Като радостно благовестие за иудеите, които били във вавилонски плен, се разнесъл указът на персийския цар Кир за освобождаване; и онези от тях, които страдали от неволята в чужбина, като в “тъма и смъртна сянка, оковани с тъга и желязо”, забързали към земята на бащите си. Взимайки със себе си свещените съсъди, заграбени от Навуходоносор при разрушаването на Иерусалим, преселниците под предводителството на княз Зоровавел, който произхождал от Давидовия царски дом, се върнали в родината си. През седмия месец след завръщането си те възобновили от купищата развалини жертвеника, и след това пристъпили към възстановяване на разрушения храм. През втория месец от втората година били положени, по наредбите на Давид, основите на новия храм и “целият народ възклицаваше гръмогласно, славейки Господа, защото се туриха основите на Господния дом”, мнозина от старците, които били виждали предишния храм, не можели да сдържат сълзите си, знаейки, че поради бедността на завърналите се, вторият храм въобще не може да стане толкова великолепен; те “плакаха с глас”, смесвайки риданията с радостни възгласи.Обаче строежът на храма, въпреки притока от щедри пожертвования, отначало вървял много бавно. Страната не била спокойна; навсякъде ходели разбойници и било невъзможно да се засее както трябва и да се събере житото; тежкото бреме от управлението на персийските чиновници, честата засуха и гладът изтощавали народа. Към това се прибавяла и враждата със самаряните. Те си имали свое светилище на планината Харизин и понеже смятали Палестина вече за свое владение, се отнасяли крайно враждебно с евреите, особено след като те били отхвърлили тяхното предложение за участие в построяването на храма; с най-различни сплетни пред персийското правителство самаряните постигнали забавянето на работата почти с петнадесет години.

Тези препятствия отслабили благочестивата ревност на иудеите по възстановяването на народната светиня. За да се повдигне религиозното чувство на избрания народ, били особено нужни силни духом мъже; Господ въздигнал такива мъже в лицето на Своите пророци Агей и Захария, за когото именно ни предстои да говорим. Свети пророк Захария, сърповидецът, произхождал от Левиевото коляно; той бил син на Варахия и внук на Ада, или Илдо; този последният се бил завърнал заедно със Зоровавел от вавилонския плен и в книгата на Неемия е наречен глава на свещеническа фамилия. Свещеното Писание не е запазило подробни и точни сведения за живота на пророк Захария; то само понякога повдига завесата, за да съобщи едно или друго откъслечно известие за живота на Божия пророк. Тъй то премълчава за времето и мястото на раждане на пророк Захария, като започва разказа си за неговия живот от времето на неговото встъпване на пророческо служение. Той бил призован от Бога за пророческа дейност още в младежката си възраст, през втория месец на втората година от царуването на Дарий Хистаспа, само два месеца по-късно от пророк Агей. Със съвместната си пророческа дейност светите Агей и Захария постигнали това, че евреите престанали да мислят за своите нужди и усърдно се захванали със строежа на храма. И както свидетелства за това Ездра, “пророк Агей и пророк Захария, син на Ада, говореха на иудеите в Иудея и Иерусалим пророчески речи в името на Бога Израилев. Тогава станаха Зоровавел, син Салатиилев, и Иисус, син Иоседеков, и почнаха да градят Божия дом в Иерусалим, и с тях Божиите пророци, които ги подкрепяха” . “И иудейските старейшини градяха и успяваха според пророчеството на пророк Агея и Захария, син на Ада”. Служението на пророк Захария вероятно е продължило и след построяването на храма; в неговите последни речи, които съставлявят съдържанието на книгата му, от 9-а глава до края, вече ги няма увещанията за неленостно завършване на постройката на храма и може да се мисли, че по време на произнасянето на тези речи той вече е бил готов. Преданието казва, че свети пророк Захария е доживял до дълбока старост и е погребан край Иерусалим, редом с пророк Агей.

