В памет на свети мъченик Епимах

Свети мъченик Епимах, син на благочестиви християни, произхождал от Египет. Още от най-ранна младост той възлюбил Бога от цялата си душа и имал доброто намерение на Него Единия да служи. Като подражавал на свети Иоан Кръстител, той се отправил към пустинята и дълго време пребивавал в Пелусийската планина.
 
Той нямал за ръководител някой от светите отци; негов наставник в това сурово пустинно житие бил Самият Свети Дух. Любовта му към Бога го поддържала и го укрепвала в този труден подвиг. Защото единствено любовта към Бога може повече от всичко друго да научи човека на добродетел; тя подбудила светите апостоли да оставят всичко и да тръгнат след Господа, Който не притежавал земни богатства; пак тя въодушевявала преподобните отци, които се “скитаха ... по пустини и планини, по пещери и земни пропасти”; движени от тази любов мъчениците - мъже и жени, мъжествено страдали за Христа, като викал: “Теб, Женише мой, обичам, и Тебе, като търся, страдам.” Тази любов научила и свети Епимах да понася пустинните подизи и трудове, да търпи всякакви напасти от невидимите врагове, да живее свято в Бога и да бъде готов да умре за Него. Като проживял много години в своето пустинно уединение, свети Епимах узнал, че християните в Александрия търпят силни притеснения, при което някои от последователите на Христа, тъй като се боят от жестоки мъчения, се крият в планините и пустините, а други отпадат от вярата.

Разпалван от ревност към Бога, светият отшелник напуснал своята пустиня и се отправил към Александрия, като желаел да запечата с кръвта си изповядването Христово, да пострада за Господа и да укрепи по този начин слабите. Като дошъл в Александрия, той видял на какви жестоки мъчения нечестивите идолопоклонници подлагат вярващите. Със сърдечна скръб той забелязал, че бесовското злочестие силно се е разраснало и мнозина от християните се колебаели; езичниците дори осквернили Господния храм. При вида на това светецът смело влязъл в идолското капище. Там тогава имало много народ по случай някакъв езически празник. Блаженият Епимах в присъствието на всички смело съборил идолите на земята и ги разрушил. Езичниците веднага го хванали и го отвели при управителя Апелиан. Като видял, че управителят седи на съдилището и обрича християните на мъчения, светецът мъжествено се устремил към него, за да порази безбожника и Апелиан не би избегнал ръцете на свети Епимах, ако стоящите наоколо не удържали светеца: такава ревност за Господа проявил подвижникът. Управителят се учудил как човек, облечен в дрипа, може да прояви такава дързост. Той заповядал да го отведат в тъмницата и да го държат там, докато реши, на какво мъчение да го подложи.
 
В тъмницата тогава се намирали множество верни, затворени заради изповядването на великото Христово име; Епимах укрепил всички за мъченическия подвиг; неговото увещание ободрило и въодушевило вярващите, така че нито един от тях не се уплашил, не отпаднал от вярата, но всички с радост проляли кръвта си за истинския Бог и всички след различни жестоки мъчения предали душите си на Господа. Накрая предали и свети Епимах на люти мъки за това, че той не само че вярвал в Христа и нарушил празника им, но дори повдигна ръка срещу самия управител, възнамерявайки да го убие. Отначало повесили светеца и започнали да го стържат с железни куки, след това започнали да хвърлят по него камъни, като разтрошавали костите му, а той в мъките си възгласял:
- Щом моят Господ Иисус Христос заради мен беше разпънат, прободен с копие и напоен с оцет, тогава не съм ли длъжен и аз да бъда причастник на Неговите страдания. Искам да ме подложите на още по-големи мъчения от тези. Ругайте ме, плюйте ме, възложете трънен венец на главата ми, дайте тръст в ръцете ми, напойте с жлъчка цялото ми тяло, покрийте ме с рани, разпънете ме на кръст, прободете ме с копие. Искам и аз да претърпя това, което претърпя моят Господ.
 
Много народ стоял наоколо и гледал мъченията на свети Епимах. Тогава в тълпата имало една жена, която можела да вижда само с едното си око, тъй като на другото имала перде. Като гледала страданията на мъченика, тя плачела. В това време пръснала капка кръв от светия мъченик и попаднала в болното око. В същия миг то оздравяло, така че тя можела да вижда с него, както и с другото. При това чудесно изцеление жената извикала:
- Велик е Богът, Когото изповядва този страдалец!
След това мъчителите отсекли главата на Христовия мъченик. Така свети Епимах предал душата си на Господа, за Когото пострадал толкова мъжествено.

Всички жития за месец Октомври »

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