пристигнал в светите Иерусалимски места, Иоан се по-клонил на живоносния Господен гроб, после пристигнал в споменатата лавра на блажения Харитон, където заради добродетелния си живот бил удостоен със свещения сан иерей. Като обуздавал плътските страсти с велико въздържание, Иоан и тук станал подражател на великите древни постници: с всенощни бдения и непрестанно помнене на смъртта светият достигнал пълно умъртвяване на плътта си и бил сякаш ангел в плът.

Като преживял достатъчно години и през цялото време благоугаждал на Бога, той се преставил пред Господа. Неговата душа била отнесена от светите безплътни ангели във вечните небесни обители.

Свети Иоан се нарича “ветхопещерник”, вместо “ветхолаврит” поради това, че Ветхата Лавра на преподобни Харитон първоначално се намирала в една разбойническа пещера. В тази пещера бил затворен от разбойници преподобният Харитон. Но след като разбойниците изпили виното, отровено от змия, умрели, и Харитон се освободил от тях. Като намерил в пещерата много злато, заграбено от разбойниците, преподобният съградил край пещерата църква; А когато при него се събрали братя, изградил над пещерата и обител. Тъй като преподобният Иоан живял в тази древна пещера и извършвал богослужението в пещерната църква, той бил наречен “ветхопещерник”.