В памет на преподобния наш отец Трифон, патриарх Константинополски

В памет на преподобния наш отец Трифон, патриарх Константинополски

Византийският император Роман, тъст на император Константин Багренородни, имал по-мълък син на име Теофилакт, когото той обещал още от раждането да посвети в духовен сан, и поискал да го направи Константинополски патриарх след смъртта на тогавашния на патриарх Стефан. Но тъй като Теофилакт бил още малолетен, само на шестнадесет години, испоред църковните правила не можел да приеме такъв сан, временно бил избран за наместник и управител на патриаршеския престол монахът Трифон, който се задължил да управлява патриаршеския престол само докато синът на царя, Теофилакт, достигне възрастта, която му дава право да заеме светителския престол.
Възведен бързо по иерархическите степени, монахът Трифон бил посветен за епископ и приел патриаршеското управление, като бил напълно достоен за този сан, понеже водел непорочен живот. Като патриаршествал малко повече от три години, той бил свален от това управление при следните обстоятелства.
Още щом Теофилакт навършил двадесет години, император Роман започнал да настоява Трифон да отстъпи престола на неговия син. Но блаженият Трифон не смятал, че е възможно да отстъпи на младия и неопитен юноша този висок сан, с който можел да бъде удостоен само мъж съвършен и по години, и по разум, който добре познава Божественото Писание и въобще е способен да управлява както трябва Църквата.
Тогава император Роман твърде се огорчил, като не знаел как да постъпи, тъй като нямал нито едно обвинение срещу Трифон, заради което да може да го отстрани от патриаршеския престол, още повече, че преподобни Трифон бил човек свят, с безукорен живот. При тези обстоятелства приятелят на императора, кесарийският епископ Теофан, човек коварен, казал на императора:
- Царю, повери на мене тази работа и аз ще я уредя отлично, според твоето царско желание.
Царят много се зарадвал от предложението на Теофан и започнал да го моли по-скоро да свърши работата, за която се е захванал.
Като се отправил към патриарх Трифон, започнал разговор с него, като лицемерно се правел на предан нему човек. Той започнал да му говори така:
- Владико, императорът замисля срещу тебе страшно коварство: той и съмишлениците му търсят повод и предлог да те свалят от патриаршеския престол. Но въпреки всичкото си старание, едва ли ще постигнат нещо, тъй като излагат срещу теб обвинение, по което си невинен. Те казват, че си неграмотен, и затова смятат, че си недостоен за патриаршеството. Предвид на това погрижи се преждевремнно да ги засрамиш и да им затвориш устата, за да млъкнат. Ако искаш да ме послушаш, постъпи така: в присъствието на целия събор напиши на чист лист хартия твоето име и патриаршеската титла и изпрати написаното на императора, за да бъдат посрамени твоите клеветници, които говорят, че не умееш да пишеш.
Блаженият Трифон, понеже бил незлобив, не разбрал коварството на Теофан и предположил, че съветът му е добър, и затова го изпълнил. Когато започнали заседанията на събора, патриархът се обърнал към всички със следната реч:
- Служители на Божия олтар! Напразно издирват обвинения срещу мене тези, които искат да ме свалят от престола. Аз се уповавам на моя Бог, че те няма да намерят против мен нищо такова, заради което да могат да ме лишат от поверения ми от Бога престол, колкото и усилено да се домогват до това. Между другото, те са изложили против мен лъжливото обвинение, че съм неграмотен и че съвсем не мога да пиша. И ето, аз в присъствието на всички ви пиша тези редове, та моите клеветници да се засрамят и да престанат да лъжат срещу мене.
Като казал това, блаженият Трифон взел чиста хартия и пред очите на всички написал на нея следното:
- Трифон, по Божия милост архиепископ на Константинопол, Новия Рим, вселенски патриарх.
След това получената хартия била предадена на императора. Императорът, според съвета на споменатия по-горе Теофан, кесарийския епископ, заповядал върху нея с друга ръка да се допишат следните думи:
- Аз отстъпвам патриаршеското място не по друга причина, а само затова, че смятам себе си недостоен за този сан.
Като дописал тези думи, императорът заповядал да прочетат този лист в присъствието на князете, болярите и всички длъжностни лица. После с помощта на своите съмишленици той насилствено извел светейшия патриарх Трифон от патриаршеския дворец и заповядал да назначат на патриаршеския престол неговия син Теофилакт. Вследствие на това в Църквата започнали големи смутове и неуредици, понеже мнозина от служителите на Църквата продължавали да почитат за патриарх Трифон, а не Теофилакт.
А блаженият патриарх Трифон търпеливо понесъл това поругание над него, отишъл в манастира, в който пребивавал до назначаването му на патриаршеския престол, и като преживял тук две години и пет месеца, се преставил при Господа. Неговото честно тяло било пренесено във Великата престолна църква, където и било положено в гробницата на патриарсите.
След смъртта му църковните смутове и неуредици престанали, защото, след като свети Трифон се преставил, всички се съгласили с избирането на Теофилакт за патриарх и се присъединили в общение с него. А паметта на свети Трифон почитали, като славели и благодарели на Бога.

Всички жития за месец Април »

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