Свети Менигний се родил в град Пария, Хелеспонтска област. По занаят той бил избелвач, занимавал се с миене и чистене на одежди и груби ленени платна. По време на работата си при реката свети Менигний на два пъти чул глас от небето, който го призовавал на подвиг заради Христовото име. Това се случило по време на царуването на жестокия гонител на християните Деций.

В града, където живеел Менигний, по заповед на царя, били хванати множество християни, осъдени на мъчения и захвърлени в тъмница. Когато вратите на тъмницата били запечатани и се пазели от воини, Ангел Господен се явил при затворниците, снел оковите им и ги пуснал на свобода невредими.

Мъчителите, които хванали пленниците, не ги намерили в тъмницата, питали за тях стражата, но и воините не могли да им кажат нищо, тъй като вратите останали запечатани. Езичниците изпаднали в смут, а воините разпространили в града новината, че Иисус Назорей дошъл през нощта в тъмницата и извел затворниците. Заслепени от злоба, езичниците започнали да търсят християните. Вярващите пък, укрепени от станалото с тях знамение, с радост се готвели за страдание.

Като чул разказа на воините, свети Менигний се разпалил с любов към Христа и си спомнил за небесния глас, който го зовял на подвиг. Като помислил малко, той върнал дадените му за избелване одежди и се обявил за Христов последовател. Разкъсал указа на нечестивия цар Деций, с който се заповядало да се предават на мъки и смърт всички християни, ако те след убеждаване не се отрекат от Христа. След това светият бил хванат и представен пред властите. Съдията го осъдил на отрязване на пръстите, разкъсали царския указ. Когато му отсекли пръстите, от тях изтекла не кръв, а мляко. Мъчителите започнали да уговарят свети Менигний да принесе жертва на идолите, за да избегне по-нататъшни мъки и смърт. Но светецът мъжествено изповядал Христа. Тогава мъчителят заповядал да го бият без милост и да го мъчат. Повалили го на земята със силни удари, а след това го окачили на дърво и го стъргали с желязо. Това обаче не отслабило ревността на Христовия изповедник. Снели го от дървото и му отсекли главата. В този миг от устата на светеца излетяла към небето чиста гълъбица. Така, като се подчинил на небесния призив, свети Менигний извършил своя подвиг за Христа и душата му отлетяла към небето, за да приеме мъченически венец от Господа.

След кончината на светеца, християните дошли тайно през нощта на мястото на мъченията и взели тялото му. Главата му, оставена на мястото, била намерена по-късно от един християнин. Светият мъченик му се явил във видение и той намерил главата, воден от ярка звезда, сияеща над нея.