Ирод, като се видял подигран от мъдреците, твърде много се разгневил. А на кого се разгневил? От една страна - на мъдреците, които му се подиграли, а от друга - на новородения Цар Иудейски. На мъдреците се разгневил за това, че те не се върнали при него и не го известили за Младенеца; а на Христа се разгневил поради страх, да не би Той да му отнеме царството, защото, не знаейки, че царството Христово “не е от тоя свят”, Ирод предполагал, че Христос ще владее земно царство. И какво сторил окаяният Ирод, не бидейки в състояние нито да отмъсти на мъдреците, защото те вече си били заминали, нито да убие Христа, защото не би могъл да Го намери? Той излял гнева си върху невинни младенци. Както хищният звяр, когато е ранен, често не гледа този, който го е ранил, но се хвърля направо върху това, което е пред очите му, и в ярост го разкъсва, като че ли то е виновник за раната му, така и Ирод, измъчван от гняв и не намирайки виновници за гнева си, обърнал яростта си към младенци, които в нищо не били виновни пред него. Той изпратил въоръжени като за война войници, за да “изби(ят) всички младенци във Витлеем и във всичките му предели, от две години и надолу, според времето, което б(ил) точно узнал от мъдреците”. Ирод помнел посоченото от мъдреците време на поява на звездата, която съгласно тълкуванието на свети Златоуст и на свети Теофилакт се появила още преди Рождество Христово. Но преди колко време точно? Ако тя се е появила в самия час на Благовещението, то от Благовещението на Пресвета Богородица до Рождество Христово са изминали девет месеца. Но мъдреците дошли в Иерусалим в самия ден на Рождеството и се поклонили на Христа във Витлеем и отишли в страната си по друг път. Затова Ирод не разбрал веднага, че е подигран от тях, но отначало предполагал, че те, като не намерили търсения младенец и като се срамували от грешката си, не посмели да се явят пред него и тайно, със срам, се върнали у дома си. След това, след четиридесет дни, в Соломоновия храм станало славно събитие: старецът Симеон и Анна пророчица посрещнали тук Божествения Младенец, донесен от Божията Майка в деня на очистването, и свидетелствали за Христа и много и явно благовестели за Него на народа. Слухът за това, което се случило в храма по време на Сретение Господне, се разпространил из цял Иерусалим и достигнал до царя. Тогава Ирод разбрал, че това е наистина търсеният Младенец и че е било справедливо казаното от мъдреците за новородения Цар, Когото те намерили във Витлеем, но не се върнали при Ирод, като презрели властта му. Беззаконният Ирод се разгневил извънредно. Той веднага започнал да се опитва да намери Младенеца с помощта на коварство и на тайни хитрини, но не могъл, защото Иосиф избягал с Него в Египет веднага след явилото му се видение. Опитите на Ирод да намери Христа продължили една година. След това по някаква причина му се наложило да отиде в Рим при Кесаря и Ирод бил в голямо смущение, че още не е намерил търсения Младенец, защото се боял да не би в негово отсъствие да се намери и да се прослави в народа нов цар и да не би той да отнеме от него Иудейското царство. Затова той веднага решил в ума си да избие всички витлеемски деца, за да погуби по този начин заедно с тях и родилия се Цар. И това беззаконно детеубийство се извършило на 29 декември в първата година след Рождество Христово; в този ден е и прието от Църквата да се празнува паметта на избитите младенци. От времето на появата на звездата до тогава били изминали една година и девет месеца. А това, че Ирод е избил младенците от две години и надолу, той сторил поради страх и за по-голяма сигурност. Свети Златоуст казва така: “Не се чуди, че Ирод заповядал да се избият младенците от две години и надолу: яростта и страхът се събрали в мъчителя; затова Ирод станал твърде предпазлив и поради големия си страх обрекъл на убийство и по-големи младенци.” Съгласно с това говори и Евтимий: “Ирод предполагал, че звездата не се е появила веднага на влъхвите, но че Младенецът се родил дълго преди появата . И за по-голяма сигурност той наредил да изпреварят времето с две години.”

