Преподобният Григорий бил игумен на манастира, който се наричал Фаран и се намирал между Синайската планина и Раита . По особен Божий промисъл той по чудесен начин бил посочен от Бога като човек, достоен за патриаршеския престол. За това се разказва в “Лимонария” на свети Софроний, Иерусалимския патриарх.

Авва Георгий Арменеца, ученик на авва Сергий, ни съобщава следното: “Тъй като авва Григорий, който беше игумен на лаврата Фаран, нееднократно ме молеше да го заведа при авва Сергий, аз се отправих с него при стареца, който по това време пребиваваше в пустинята край Мъртво море. Старецът, като го видял, го приветствал и го приел твърде любезно. Той донесъл вода, измил му краката и през целия ден разговарял с него за спасението на душата, а на другия ден го изпратил. Когато авва Григорий се отдалечил от авва Сергий, аз запитах стареца:

- Отче, ти знаеш ли, че се съблазних; защото съм водил много епископи, презвитери, и други отци при тебе, а ти на никого от тях не си умивал краката, само на авва Григорий.

На тези думи старецът ми отвърна:

- Аз не знам кой е Григорий, но знам, че в моята пещера аз приех патриарха, защото го видях, че носи омофор и държи в ръцете си Евангелие.

Авва Сергий говореше това за авва Григорий в пророчески дух, защото след като изминаха пет години, по Божиите съдби авва Григорий беше поставен за патриарх в град Антиохия.

За същия Григорий, патриарха на Антиохия, някои от старците разказваха, че той притежавал особено следните добродетели: милостиня, незлобие, покаяние, смирение. У него имало и голямо състрадание към съгрешаващите, също придобил и много други добродетели. Светейшият Софроний, Иерусалимският патриарх, дава за него следното свидетелство:

- Такъв мъж, като блажения Григорий, Антиохийския патриарх, е достоен да се причисли към лика на светиите и преподобните: той против волята си бил поставен на патриаршеския трон и водел свят живот в Христа, нашия Господ, На Него слава во веки. Амин.