Тези свети мъченици живели по времето на гръцкия цар Зенон, когато Африка управлявал, след смъртта на своя баща Хенрих, Гунерих, арианин по вяра. След съвещание с единомислените му епископи - арианите Кирил и Вилимандис, той повдигнал такова жестоко гонение срещу православните, че надминал Диоклетиан и Максимиан. По всичките му подвластни градове и страни царят изпратил пет хиляди войници, като им заповядал отвсякъде да изгонват православните свещеници. По това време православните се събрали в една църква и там извършвали тайно божествената служба. Като узнали за това, варварите посекли всички вярващи, които възпявали и славели Бога. Те действали така, изпълнявайки заповедта на Гунерих внезапно да убиват всички, които не приемали арианското кръщение. Тези, които не могли да понесат мъченията, търсели спасение в бягството, напускайки домовете и селата си; а онези, които били твърди в православната вяра, доброволно се предавали на мъчения. Така били посечени 300 души, утвърдили се в истинната вяра и отказали да мислят по ариански. Свещениците имали с още по-голяма ревност за православието и затова пострадали още повече: двама били изгорени, а на шестдесет от тях, които били най-красноречиви, били отрязани езиците. След това те се разпръснали по цялата гръцка земя. И ето, върху тях се явила великата чудодействена Божия сила: лишени от езици, те дръзновено проповядвали, говорейки ясно и съкрушавайки арианските лъжеучения, така че всички, които ги виждали и слушали, изпадали в изумление. И те изповядвали пред вандалите Сина Божий като единосъщен на Отца.

 

По това време в Рим жената на римския градоначалник, Сунилда, боледуваща от арианската ерес, принуждавала съпругата на един римски велможа, на име Антиса, да приеме арианско кръщение, но не могла да я убеди, и в отговор чувала само, че тя е кръстена “с вода и дух” от Медиоланския епископ Амвросий. Тогава Сунилда в гнева си предала света Антиса на изгаряне. Мъжът на светата мъченица се уплашил, доброволно отишъл и приел ариево кръщение. Скоро след това той отишъл на разходка с кон; но по време на разходката, когато се намирал до градската църква, върху него паднала мълния; той бил съборен от коня и изгорял. Така над него се извършил Божият съд.