Младенците били избивани по различен начин: едни убивали с меч, други разбивали в камъни и стени, трети хвърляли на земята и тъпчели с нозе, душели с ръце, разкъсвали и раздирали на части, пробождали, разсичали на половина. Майките горчиво ридаели; силният им вопъл стигал до небесата; те скубели косите си, разкъсвали дрехите си и раздирали плътта си, тъй че се изпълнили думите на пророк Иеремия: “глас бе чут в Рама, плач и ридание, и писък голям; Рахил плачеше за децата си, и не искаше да се утеши, защото ги няма”. Рама бил град, разположен на хълм в пределите на Вениаминовото коляно. А някои наричали Витлеем Рахил, защото там била погребана Рахил, съпруга на патриарх Иаков и майка на Вениамин. От нейната гробница и Витлеем получил името Рахил. И така, когато избивали младенците в Рахил, тоест във Витлеем, в град Рама, който отстоял не много далеч от Витлеем, се чували плачът, риданието и силният писък на майките, плачещи за убитите си чеда. Този плач описват отчасти двама светии, носещи името Иоан: Златоуст и Дамаскин. Първият от тях повествува следното:

“Като видели това, майките попитали убийците:

- Защо убивате децата ни? Каква обида са причинили те на царя или на вас?

И нямало никой, който да отговори защо се извършва това напразно убийство, нямало никой, който да ги утеши в това голямо нещастие. А те с вопли викали към войниците:

- Пощадете ни, пощадете! Нима самите вие нямате майки? Нима не познавате майчината любов? Нима нямате жени? Нима не сте били обичани от майките си? Нима не се страхувате, че и с децата ви може да се случи същото? Съжалете се над нас! Не ни лишавайте от децата ни, но първо избийте самите нас, защото ние нямаме сила да понесем смъртта на децата си! Пронижете самите нас! Ако децата ни са ви причинили някакво зло, то нека и ние да умрем заедно с тях!

Така викали те в сърдечната си мъка и като обезумели от печал, забравяйки срама, раздирали дрехите върху себе си, от скръб се биели в гърдите, дерели лицата си, скубели косите си и призовавали за свидетели небесата, викайки към Бога:

- О, Владико наш, Господи! Какво означава тази голяма жестокост на царя? Той въстава срещу творението Ти: Ти Си създал, а той убива; Ти ни даде деца, а той ги отнема от нас! Защо родихме момчета, след като младенците ни трябва да бъдат подложени на такава мъчителна смърт?”

Свети Иоан Дамаскин повествува за този плач така:

“Майките, претърпели страдания при раждането на децата си, седели при труповете на убитите младенци, с разпуснати коси, издигайки ръце към небето, скубели косите си, посипвали главите си с пепел, призовавали небесата за свидетели и обливайки се със сълзи, говорели на отсъстващия Ирод така, все едно че е там:

- Царю, какво означава тази твоя заповед, насочена против нас? Нима ти не си баща на децата си? Нима не знаеш колко е голяма любовта на родителите към децата? Звездата ли те оскърби? Но защо тогава не насочиш стрелите си към небето, а пресушаваш млякото в гърдите ни? Влъхвите ли ти причиниха зло? Но тогава защо не воюваш с Персия, а лишаваш Витлеем от деца? Ако се е родил нов цар и ти си узнал за това от книгите, тогава хвани Гавриил и го прати в затвора!”

Скоро след избиването на светите младенци, броят на които бил четиринадесет хиляди, Божие наказание постигнало и самия убиец - цар Ирод. Жесток бил краят на живота му, както повествува за това свети Теофилакт: обхванат от треска, болки във вътрешностите, оток на нозете, запушване на ноздрите, треперене на цялото тяло и разпадане на всички членове, лукавият цар, изяждан от червеи, изпуснал духа си в страшни мъчения. Повествува се също, че не му било достатъчно да избие витлеемските младенци, но при самата си кончина предал на смърт мнозина от най-знатните и най-славните граждани на Иерусалим: така той умъртвил иудейският първосвещеник Хиркан, а също всички тези първосвещеници и народни книжници, които по-рано попитал: “Къде трябва да се роди Христос?” - и които му отговорили: “Във Витлеем иудейски”.

Впоследствие той умъртвил всички с меч. И това било за тях праведен съд Божий, така че всички те заедно с Ирод умрели в жестоки мъчения, както възвестил за това ангелът на Иосиф в Египет:

- Измряха ония, които търсеха душата на Младенеца.

