В памет на светия апостол Кодрат
Светият апостол Кодрат, един от седемдесетте, проповядвал словото Божие в Атина и в Магнезия, където бил епископ. Със своята проповед той обърнал мнозина към светлината на Богоразумието. По думите на Сирах, той бил “като утринна звезда сред облаци”: под тъмни облаци разбираме езическото безбожие, чуждо на светлината на благочестието.
Хората, обхванати от него, стояли в тъмнина и сянка смъртна. Като проповядвал словото Божие, светият апостол Кодрат възсиял пред тях като голяма светлина. Той разпръснал тъмнината, която ги окръжавала, унищожил идолските жертви: разрушил идолите и с молитвата си разорил бесовските храмове. Както някога звездата била пътеводителка на източните царе, така и той посочил пътя към Христа и както утринната звезда води след себе си слънцето, така и той възвестил на света за великото Светило и разпръснал мрака, обкръжаващ човешките души. Но тъмнината е постоянен враг на светлината.
Затова и безбожните елини, като видели, че Кодрат разрушава храмовете им, изгонва бесовете, изкоренява злочестието, повдигнали обвинение срещу светия апостол и се нахвърлили върху него с камъни, както някога иудеите срещу свети Стефан. Макар и затрупан с камъни, но пазен от Христовата благодат, свети Кодрат останал жив. Тогава го затворили в тъмница и дълго го мъчили с глад. Нечестивите идолопоклонници лишили от естествена храна този, който насищал душите им не с тленна храна, но с храна, водеща във вечния живот. Те измъчвали светеца с глад, но сами погивали от този глад, за който Светото Писание казва: “не глад за хляб, не жажда за вода, а жажда за слушане думите Господни”.
Не могли да погубят с глад мъжа винаги подкрепян свише, но сами обрекли себе си на вечна смърт. След дълги мъчения свети Кодрат умрял, но душата му живее в Небесното Царство и се наслаждава на райско блаженство. Той завършил подвига на своето страдание при цар Адриан и започнал вечния си живот пред Царя на славата Иисус Христос: с Него той страдал, с Него се и прославяли в Неговото Царство.
Хората, обхванати от него, стояли в тъмнина и сянка смъртна. Като проповядвал словото Божие, светият апостол Кодрат възсиял пред тях като голяма светлина. Той разпръснал тъмнината, която ги окръжавала, унищожил идолските жертви: разрушил идолите и с молитвата си разорил бесовските храмове. Както някога звездата била пътеводителка на източните царе, така и той посочил пътя към Христа и както утринната звезда води след себе си слънцето, така и той възвестил на света за великото Светило и разпръснал мрака, обкръжаващ човешките души. Но тъмнината е постоянен враг на светлината.
Затова и безбожните елини, като видели, че Кодрат разрушава храмовете им, изгонва бесовете, изкоренява злочестието, повдигнали обвинение срещу светия апостол и се нахвърлили върху него с камъни, както някога иудеите срещу свети Стефан. Макар и затрупан с камъни, но пазен от Христовата благодат, свети Кодрат останал жив. Тогава го затворили в тъмница и дълго го мъчили с глад. Нечестивите идолопоклонници лишили от естествена храна този, който насищал душите им не с тленна храна, но с храна, водеща във вечния живот. Те измъчвали светеца с глад, но сами погивали от този глад, за който Светото Писание казва: “не глад за хляб, не жажда за вода, а жажда за слушане думите Господни”.
Не могли да погубят с глад мъжа винаги подкрепян свише, но сами обрекли себе си на вечна смърт. След дълги мъчения свети Кодрат умрял, но душата му живее в Небесното Царство и се наслаждава на райско блаженство. Той завършил подвига на своето страдание при цар Адриан и започнал вечния си живот пред Царя на славата Иисус Христос: с Него той страдал, с Него се и прославяли в Неговото Царство.
Святото му тяло, положено в Магнезия, източвало много изцеления на болните. Амин.
