Преподобният Пуплий се е подвизавал в Египет в монашески сан, по време на царуването на император Юлиан Отстъпник. Когато този нечестив император се приготвил да тръгне на война срещу персите, изпратил в посока на изток дявола, като шпионин, със заповед да разузнае пътя, по който трябвало да мине войската на Юлиан. Дяволът тръгнал на път и се озовал до това място, където се подвизавал преподобният Пуплий, но тук се спрял и останал десет дена, понеже не бил в състояние да се мръдне от мястото си; причината за това била, че преподобният Пуплий, като узнал духом, че в неговата страна е пристигнал дяволът, застанал на молитва, като се молел, вдигнал нагоре ръце, денем и нощем, без отдих, дотогава, докато дяволът не си тръгнал обратно от тази страна. По такъв начин дяволът, без да разбере нищо, се върнал при Юлиан. Юлиан го запитал:

- Ти защо пътува толкова дълго?

Дяволът му отвърнал:

- Макар че толкова дълго бях на път, връщам се при тебе, без да съм разузнал и без да съм научил нищо; в продължение на десет дена чаках монаха Пуплий да свърши молитвата си, за да мога да премина мястото, в което пребивава този монах, но като не можах да дочакам, се върнах обратно.

Тогава нечестивият император Юлиан, като се разгневил, казал на дявола:

- Когато се върна от война, ще отмъстя на този монах.

Но Юлиан не успял да изпълни своя беззаконен замисъл, защото наскоро, след като казал тези думи, бил умъртвен от невидимата Божия сила.

След това един от военачалниците на Юлиан, като продал цялото си имущество и раздал получените пари на бедните, отишъл при преподобния Пуплий и като приел пострижение в монашество, започнал да се подвизава заедно с него. Този монах твърде преуспял в добродетелите, като водел строг, подвижнически живот.

А преподобният Пуплий се подвизавал още доста време след това и, накрая, като угодил на Бога със своя добродетелен живот, си отишъл от този живот във вечните небесни обители.