От пророк Захария е останало скъпоценно наследство - книгата, която съдържа неговите пророчески видения и речи. Отличителна черта за съдържанието на книгата на пророк Захария е изобилието на месиански пророчества: у нито един пророк няма да срещнем такова множество подробности за последните дни от живота на нашия Спасител, както у пророк Захария. Книгата на пророк Захария по съдържанието си може да бъде разделена на две части: в първата (от първа до шеста глава) се намират виденията, а във втората (от седма глава до края) - речите. Всички видения са осем; по-голямата част от тях е обяснена на пророка от ангел Божий; целта им е да увери еврейския народ в Божието покровителство. В първото видение чрез конниците, които са обиколили цяла земя и са я намерили спокойна, Бог открива, че благоденстващите народи, които угнетяват евреите, ще бъдат поразени от Неговия гняв, а Иерусалим ще бъде възстановен и градовете на Иуда ще се възвеличат. Каква ще бъде участта на езичниците, се разяснява във второто видение с четирите ковача, които отиват да счупят рогата, символ на народите, които са разпръснали иудеите и са разрушили Иерусалим. След разбиването на притеснителите на иудеите, попречили за построяването на града и храма, Иерусалим отново ще се насели; това се разкрива в третото видение от Господния Ангел, който върви със землемерска връв да размери Иерусалим, защото той има да се разселва поради множеството хора и Сам Господ ще му бъде огнена стена. Греховете на народа вече няма да могат да възпрепятстват поселването на Господ на Сион, защото те ще бъдат простени, както показва и четвъртото видение: пророкът вижда първосвещеникът Иисус с опетнени одежди - символ на греховната нечистота, при което сатаната го обвинява; но Бог го оправдава и от първосвещеника, представителя на народа, се снемат опетнените одежди и се заменят с чисти, което предпосочва бъдещото велико дело на Божията милост: изглаждането на греховете на цялата земя в един ден от Младочката Месия. В петото видение на пророка е показан златен светилник (символ на Църквата) със седем кандила, който се пълни с елей от двете маслини, които стоят от двете му страни; това означавало, че Сам Бог бди над храма и народа, а двете Маслини - Зоровавел и Иисус - са оръдия на Неговия промисъл. Обаче еврейският народ няма дълго да се ползва от Божиите милости, за което говорят предходните пет видения: той отново ще се разврати и пак ще си понесе наказанието; тази мисъл се разкрива в шестото видение чрез свитъка с проклятието над крадците и клетвопрестъпниците и в седмото видение на ефата (мярка за течности) с жената, седнала в нея - образ на безчестието, - отнесена от други две в Сенаар или Вавилон. През съзерцаваното от пророка време, както показват петото и шестото видение, развращението на избрания народ ще достигне върха си; тогава проклятието ще падне над цяла Иудея и ще поразява нечестивите, докато не се изпълни мярката на неправдите на народа и не го постигне последното, което е показано: безчестната жена - това е еврейският народ; ефата - мярката на неправдите, които извикват проклятието. И езичниците няма да останат ненаказани, както показва и последното, седмо, видение на четирите колесници с впрегнати в тях различни по цвят коне - символ на Господните Ангели, които ще обиколят цялата земя, за съд над Божиите врагове. След унищожаването на езическия свят ще настъпи царството на Месията, което пророкът изобразява чрез следните символични действия: той слага на главата на първосвещеника Иисус два венеца от злато и сребро - символ на първосвещеническо и царско достойнство на идещия Месия - заедно с предсказанието, че ще дойде Младочка (Месия) и ще съгради храма, и ще бъде първосвещеник: когато това се сбъдне, то и най-отдалечените народи ще дойдат да строят храм на Израилевия Бог.

Втората част (от седма глава до края) съдържа речите на пророк Захария. В първата реч пророкът по повод на въпроса за неговите съвременници, трябва ли да се спазват постите, установени в памет на печалните събития на плена, учи, че постите трябва да се съчетават с дела на истина и любов към ближните и тогава постите ще се превърнат в дни на тържество, а върху Израил ще легне Божието благословение и радостта от спасението, което ще трябва да обхване и езичниците. Във втората реч пророкът предсказва гибелта на враждебните на Израил народи, когато Иерусалим ще се намира под особено Божие покровителство и повече към него няма да пристъпи никакъв притеснител. После пророкът подканва иудейския народ да се радва, защото при него ще дойде Цар, праведен и кротък; Той ще въдвори на земята праведност и ще спаси народа Си, ще унищожи високомерието и самонадеяността у хората. Царството Си Той ще разкрие, като влезе в столицата Си на ослица и младо осле - кротки животни, които служат като символ на мира. 1) Царството на Месията - царство на мира - ще се разпространи от Иудея по цялата земя; Царят ще привлича към него не със силата Си, а с кървавата жертва, която Той ще принесе за всички хора, заради тяхното примирение с Бога. За елините - враговете на Божия народ - е предсказано поражение, а на евреите - благословение чрез плодородие и раждане на деца. След изобразяването на светлата съдба, която очаква Израил в недалечно бъдеще, пророкът преминава към изобразяване на предстоящото след това отхвърляне на иудейския народ. Пророкът се обръща към Ливан с молба да отвори вратите на врага, който ще опустоши цяла Иудея. Причината за това бедствие пророк Захария обяснява чрез символичната история за двата жезъла на Небесния Пастир. На единия от тях има надпис “благоволение”, а на другия - “вериги”; когато овците, въпреки грижите на Пастира за тях, не се поправили, Той пречупил жезъла с надпис “благоволение”, което означавало края на завета между Бога и Неговия народ, а после си поискал заплатата за пастирския труд, но иудеите оценили неговата работа на 30 сребърника; тези сребърници Пастирът хвърлил за грънчаря в дома Господен. След това Пастирът пречупил и другия жезъл - “вериги” - в знак на това, че е разтрогнато братството между Иуда и Израил. Когато добрият Пастир бил отхвърлен, стадото паднало в ръцете на наемниците. В последната реч пророкът известява, че всичките народи на света ще се вдигнат срещу Иерусалим, но Самият Господ ще го защити и ще изтреби нападателите му, а пък върху еврейския народ Господ ще излее дух на благодат и умиление, и иудеите ще погледнат към Този, Когото са пронизали, и ще плачат за Него като за свой единороден син. Тогава за дома Давидов ще избликне извор, който умива греховете му, и ще бъде унищожен всеки спомен за идоли и лъжепророци; ще поразят Пастира и ще се разпръснат овците. Господ ще създаде благодатно царство, неголямо на брой, съставено само от третината, живущи на земята, но затова пък изпитано и свято. Накрая езическите народи още веднъж ще обкръжат Иерусалим, но Господ ще въстане за негова защита и за поражение и тогава ще настъпи единственият ден, известен само на Господа: няма да има светлина, светилата ще се отдалечат, ще бъде нито ден, нито нощ; едва привечер ще се появи светлина. От Иерусалим ще потекат живи води, той ще стане центърът на новото царство, в което ще живеят само праведници - и повече в него няма да има нищо нечисто (гл. 12-14).