Преподобният наш отец Иоан оставил света и се посветил на монашеския живот, и желаейки да пребивава в отшелничество в пустинята, се поселил в Палестина, недалеч от Иерусалим; тук той прекарвал всички дни от живота си богоугодно, в пост и молитва.
За неговия свят живот в книгата, наречена “Лимонар”, която, както е известно, е съставена от преподобните наши отци Иоан и Софроний (по-късно патриарх Иерусалимски), се разказва следното:
- На нас, Иоан и Софроний, авва Дионисий - презвитер и пазител на свещените съсъди в светата църква, намираща се в Аскалон, ни разказа за авва Иоан Отшелник, че този мъж бил велик по своя живот и богоугоден във всичко. Той живеел в село Сехуста, отдалечено на двадесет поприща от Иерусалим; в своята пещера старецът имал икона на Пречистата наша Владичица Богородица и Приснодева Мария; Тя била изобразена държаща на ръцете Си предвечния Младенец, Христа, нашия Бог. И трябва да кажем, че когато старецът се готвел да отиде някъде: във вътрешността на своята пустиня, или в Иерусалим, за да се поклони на честния Кръст и Христовия гроб, и изобщо, когато искал да посети едни или други свети иерусалимски места; или когато искал да се помоли на Синайската планина, или на тези свети мъченици, чиито мощи се намирали далече от Иерусалим, защото този старец обичал да отдава чест на светиите, така че понякога отивал даже и в Ефес - на гроба на свети Иоан Богослов, а понякога и при преподобни Теодор в Евхаита, и даже при света Текла в Селевкия Исаврийска - с една дума, където и да отивал на поклонение, той винаги поставял кандило пред тази икона на Пречистата Богородица, и запалвайки го и заставайки на молитва по обичая си, молел Бога да благослови пътя му. И гледайки към иконата на Пресветата Божия Майка, той винаги Я умолявал така:
- Пречиста Владичице Богородице, тъй като тръгвам на далечен път, то Сама наглеждай Своето кандило и заради моите молитви към Тебе го запази неугасимо, докато се върна; имайки Твоята помощ, която ме съпътства, аз тръгвам по набелязания път.
И след това той тръгвал, пътешествайки месец или два, а понякога даже шест; и като се връщал, винаги намирал кандилото пълно и горящо, каквото го бил оставил, тръгвайки на път.
За този преподобен отец Иоан в книгата “Лимонар” се разказва още, че вървейки из околностите на селото, където се намирала неговата пещера, веднъж срещнал един голям лъв. На това място пътят бил много тесен: той минавал между две трънени огради, с които земеделците обикновено заграждали нивите си. Пътят бил толкова тесен, че едва можел да мине един човек пеша, и то без всякакъв товар. И когато Иоан и лъвът започнали да се приближават един към друг, старецът решил да не отстъпва пътя на лъва, а и лъвът поради теснотата на мястото не можел да се отмести от пътя, така че не било възможно да се разминат. Тогава лъвът, виждайки, че Божият угодник не желае да се върне назад и има намерение да върви по пътя, застанал на задните си лапи от лявата страна на стареца и като разширил по този начин оградата с тежестта на тялото си, освободил пътя на праведния мъж, и така старецът преминал край лъва, докосвайки се до гърба му; след това и старецът, и лъвът продължили по пътя си.
Веднъж при авва Иоан дошъл един брат; като не видял нищо в пещерата, той му казал:
- Как живееш тук, авва, като нямаш нищо, което ти е необходимо?
На това старецът отговорил:
- Чедо, тази пещера е духовна покупка - тя и дава, и взима: дава ръкоделие, а взима всичко потребно.
Този богоугоден отец, като прекарал много време в постнически подвизи и трудове, отишъл при Господа и бил причислен към лика на светиите, предстоящи пред Отца и Сина, и Светия Дух, Единия в Троица наш Бог, на Когото слава во веки. Амин.

На този ден се чества преставянето на преподобни Варлаам Шенкурски, в 1462 г.