Тези свети прославени мъченици пострадали при царуването на Диоклетиан и Максимиан от управителя Лизий. Светите Валериан, Кандид и Акила били хванати в Трапезундските планини, защото, когато започнало гонението, те оставили домовете, имуществото си и целия суетен свят, и се скитали в планините, предпочитайки да живеят със зверовете, отколкото с богопротивните идолопоклонници.

Нечестивците най-напред изпратили тримата мъченици в градчето Пина, в Ласийската страна, където ги затворили в местната тъмница, а след някое време отново ги довели в Трапезунд и ги изправили пред управителя Лизий. Когато започнали да разпитват светиите за Христовата вяра и да ги принуждават да принесат идолски жертви, те не се подчинили. Съблекли ги голи и започнали да ги бият с жили, а после ги повесили, рязали ги с железни остриета и горели телата им със свещи.

Божествена сила укрепявала светите страдалци и пребивавала с тях в мъченията и внезапно така изплашила мъчителите, че те паднали на земята като мъртви. Щом видял това, Лизий се ужасил и заповядал да хвърлят светиите в тъмница. След няколко дни бил хванат и свети Евгений и бил жестоко бит заради изповядването на Христовото име. После управителят отишъл в идолския храм и заповядал да доведат светия мъченик с него. В храма светият се помолил на Бога и веднага идолите паднали и се разсипали на прах. Тогава по заповед на мъчителя слугите вързали ръцете и нозете на светеца, хвърлили го на земята и дълго го били с дебели пръчки.

После го повесили гол и започнали да режат тялото му с куки, да горят плътта му и да поливат раните му с оцет и сол. След това четиримата мъченици били хвърлени в огнена пещ, а когато излезли от нея невредими, били посечени с меч. Така завършили страданията си тези светии.