Папа Маркелин встъпил на престола по време на управлението на Диоклетиан и Максимиан, след смъртта на светейшия папа Кай, по време на жестокото гонение срещу християните, когато в Рим в продължение на тридесет дни били избити чрез различни мъчения седемнадесет хиляди християни. Тогава бил заловен и доведен на разпит при Диоклетиан и папа Маркелин. Но като се уплашил от жестоките мъчения, той принесъл кадило с тамян върху идолския олтар и принесъл жертви на Веста и Изида. Желаейки да го възнагради за това, императорът го облякъл в скъпоценна дреха и го нарекъл свой приятел.

 

 

Но след това, като се прибрал в дома си, Маркелин горчиво заплакал и заридал, както някога апостол Петър, когато се отрекъл от Христа. Маркелин започнал да се укорява и да се изобличава, понеже, докато мнозина други бил утвърдил във вярата и подтикнал по пътя на мъченическия подвиг, сам той отпаднал от вярата по най-позорен начин. Размишлявайки за това, папата неизказано скърбял в сърцето си.

 

 

В това време в град Синуес в Кампания се състоял поместен църковен събор, на който се събрали много епископи и презвитери, около сто и осемдесет души. На този събор дошъл и Маркелин. Облечен в окъсана власеница и посипал главата си с пепел, той влязъл в събора при отците и като застанал пред тях, подобно на обвиняем, открито пред всички изповядал със сърдечно съкрушение своя грях. Проливайки горчиви сълзи, той просел от светите отци да произведат съд над него. А отците казали:

- Осъди сам себе си със собствените си уста. От твоите уста е излязъл грехът, нека пак от твоите уста да бъде произнесена и присъдата. Ние знаем, че и свети Петър поради страх се отвърнал от Христа, но като горчиво оплакал греха си, отново получил благоволението на своя Господ.

Тогава Маркелин произнесъл следната присъда над себе си:

- Аз признавам себе си за лишен от свещен сан, за който аз съм недостоен. Заради това, нека след моята смърт тялото ми да не се предаде на обичайното погребение, но да бъде хвърлено на кучетата. Да бъде проклет този, който се осмели да го погребе.

 

След като се завърнал в Рим след приключването на съборните заседания, Маркелин, като взел скъпоценната одежда, която бил получил от Диоклетиан, отишъл при императора и като хвърлил одеждата пред него, започнал да го изобличава, осъдил неговите лъжливи богове, а себе си нарекъл окаян грешник, при което горчиво ридаел. Като се изпълнил с гняв, императорът го предал на мъчения, а след това го осъдил на смърт. И така, блажени Маркелин бил поведен извън града, заедно с още трима християни - Клавдий, Кирин и Антонин, за да бъдат обезглавени. Зад тях вървял презвитер Маркел, който заел папския престол след Маркелин. Като го извикал при себе си, Христовият мъченик Маркелин го наставил да остане твърд във вярата. Също повторил това, което казал на събора, никой да не се осмели да погребе неговото тяло, но да бъде хвърлено на псетата:

- Аз съм недостоен - казал той - за човешко погребение, недостоен съм да бъда приет от земята, тъй като се отрекох от моя Господ - Твореца на небето и земята!

Когато стигнали до мястото, където трябвало да се изпълни присъдата, Маркелин горещо се помолил на Господа Христа, Който приема каещите се грешници, с готовност преклонил шията си под меча и умрял за Христа, от Когото по-напред се отвърнал, от страх пред мъченията. Заедно с него били обезглавени и споменатите трима мъже Клавдий, Кирин и Антонин и телата им бил захвърлени непогребани при пътя. След няколко дена вярващите взели през нощта телата на Клавдий, Кирин и Антонин и ги погребали. А тялото на Маркелин никой не се осмелявал да прибере и да погребе, тъй като той предал на проклятие този, който погребе тялото му. И така, честното тяло на Христовия мъченик лежало край пътя в продължение на тридесет и шест дни. След като изминали тия дни, на новопоставения папа Маркел се явил свети апостол Петър и му казал:

- Защо толкова време не предаваш на погребение тялото на Маркелин?

- Аз се страхувам от неговата клетва - отвърнал Маркел, - тъй като той ни закле да не погребваме тялото му.

- Нима не помниш - казал апостолът - написаното: “който се смирява, ще бъде въздигнат”. И така, отиди и погреби с чест тялото му!

Тогава папа Маркел взел честните мощи на мъченика и ги погребал в гробницата на Прискила, която се намирала при Саларийския път.

Така завършил своя път светият свещеномъченик папа Маркелин, който оставил пример на покаяние за мнозина, които в това време падали в тоя грях (тъй като тогава мнозина се отричали от Христа, поради страх от мъченията). А ние прославяме неизказаното Божие милосърдие, сега и всякога и во веки веков. Амин.