Очевидно търсел е не само Ирод, но и всичките му съветници, първосвещениците и книжниците. Затова и умрял не само Ирод, но и всички, които заедно с него търсели душата на Младенеца. Той бил умъртвен от Самия Бог, а те били избити от Ирод, на когото съчувствали, от него и приели жестока кончина. А че всички те са търсели Христа, за да Го убият и са били единодушни с Ирод, се вижда ето откъде: когато починал праведният старец Симеон Богоприимец, който свидетелствал за Христа в храма и пред целия народ, тогава, заради това, те не го сподобили с достойно погребение, което би приличало на толкова свят мъж, премъдър учител, прозорлив пророк и уважаван от всички старец. Те предали на смърт и свети пророк Захария за това, че той поставил Пречистата Дева, влязла с Младенеца в храма за очистване, на мястото за девици, където омъжени жени не трябвало да стоят. За това споменават светите Григорий Нисийски, Кирил Александрийски и Андрей Критски.

Когато книжниците и фарисеите видели това, възнегодували. А Захария им се противопоставил, като удостоверил, че тази Майка и след раждането останала чиста Дева. Те не му повярвали и тогава светецът казал, че човешката природа заедно с всяко друго създание е подчинена на своя Създател и че в Неговата всесилна воля е да устройва Своята твар според Своето произволение и да направи така, че Дева да роди и след рождеството да си остане пак Дева.

- Затова и допуснах тази Майка до мястото за девици - казал той, - защото тя е истинска Дева.

Книжниците се разярили в сърцата си срещу Захария, който според тях бил явен законопрестъпник, и изяждани от завист, се гневели както за това, че Майката на Младенеца била поставена на мястото за девици, така и за това, че се възгласявали такива свидетелства за Младенеца. Те не скрили чувствата си пред Ирод, но му ги изказали и незабавно почнали да търсят Младенеца, но не Го намерили, защото през това време Иосиф избягал с Мария в Египет. Оттогава книжниците започнали силно да се гневят срещу свети Захария, а заедно с него и срещу стареца Симеон. Симеон скоро починал и те не го сподобили с достойно погребение. А Захария впоследствие, по тяхно настояване, бил осъден от Ирод на смърт. По време на избиването на витлеемските младенци свети Захария бил убит между църквата и олтара за това, че не дал сина си Иоан да бъде убит. Така книжниците и фарисеите му отмъстили за свидетелството му за Пречистата Дева и за това, че я поставил в храма на мястото за девици. Скоро и самите те приели заслужено смъртно наказание от ръката на своя цар Ирод. С каквато мярка мерили, с такава им било отмерено. Отделно от тях били посечени от Ирод и седемдесет от най-мъдрите мъже, чието събрание се наричало Синедрион. Той оставил жив само един от тях, но и него заповядал да ослепят. По това време в Иерусалим имало двама премъдри, знаменити и обичани от всички учители: Иуда, наричан Аврифей, и Матей Гаргулоти. Ирод наредил да ги изгорят живи заедно с неколцина техни другари. Но още преди това Ирод свирепо въстанал срещу собствения си дом: екзекутирал брат си Ферор, сестра си Саломия и мъжа , който произхождал от Давидовото коляно, своята жена Мариамна - също от Давидовото коляно, родения от нея свой син Антипатър, след това още двама свои сина - Аристовул и Александър, и мнозина други невинни предал на смърт. Накрая, намирайки се вече близо до смъртта, Ирод завещал на най-верните от воините си какво да сторят с другите славни иудейски мъже, каквито останали не малко на брой при него, държани в окови; той наредил, когато изпусне духа си, воините незабавно да убият всички тези затворници, за да не се възрадват иудеите за смъртта му, но по-скоро да заплачат при вида на толкова много убити свои мъже. Така злият загинал от зла смърт, като погубил мнозина заедно със себе си. Той се поселил в ада заедно със своите съмишленици. А светите младенци, избити за Христа, се въдворили с ангелите на небесата, защото наистина на такива деца е царството небесно в Христа, нашия Господ, Комуто слава во веки. Амин.